Търсене в този блог

Пет неща, на които ни учат героите от книгите



Здравейте, приятели! 
Пак започвам да пиша пост, защото ми се пише, но без реално да знам какво искам да кажа.
Та, ако го четете сега, значи все пак съм сътворила нещо, което ми е харесало.


Темата ми е малко странна, леко философска, но съвсем на място в книжен блог. Е, вие замисляли ли сте се на какво са ви научили героите? Аз, да! И установих, че то не е никак малко. Както казва баща ми "защо четеш, щом не намираш смисъл и поука" е аз чета предимно, търсейки емоция, нещо което да ме вдъхнови, събуди от безразличието, което неизбежно донася ежедневната рутина (много се гордея с това изречение) но реално има книги и книги. Тези, които дават по нещо и на сърцето, и на ума, са и реално темата ми днес.
Ще се опитам да изброя 5 неща, които са важни и в повечето пъти авторите предават като очевидно послание чрез книгите си. Неща, които всъщност са банални и клиширани, но признайте си, че често забравяме...

* * *

1. Харесвай се такъв, какъвто си... Да, изтъркано, но важно. Като че ли няма автор, който чрез героите си да не напомня на младите си читатели, колко е важно да се приемаме такива, каквото сме, да се обичаме или да се научим да го правим. И настина, колкото по - рано човек, загърби комплексите си и се заобича, толкова по - лесен се превръща живота му. И да си признаем, всеки има нещо, което го притеснява. Но не външността,  а начина на общуване е това, което привлича хората. Та, героите от книгите  преминават дълъг и трънлив път до заветното себеобикване, ние читателите можем да го прескочим и направо към резултатите. 


2. Струва си да се борим... И тук нещата са до болка познати, искаме да направим или постигнем нещо, но или ще е трудно, или ще ни е страх. Да, но не винаги трудните неща са наистина трудни, а и вижте как героите оцеляват след битки с вещици, скокове в бездънни ями, преследвани от вампири или бог знае още какво. А ние реалните хора, трябва просто да вземем решение, после няма непостижими цели (разбира се има безсмислени, които не си струват, но може това да е така само за скептичните наблюдатели).


3. Семейството преди всички... За това, макар и много често срещан мотив, бих поспорила. Семейство не означава роднини, а онези които са с нас защото искат. Разбира се това си е просто едно от многото мнения по въпроса. Факт обаче си остава, че героите от книгите са готови да минат и през огъня за семействата си. 


4. Хората не са това, което показват... Винаги мълчаливото момче се оказва прекрасна компания, гаднярката в училище крие комплекси, лошият родител всъщност е оплашен и не знае как да се справи, смотаното момиче изведнъж показва потенциал, с който да спаси дори вселената... сигурно схванахте идеята. 


5. Всеки може да промени света... Повечето герои са обикновенни хора с необикновени качества. Просто трябва да имаме смелост да казваме, това което трябва и може да не променим самите ние света, но да вдъхновим този, който може. А и кой казва, че в някой от нас не се крие личност, способна да прави чудеса.


Да, това беше, малко е философско (е добре, много е философско) но се надявам да ви е харесало. Чао....


Поздрави от едно "малко" момиче....



Reader Problems TAG









Здравейте, приятели! 
Днес ще прочетете вариант на един доста интересен таг, който ме грабна още щом прочетох заглавието му. 



1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш:
- В повечето случай започвам няколко докато не стигна до заветната, но може да си харесам и корица, тема или просто да затворя очи и онче бонче....

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш:
- Старая се наистина да приключа всяка книга, която започна. Изключения от правилото има разбира се. Също така, книгите, които наистина ме отказват от себе си им давам оценка 1 (ако сте се чудели защо оценявам с 6 и защо никога не давам 1, то е за книгите, които не дочитам)

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как:
- Винаги съм се стремяла да прочета, възможно най - много книги и ако ми остава една - две разбира се ще се помъча да ги прочета, но ако са двадесет примерно, няма да се насилвам излишно. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш:
- Сигурно ще го отбележа гласно, но надали ще изпадна в депресия.

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията:
- Те трябва да се справят със ситуацията, а не аз. Най - вероятно само за да ги дразня, ще си повтарям моето, но като цяло няма да си измисля ново мнение само за да угодя на някого.

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш:
- Няма да плача, затварям книгата, гася таблета или там каквото използвам за четене и се правя, че нищо ми няма. Но и самата ситуация е абсурдна, нито аз плача на книги, нито ще мога да се вживея чак толкова на обществено място.

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш: Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга:
- Как след като ми е любима поредицата ще забравя съдържанието на последната (дотогава) книга? Иначе направо си я купувам.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат:
- Няма любезност... Не,  и точка. Е, може и да промърморя нещо като "то, сега аз мисля да я чета пак и за т'ва..." но повечето пъти ако не искам съм директна. Само да кажа, че съм добро дете и си давам книжките на тези който обичкам.

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация:
- Аз и повече съм започнала и зарязала (честно!) но не правя нищо, просто чакам да ми се дочете отново.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш:
- Средно си купувам по 6 книги (толкова мога да прочета за един месец и да си позволя без да фалирам) но понякога, като сега, когато не ми се чете не си купувам нито една, а когато так започна ще си направя една по - голяма поръчка. А понякога си поръчвам и една - две книги към други неща от сайт предлагащ книги. За книжарниците няма да спомена, рядко ги посещавам, не ми се отразяват добре на бюджета... и психиката. 

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш:
-  Много, все си казвам тази ще я прочета още сега и сега се превръща в месеци. 

Това беше приятели, дано ви е било интересно. 







Поздрави от едно "малко" момиче...


Детски и домашни приказки



Здравейте, приятели! 
Днес ще ви споделя мнение за една книга, за която не очаквах да ми направи чак толкова голямо впечатление. Става дума за Детски и домашни приказки от
 Братя Грим.


Повече за книгата - тук



Тук няма как да ви говоря за герои, сюжет и стил на писане. Затова ще започна с книгата, просто като книга. Корицата, това което прави най - силно впечатление (или поне на мен) е идеалното съчетание на мистерия, приказност и мрак, с което идеално олицетворява и съдържанието. Самата книга е с твърди корици, илюстрована с оригиналните картинки, за които имам малка забележка, защото ми се виждат с не особено високо качество на изображението, но в предвид, че са стари колкото самите истории, може би това си е напълно оправдан недостатък. Бели листи, започва със съдържание и изобщо всичко си е както подобава на книга с цена като нейната. 
А за самото съдържанието, то наброява над сто приказки, криещи в себе си изненади - някой от тях са напълно непознати, други изненадват със съвсем различен сюжет от този, който читателите познават от детските книжки или филмите, а трети просто ме изненадват с насилието което съдържат. Но не си мислете, че това е нещо фрапиращо. Просто в част от историите присъстват разнообразни варианти на това как различни герои загубват живота си... или части от себе си, но това си го очаквах, защото преди да прочета тази книга (която впрочем започва с разказ за живота на Братя Грим) бях чувала, че вече споменатите са пишели истории на ужасите. Факт който всъщност е далеч от истината, но и донякъде бих се съгласила с него. Това се оказа и причината да проява интерес към книгата. Исках да видя колко точно ще се окаже това твърдение. Но преди самите приказки, бих искала да споделя факт от автобиографичната част за авторите, която не смятам за спойлер, а именно че всъщност знаменитите братя са събирали историите от немският народ, но не са ги създавали. Това и факта, че приказките са ни предадени по един доста простоват начин (използвам думата в най - положителната ѝ наглава) чисто стилово, създадоха  усещането докато чета, че и аз съм там, заедно с Вилхелм и Якоб и заедно слушаме историите предавани от уста на уста, записваме ги и опознаваме чрез тях различните части на  Германия. И всичко това с цел далеч от това да забавляваме децата. 
Но ако искате да усетите какво точно имам предвид най - добре сами да разгърнете книгата. 
За приказките - едва ли има начин да обърна внимание на всяка една от тях, а и няма и нужда да го правя. Вместо това ще изброя нещата, които ми направиха най - силно, положително впечатление, а именно: 
- повечето от историите са кратки, с по една - две странички дължина;
- не мисля че отговарят на определението детски (от заглавието) което ми харесва защото все пак не съм дете.
- въпреки това носят енергията на онова, с което съм израснала, повтарят се добре познатите трима братя, героите животни, князете, царете,  замъците и прочие, както и  все пак поуката че доброто побеждава.
- вече споменах, че определям стилът им на предаване като простоват, в смисълът че липсва кой знае каква художественост. Това обаче за мен си е плюс, защото по този начин наистина се показва, че са необработени или с една дума, такива каквито бихме ги чули от хората.
- нещо интересно бе, че като че ли във втори том приказките бяха по - добре предадени и приличаха повече на приказки, такива, каквито бих очаквала. 
- а заглавията, които най - много ми харесаха са: Рибарят и не'в'та жина,  Дяволът и трите златни косъма, Храненицата на Дева Мария, Дванадесетимата братя, Стария Султан, Сложи масичка, златното магаре и бухалката в торбата, Шестте лебеда, Шивачът, който бързичко забогатял, Бедният и богатият,  Гъсарката, Умната селска щерка, Живата бода и сигурно други приказки, но само тези разпознах и свързах с това, което съм чела.



Тава е всичко, което според мен може да се каже за Детски и домашни приказки на Братя Грим, интересна книга, за мен бе доста повече от очакваното, както и единствената която напоследък съм прочела. 


Оценка: 6/6


Поздрави от едно "малко" момиче...


Поредиците, които няма да дочета




Здравейте приятели! 
Много ми се пише пост, но всъщност няма какво да кажа, и да, това не е най - доброто начало на публикация, но си я самата истина.



Ако ви се струва, че съм се отказала от блога и книгите, не не съм  но наистина не чета в момента... не че съм в читателска депресия или нямам време. Бих казала, че повече ми липсва концентрация... но за сметка на това последната книга, която прочетох ми хареса толкова, че още ми държи влага. Става дума за Пророчеството на гарвана. 

Та, за тема на този пост съм избрала 6-те поредици, които НЯМА да дочета. Не се засягайте ако сред тях има ваши любимци, защото съм сигурна, че и вие не харесвате нещо, което аз обожавам.


1. Дивергенти от Вероника Рот. - Харесвам света в тази поредица... или поне в първата книга, защото следващите така или иначе не съм чела, а и няма да прочета. Причините са: първо не ми харесва как пише тази жена, прекалено мудно и еднообразно и макар самото съдържание да е интересно, ми се слива с останалата част. Освен това наистина пробвах поне края да прочета, започнах третата част и дотам. Нито стигнах до някъде, нито нищо. Направи ми впечатление, че главите разказвани от Трес не се различаваха по никакъв начин от тези на Фор. Второ, самите герои са ми прекалено драматични като личности. Не е лошо да има драма в една история, но тук не само че е много, но и някак си необоснована. Не ми допадна как бе изграден образът на главната героиня. 
Но като основна причина повтарям не ми харесва как  е написана тази поредица и макар да ми бе интересна, няма да ми се получат нещата с нея.

2. Хрониките на чародейците от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл  - тук не си спомням какъв ми бе проблемът. Може би самото предаване на информацията, леко по мудното действие или просто ми бе трудно да схвана идеята... знам само, че отново пробвах да продължа и да прибавя втората книга към вече прочетените, но не ми се получи. Няма да навлизам в подробности, освен че съм сигурна в това, че няма да продължа с тази поредица. 

3. Стъкленият трон от Сара Дж. Маас - Много харесвах първите две книги и все още е така, но от там нататък нещо се промени за мен. Книгите стават все по - дълги, по - скъпи, с повече герой, в съвсем различна насока от тази която първоначално харесах, с все по - сложни взаимоотношения между героите, преплитат се все повече истории, драмите станаха много и то лични, коeто също за мен е голямо отклонение от началото и т.н. Не се сърдете, всеки си има мнение и тези недостатъци могат да се разгледат и като плюсове... от някой друг разбира се. Но аз и Стъкленият трон се разделяме в търсене на нова любов....

4. Тъмна дарба от Александра Бракен - Като за начало тази история не ме накара да я запомня и да искам да разбера как продължава. Така и забравих че съм чела първата книга. Освен това ми бе леко тежичка за четене, с прекалено много действие. Обичам равновесието между спокойните и динамичните етапи в една книга, а доколкото си спомням то ми бе леко липсващо. Като основна причина обаче си остава факта, че просто не ми пука как продължава и с това темата се изчерпва.

5. Тайните на безсмъртния Никола Фламел от Майкъм Скот - тази поредица е толкова заслужила да е в този пост, колкото и не е. Честно казано се замислям отдавна дали да не пробвам със следващата книга, разбира се като си спомня до къде бях стигнала, защото съм я чела доста отдавна. Противно на това  сюжета и героите трайно са се запаметили в съзнанието ми и си спомням ясно сюжета. Разбира се обаче знам от сега резултатът - няма да ми хареса, ще се измъча и ще се откажа да дочета цялата поредица. Защото освен че си спомням идеално сюжета, помня и каква мъка ми бе с четенето, което е толкова объркано, разказвайки една и съща случка  от гледната точна на почти  всички герои. Освен това си спомням и това, че имах проблем с изграждането на персонажите. Като цяло обаче отново начина на предаване на историята бе онова, която ще ме откаже от тази поредица.

6. Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър - Странна работа е тази поредица, зарязах първата книга, после я прочетох и много ми хареса. Втората така и обаче не докарах до края, защото бе много объркана, сюжета пое в посока далеч от това, което аз очаквах и исках да прочета, спомням си че дори ми липсваше присъствието на главните герои като основна единица в историята, но най  ме спъна как бе написана втората книга. Та, за третата само от инат съм се решила да започна (някога) но най - вероятно ще се откажа в началото и затова поставят тази поредица в тази класация.



Това беше от мен, малко негативно, но написано с любов :)


Поздрави от едно "малко" момиче...



The Secret Life of a Book Blogger Tag





Здравейте, приятели! Днес съм ви подготвила един от най - 
интересните тагове, който се е завъртал напоследък.




1. От колко време си блогър?
- Година и шест месеца. 

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
- Когато няма какво да кажа. Все някога и този ден ще дойде. Поне се гордея със себе си, че съм проявила постоянство.

3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?
- Научаваш се както да се изразяваш,  така и да се съобразяваш. Лично за мен, е чувство което ме кара да се чувствам важна, част от нещо и дори полезна. Приятно е когато виждам коментари или харесвания, а най - вече броя четения. Освен това  внася разнообразие в читателските ми предпочитания, които се развиват непрекъснато благодарение на това, че се интересувам от книги, които смятам за интересни теми за постове, но бих пропуснала просто като читател. И най - вече блога и поддържането му е стимул за четене, тогава когато книгите не са достатъчни. 

4. Кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
- За мен има само две отрицателни черти. Едната е че винаги имам чувството че се повтарям. Просто критериите ми са еднакви и това прави нещата еднотипни по някакъв начин. Както и при тагове, винаги в съзнанието ми изникват едни и същи заглавия, а аз се старя да търся заместители, които споменавам по -рядко, но са подходящи за отговор. Решение е както това заместване, така и това, че вече избягвам таговете. А за постовете просто се старая да не се повтарям както като изрази, така и като съдържание. Другият недостатък за мен (този с повече тежест) е повече начин на усещане и може да не ме разберете, но когато прочета една книга и тя наистина ми е харесала, става част от мен и ми е някак трудно и дори неприятно да я анализирам. Робувам, на това че когато изречем нещо на глас, но вече не е толкова лично и започна да се изтърква. Когато ме завладее една история за мен тя става лична и не искам да я споделям. За жалост рядко чета книги, който да ме разчустват толкова. А решение - няма, просто се примирявам. Проблема си е мой :)

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват?
- Доста, понякога дори повече от писането на поста. Причина е това, че аз разбирам какво искам едва когато го видя, което само по себе си е проблем. Освен това винаги гледам да "поправя" поне мъничко снимката/картинката за да не е напълно крадена. Но най - често се старая да си ги правя сама, като това което съм използвала за този таг.

6. Кой е твоят book crush?
-  Първо се сетих за  Ейдриан, но общо взето всеки герой готов на много (ако не всичко) за своето момиче... а те всички са.

7. Кой автор би желал да бъде в блога ти (като интервю, например)?
- Всеки и никой едновременно. Защо? Не съм маниачна на тема автори все едно говорим на холивудски звезди (които също толкова харесвам) но ако ме питате за персонажи, друго си е. За да имам отговор все пак Нийл Геймън или Риърдън.
Иначе ако разгледам въпроса от друга гледна точка, искам в блога ми да присъстват разнообразни имена на автори и повечно български.

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
- Интересно може би, е че никога не пиша постове у нас. По цел ден работя през компютър и като се прибера бягам от компютрите като дявол от тамян. Затова и винаги съм изтупана :) защото пиша на работа къде през почивката, къде през свободното си време. Поне в момента съм с блуза в черно и бяло, дънки, винена топла жилетка в тон с червилото, коса на опашка и черни ботуши. 

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
- Аз не се приготвям. Щом ми се допише, отварям нова публикация и просто пиша. Търся изображения чак когато "трудната част" мине.

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?
- Харесва ми, че липсва негативизма, който залива интернет. И най - вече че общувам/чета/ опознавам поне малко хора като мен. Какво повече може да иска един човек. Освен това се радвам, че съществува, защо иначе кой щеше да светва хората за хубавите книги :)

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?
- Честно ли? Идея си нямам. Просто трябва автора ( в случая аз) да прави нещата какво му харесва и защото му харесват. Да пише това което мисли и чувства, без да е прекалено отрицателен или повтарящ нечие чуждо мнение. Важни са и читателите, затова по - честото публикуване и споделяне също помагат. Разбира се трябва и талант ☺☺☺



Поздрави от едно "малко" момиче...



Какво прочетох напоследък




 Здравейте!
В този пост ще ви разкажа по малко за това, което съм прочела
 последният месец и половина.






1. Ренесанс (Орденът на асасините#1) от Оливър Боудън - Книгата пренася читателя през 15 век във Флоренция, за да проследи историята на Енцо, чието семейство става жертва на умело предателство. Енцо, заедно с неколцина добри помощници обаче се обявява за отмъстител и започва своят път към новият си живот на асасин.
Историята ми хареса, беше интересна и динамична. Харесах и обстановката на ренесансова Европа. Но така и не се сработих с начина, по който бе поднесена книгата. Стилът на авторът ми направи впечатление, с това че някой неща бяха отразени само с по едно изречение, а бяха важни и заслужаваха повече редове. За сметка на това други части, аз лично намерих на прекалено развити. Осен това ми се искаше книгата да е написана от първо лице, а не от трето, защото би предала много повече от емоциите на главеният герой,  които бяха доста пренебрегнати. И може би най - много не харесах дървените диалози, които по никакъв начин не мога да определя като реалистични или естествени. Да не говорим, че по едно време страшно много се обърках какво всъщност чета, кой кого преследва и т.н
Оценка: 2/6

2. Тайната на прогонващият духове (Чиракът на прогонващият духове#3)
 - Ддоузеф Дилейни. - Тoм е седми син на седми син и това го прави различен от другите. Тoй може да усеща и дори вижда свръх естественото и това го прави идеален за чирак на Джон Грегари. Но в тази трета книга от поредицата, не Тoм е в центъра на интригата, а неговият учител. Когато зимата наближава сурова и жестока е време героите да се отправят към зимната къща на стария Грегари, където Тoм ще трябва не само да изпълнява обичайните си задължения, но и да се изправи през предизвикателството да оцелее след като миналото на господаря му се изправя на пътя му. Тайните се оплитат и стават опасни, а Тoм може да разчита само на собствените си умения. 
Горе - долу ми хареса книгата, но бе бавна в развитието си. Половината премина в безсмислици, а другата половина в  наваксване на действие. Самите ситуации, в които авторът бе поставил героите също ме не заинтригуваха достатъчно, а и обещаните (още в заглавието) тайни си бяха вече споменавани истини с по - подробно описание. Честно казано очаквах повече, но изключвайки тези проблеми, книгата не бе лоша.
Оценка: 4/6


3. Изчезналият герой (Героите на Олимп#1) от  Рик Риърдън. - Войната с титаните една е приключила и полубоговете, вече трябва да се изправят пред нов и още по - опасен враг. Ново пророчество, нови герои, нови подвизи, нови битки и нови вълнения връщат читателя в Лагера на нечистокръвните. В главните роли са и нoви участници. Джейсън, покрай който витаят само загадки, Лио който  за мен се превърна в любимият ми герой  от новосформитаното трио и Пайпък, която типично за герой на Риърдън не отстъпва на момчета по смелост и готовност за битка. Тяхната задача е проста, да спасят богинята  Хера от неизвестен затвор, като между временно преживеят не едно или две приключения, от които да се спасят на косъм. 
За самата книга надали има нужда за обяснявам, че прелива от действие, герои (нови и стари) напрежение, забавни реплики и по мъничко драма. Написана както се очаква отлично и интересна от корица до корица.
Оценка: 6/6



4. Белжар - Мег Уолицър - Книгата разказва тъжната история на неколцина тинейджъри, които след травматизиращи случки се озовават в Хамбара - училище за  депресирани младежи. Главната героиня  - Джам - започва своето лечение (или обучение, не съм наясно каква трябваше да е целта на нейното пребиваване в Хамбара) като притеснено и мълчаливо момиче, но след като става част от специална литературна група, животът ѝ се променя. Джам и нейните съученици и приятели се впускат в магично приключение, наречено от главната героиня Белжер - място на което всеки един от тях може отново да живее какво преди, да се освободи от болката, вината и тъгата си. Но освен спасението, което откриват, учениците от литературната група трябва да опазят тайната си от света. 
Бях си въобразила, че тази книга ще е неповторима, прекрасна, вдъхновяваща и интересна... но не беше! Освен че самата история бе странна, героите ѝ подхождаха, а стилът на писане нищо особено, то дори краят не бе това, което да ме развълнува (положително) и да остана доволна. Или аз не бях в настроение за нея или от книгата наистина има какво да се желае.  Но пък за сметка на това българската корица е просто прекрасна, а книгата (колкото и да не мога да си го обясня) се чете лесно и не ми отне прекалено много време. 
Оценка: 2/6

5. Бухтичка от Джули Мърфи, чието ревю може да прочетете от тук.



Това бе от мен. Малко книги, но прочетени с любов (дори и тези, които не харесах). 

Поздрави от едно "малко" момиче...

PET TAG


Здравейте, приятели! 
Днес съм тук с малко по - нестандартен, за блога ми, таг в който ще ви запозная с моят домашен любимец 


1. Как се казва домашният ви любимец?
- Сиси, няма история с името. Просто ми хареса.

2. Какво животно е и каква порода?
- Котка. Не зная породата ѝ, може би европейска домашна котка? 

3. От колко години го имате?
- Мисля, че три. 

4. Как се сдобихте с него?
- Всъщност, Сиси си е наше коте, защото се роди у нас. Майка ѝ също си е наша и така. Иначе се роди на Деня на труда (работлива котана е майка ѝ), беше най - едрото коте, най - пухкавото и единственото, което бе различен цвят от другите чернички котенца. 

5. На колко години е?
- Мисля, че три или някъде там.

6. Какви чудатости притежава вашия любимец по характер?
- Най - отличителното за Сиси, е че непрестанно се мие, и знам, че всички котки го правят, но тя е като маниачка. Освен това не обича да се цапа. Друго странно нещо е че вечер , когато иска да излезе, а аз спя, тя застава пред леглото и ме запя. Не зная как, но винаги се събуждам. А ако не го направя все пак започна да създава шумове, но рядко не се събуждам. Обича и да се качва върху лаптопа. И много се страхува от гласа на баща ми, без реално да има причина.... добре, всъщност се страхува от всичко. Ужасно страхлива е.

7. Какво означава за вас връзката ви с домашния ви любимец?
- Важно е, но ми е трудно да определя по какъв начин. Просто специална. Тя ме кара да се чувствам по - спокойна.

8. Какви любими спомени имате с домашния си любимец?
- Веднъж се загуби, като малка. Тръгна след мен и докато се усетя  да я взема на ръце, беше изчезнала. Хубав спомен бе когато си я открих, след два дена.

9. С какви умалителни имена го наричате?
- Гальовна, защото много обича да се гали. И Мацо, Пухкавелке и разни такива глупости.


Поздрави от едно "малко" момиче....

Предоставено от Blogger.