Здравейте, хора... 

Днескашният пост е много специален за мен, защото ще го правя с моята най - добра приятелка, която днес има рожден ден. Тя се казва Стефи и е отчасти причината да създам блогът. 

1. Кръстена ли си на някого?

Стефи: Да, на баба ми Стефка.

Мери: И да, и не. Но да кажем, че съм кръстена на баба ми.

2. Кога плака за последно?

Стефи: Когато четох книгата За да си спомня.

Мери: Ох, аз плача непрекъснато за маловажни неща - на филни, книги, реклами дори... и да си призная не си спомням.

3. Имаш ли деца?

Стефи: Да. Едно прекрасно момченце :)

Мери: Не.

4. Ако беше някой друг, щеше ли да бъдеш приятел със себе си?

Стефи: Да. Аз съм уникална.

Мери: Преди да отговаря искам да вметна, че това е най - смисленият въпрос, на който съм отговаряла. Замислете се, защото аз го направих и знаете ли? Бих си била приятелка,  но не знам да ли бих се търпяла непрекъснато... 

5. Имаш ли някакви guilty pleasures?

Стефи: Кафето. Имам склонност да прекалявам с него.

Мери: Сладката храна, най - вече шоколада.

6. Обичаш ли да пишеш на ръка?

Стефи: Да и то много.

Мери: Не изобщо, всичко си записвам на телефона. 

7. Коя е любимата ти зърнена закуска?

Стефи: Нямам.

Мери: Все се каня да започна да ям такива неща, но нещо не ме привлича идеята.

8. Кое е първото нещо,  което забелязваш у хората?

Стефи: Външният им вид, дрехите.

Мери: Косата и парфюмът,  който носят.

9. Какъв цвят са очите ти?

Стефи: Пъстри, кафеви със зелени и жълти точици.

Мери: Кафеви.

10. Страшен филм или щастлив край?

Стефи: Щастлив край!

Мери: Единодушни сме и двете - щастлив край! 

11. Любим сериал?

Стефи: В момента Луцифер.

Мери: Досиетата Грим... но и аз харесвам Луцифер.

12. Зима или лято?

Стефи: Лято.

Мери: И двете. Е, предпочитам лятото,  но обичам и зимата.

13. Специален талант?

Стефи: Чужди езици. Много ми се отдават.

Мери: Имам се за креативна.

14. Къде си родена?

Стефи: Китно средногорско градче на Св. Валентин преди 24г.

Мери: Пловдив преди 23 години.

15. Хобита?

Стефи: Книги, филми, пеене и чужди езици.

Мери: Като започнем с този блог, книгите, филми и сериали, музика,  козметика, художествена фотография и  напоследък и теми като: лично израстване и самоусъвършенстване. 

16. Имаш ли домашен любимец?

Стефи: Да.

Мери: Да.

17.Любим филм?

Стефи: В момента Всичко, всичко.

Мери: 10 x 10, Кутия за птици и най - вече филмовата поредица Х-Мен.

18. Какъв цвят е колата ти?

Стефи: Сива.

Мери: Аз нямам книжка, камоли кола.

19. Каква искаш да станеш, като пораснеш?

Стефи: Като дете исках да стана геолог.

Мери: Тоя въпрос специално за мен ( заради името на блога)... като дете не знаех каква исках да стана. Непрекъснато си избирах нови и нови професии... накрая се спрях на психология. Винаги ми е било интересно, какво мислят хората и защо го мислят. Но се реализирах в друга сфера, далеч по - художествена, поне за момента...

Поздрави от едно "малко" момиче...

Здравейте, котета...

Днес ще ви споделя, как аз се справям със стреса, насъбрал се през деня.

1. Упражнения. Миналата пролет започнах да правя упражнения, търсейки просто нов начин на развлечение, нещо което да ме накара да се почувствам по - здрава. В крайна сметка ползите завалява и една от тях бе факта, че след упражнения се чувствах по - спокойна и дори заредена физичесни и психичесни с енергия. Започнах първо с упражнението планк, но по - късно намерих мобилни упражнения с готови програми, предназначени за домашна употреба. За 15/20 минути на ден изваях талия, оформих бедрата и намерих приятен отдушник на стреса.

2. Дневник. Никога не съм си водила дневник и като изключим името на блога, нямам никакъв опит с това. Мои приятелки, като деца си водеха дневници и една от тях дори сподели, че още го прави. Защото аз започнах? Отговорат е, че не знам, но още първият месец, усетих как ако не запиша, как е минал денят ми, усещам липсата на този навик. Не споделям чувствата си както го показват по филмите, не съм от този тъп момичета... по - скоро разказвам впечатления и споделям какво съм преживяла през деня. Така получавам представа за изминалите часове, анализирам деня си и времето си и се чувствам по - спокойна.  Само да вметна, че ако се притеснявате да не би някой злонамерен любопитко, да намери дневника ви... има мобилни приложения, с който хем ще си носите малкия отдушник с вас навсякъде, хем ще му сложите парола и той ще бъде неприкосновен.

3. Книги. Няма как да ги пропусна и има причина за това. Четенето на книги изисква да сме спокойни и съсредоточени. Не може да следим сюжетна линия и да си мислим за грижите, който ни заобикалят. Затова, когато подхванем някое наистина добро четиво, ние забравяме за момент кой сме и какво става около нас. Това малко бягство от реалността, заедно с факта, че четенето ни учи на търпение са доста полезни при борбата със стреса. Освен това книгите олицетворяват малко или много живота и хората, а никога не е зле да видим света през други очи.

4. Рисуване. Също както при книгите, рисуването иска търпение и съсредоточеност. Освен това можем, чрез рисунката си да изразим чувствата, който ни тормозят, давайки им гласност. Аз обичам и мога да рисувам. Но ако вие не можете, решението за вас е да си купите една от онези книги за оцветяване за възрастни. Има и такива мобилни приложения, който са напълно безплатни. 

5. Планер. На едно с упражненията се заинатих да започна да си водя планер. Трудна задача се оказа, защото не съм от хората, който планират и най - вероятно никога няма да бъда. Аз се оставям по течението и това е моят начин за мислене и действие. Но след доста голямо упорство се научих да планирам малките неща, като например кога имам среща, кога трябва да пусна пост или имам пътуване. Планирам на ежедневна база или по - скоро записвам неотложните си задачи. Така се научих как да разпределям времето си и дори започнах да закъснявам една идея по - малко (но все още го правя, съжалявам). Когато планирате деня си ще видите реално колко много неща можете да свършите или да не свършите. Това ви дава свобода и помага да организирате приоритетите си, така че да избегнете бъдещи стресови ситуации. Освен това на пазара име все повече красиви планери, който просто си чакат да им се радвате. 

Повечето от тези неща са нови за мен и тепърва ще ги развивам. Но съм се убедила, че при мен помагат и съм една по - пълноценна личност с тяхна помощ. 

Ако вие имате някакъв подход, който помага, ще се радвам да ми го споделите. Винаги съм отворена към нов идеи. 

Поздрави от едно "малко" момиче...

Здравейте, приятели...

Ревюто днес е за книгата Точно пред очите ти.
 Написана от Джак Джордан 

Подробна информация за книгата - тук.

В някога спокойният и безопасен Балкърн Хейтс е открита нова жертва. Поредното младо момиче с отнет преждевременно живот. Но този път има свидетел - Наоми Хана. Историята разказва за жена, сляпа по рождение. Още като дете Наоми бива изоставено от родната си майка и животът ѝ не става по - лесен с годините. Макар и осиновена, тя трябва да се бори с опасностите на заобикалящия я свят, както и със своите неспирни страхове. Но най - лошото предстои. Когато в малкото градче, където тя е израснала се случва жестоко убийство. Млада жена била убита и това връща жителите на Балкърн Хейтс назад в спомените за друга жертва, чиято смърт е останала ненаказана. Но този път Наоми е свидетел и макар никой да не вярва, че тя може да разкрие самоличността на убиеца, сляпата жена не спира да се бори с  предразсъдъците по неин адрес. Но дали това е достатъчно? И дали истинската жертва не e именно самата тя? 

Никога до сега не бях чела роман, в който гланият герои навижда. Това само по себе си възбуди интереса ми и наистина дава предпоставки за една интересна история. А историята е наистина наелектрезираща. Толкова много ми беше любопитно какво следва, че прелиствах страница след страница и жадно поглъщах редовете. И ако кажа, че тръпнех от нетърпение да разбера развръзката, няма да е никаква лъжа. Но за финалът ще ви споделя малко по - надолу.

Умишлено исках да започна ревюто с какво ми е харесало, защото надолу (отново както и при предните 2 книги, който прочетох и за който ви споделих) има от какво да ви се оплача. Като за начало ще ви споделя, че преди време бях чела една статия или пост в нечий блог, за това как има два типа автори. Първите създават идеалния герои - умен, красив, винаги прав и неизменно късметът е на негова страна. През каквото и препятствие да мине, той се измъква невредим. 
Вторият тип автори правят именно обратното - те създават герои (мъченици),  който преминават през невъобразими перипетии и все едно цялата Вселена стоварва гневът си върху тях. Именно от втория тъп е и Джак Джордан. Основната причина да негодувам срещу книгата, е това че прекали с изпитанията, на който бе изложена героинята му. В един момент почти намрязих книгата, просто ми беше ужасно мъчно на Наоми. Освен от любопитство, нямах търпение за стигна до финала,  най - вече за да спре и тормозът, над героинята. 
Определено имам смесени чувстра - мразя и обичам тази книга и самата аз не знам кое от двете надделява. Така е и с героите в нея.

Затова този път ще споделя и за някой от тях. Част от главите се разказват за Детектив Маркъс Кембъл, който изигра основната роля на герои и спасител. Истински му симпатизирах през цялото време и продължих така го самия край. Другия герои, за който ще споделя е неговата шефка Инспектор Лиза, която искрено ми идеше да правя при жертвите на издирвания убиец. Рядко се възмущавам от отрицателни герои, но тази жена спечели ненавистта ми съвсем искрено... и да, за това са измислени този тъп персонажи, но  Джак Джордан се бе престарал с този образ. 

Иначе за стилът на автора, в началото ми се стори много добър и бях възхитена, но след като започнах да навлизам в сюжета и да чета все повече, осъзнах че всъщност ми е труден за четене, а като изказ не е лош, но и не е много добър. Повече бих похвалила уменията му да създава сложни и многопластови истории. Защото като изключим тормоза върху главната героиня, книгата наистина е интересна. Общо казано емоциите ми преливаха и ту се ядосах на някой герой или сцена, ту се радвах или вълнувах покрай някоя догадка, после пак се възмущавах и дори се просълзих веднъж, но толкова бързо поглъщах редовете, че не ми остана време да се разплача хубаво.

Разбира се трябва да отбележа и наличието на няколко клишета - действието се развиха в поредния малък град (явно да живееш в малко градче си е рискова работа), присъства и любимата на мнозина корумпирана полиция, както и разбира се един честен полицай готов да заложи кариерата и живота си, за да защити каузата на справедливостта. Има и още няколко клишета, но тях ще ви оставя сами да си намерите... а и за мен това не са недостатъци.  В крайна сметка няма как да се нарече трилър един роман, ако в него не присъства поне един добре познат и леко изтъркан похват от старата школа. 
И разбира се финалът! Който се оказа задоволителен, дори малко неочакван, но като че ли нещо не ми достигна (чисто емоционално) в него. Не ме разтърси, както очаквах. Въпреки това имаше отговори на всички поставени преди това въпроси.

Няма как да пропусна и да вметна, че българката корица е страхотна. Именно тя първа привлече вниманието ми и събуди интерес към книгата.

Оценка: 5/6

"Ако някой иска да я унищожи, тя щеше да се бори. 

До самият край"

Поздрави от едно "малко" момиче...

Здравейте, котета...

С този пост слагам началото на поредица, в която ще ви разказвам за сериалите, който съм гледала напоследък.

Започваме с Bull. Сериалът ни разказва в цели 3 сезона за гениалният психолог д-р Джейсън Бул, посветил кариерата си на една съвсем нова и интересна наука, а именно съдебният анализ. Той, заедно със своят екип, прилагат уменията си, за да помагат в съдебните процеси на своите клиенти (често добри хора, обвинени несправедливо). Прилагайки психологическите си умения, съчетани с напереното си и дори арогантно поведени, главният герои успява да предвиди хода и на най - заплетеният и сложен процес. 
Много харесах този сериал. Самата му гледан точка ме омая почти от самото му начало - винаги побеждава доброто. Освен това много харесвам филми, чиито действие се развива в съдебната зала. Именно това, заедно с героите и интригуващите случай,  превърнаха този сериал в един от любимите ми. Ако обичате крими сериали този има моята препоръка. 
Оценка: 6/6

❤ ❤ ❤

Absentia разказва затрогващата, пренаситена с емоции история на Емили Бърнс, бивш агент на FBI, която бива намерена след 6 години на пленничество. Принудена да започне живота си отначало след преживяното, главната героиня бива изправена пред най - голямата загадка - кой ѝ е причинил това? Сериалът е много добре направен, поддържа интереса и през цялото време бях адски любопитна какво следва. Историята се разказва в 10 епизода, но предстои 2 сезон,  което мен искрено ме зарадва. Интересно, е че епизодите от първи сезон са заснети изцяло в нашата мила, родна България и от време на време се появяват български актьори. Но като цяло действието се развива в Бостън. 
Сериалът е наистина добър и ако обичате екшън + драма + мистерия за разгадаване, това ще ви хареса. 
Оценка: 5/6

❤ ❤ ❤

The Gifted е следващият сериал,  който гледах. В  него се разказва за добре познатите ни  (от света на Х - мен)  мутанти, който се борят със всички сили,  за да извоюват правото си на нормален, равнопоставен живот. В главната роля е семейство Стракър, което изненадващо се оказва част от войната. Изправени пред редица проблеми, заедно с новите си приятели, започват истинска битка, изпълнена с екшън и драма. Обожавам филмовата поредица Х - мен и съм гледала всички филми повече от веднъж. Нямаше как да подмина и този сериал. За моя жалост нещо в него не успя да ме грабне. Интересен и динамичен е. С много елементи на изненада, интересни герои и изобилие от динамите... просто нещо в общата картинка не ми достигна или точно обратното - бе ми в повече. Сюжетът се развива в 2 сезона.

Оценка: 4/6

❤ ❤ ❤

И приключвам Grimm. Aко не сте гледали този сериал, гледайте го. В себе си преплита два от любимите ми жанра - фентъзи и крими  - и отгоре на всичко сюжетът е базиран на (още по любимите ми) приказки на братя Грим. 

В цели 7 сезона проследяваме историята на Ник,  който внезапно разбира, че притежава рядката дарба да вижда свръхестествения свят. Това плюс факта, че е инспектор го поставят в редица от интересни и заплетени паранормални разследвания. Разбира се не липсват интриги, тайни и драми между персонажите. Филмът е наситен със забавни случки, интригуващи събития и неочаквани обрати. Определено ми стана любим. За доказателство,  стигах до 12 епизода на ден (или денонощие, ако трябва да съм точна). За тези от Вас, който са го гледали и споделяте топлите ми чувства, ще се снима продължение... или поне така се говори.
Оценка: 6/6

Поздрави от едно "малко" момиче...

Здравейте, котета...

В днешният пост съм ви подбрала няколко цитата от книгата Тебеширения човек (ревю може да откриете ето тук.).

❤ ❤ ❤

"Всеки може да вземе нещо и да го прекопира така,  че да прилича на оригинала, но е нужно  повече, за да вдъхнеш живот на даден образ или дадена сцена."

* * *

"Историята в крайна сметка винаги е разказ, съставян по думите на оцелелите."

* * *

"Онова, което ни оформя, понякога са не нашите достижения, а нашите пропуски. Не лъжите, а просто истините, които сме премълчали."

* * *

"Хората си мислят, че исках отговори. Всъщност те искат правилните отговори. Такава е човешката природа. Задаваме въпроси с надеждата, че те ще ни дадат истината, която искаме да чуем."

* * *

Проблемът е, че истината не може да се избира. Тя има особения навик да бъде просто истина. Остава ни само изборът дали да ѝ вярваме, или не."

* * *

"Да си добър човек, не означава да пееш псалми и да се молиш на някакъв митичен господ. Нито да носиш кръст на шията и да ходиш на църква в неделя. Добрият човек се познава по отношението към другите. Той не се нуждае от религия, защото дълбоко в себе си съзнава, че върши правилните неща."

* * *

"Вече знам, че любовта не е избор. Тя е импулс."

* * *

"Нищо от това не беше вярно, но слуховете са като вируси. Те се множат и разпространяват с мълниеносна скорост и докато се обърнеш, всичко вече е заразено."

* * *

"Онлайн "приятелите" например не са истински приятели. Истинските приятели са нещо различно. Те са винаги наблизо каквото и да стане. Те са хора, които едновременно мразиш и обичаш, но които са толкова неразделна част от теб, колкото и ти самият."

* * *

"Човек взема решения по причини, които са правилни за момента. Дори по - късно да се окаже, че е сгрешил, трябва да живее с последствията."

* * *

"Хората казват, че няма нищо по - силно от любовта. И са прави. Ето защо в нейното име се извършат най - големите злодейства."

* * *

"Никой от нас не е готов за смъртта. За нещо толкова окончателно. Като човешки същества ние сме свикнали да имане контрол върху съществуването си. Да го удължаваме, доколкото можем. Но смъртта не приема аргументи. Няма обжалване, няма отсрочка."

* * *

"Смъртта е смърт и държи всички карти в ръцете си. Дори да я излъжеш веднъж, няма да ти позволи да блъфираш повторно."

Поздрави от едно "малко" момиче...

Здравейте, приятели...

Днешната тема е романът Тебеширения човек, написан от К. Дж. Тюдор.

Повече за книгата, можете да прочетете ето тук.

Еди е едва на 12 години, когато всичко започна. Той и неговата банда се забавляват през лятната ваканция, като всички нормални момчета - карат колелета, строят къщички в гората, ядът бонбони. Така, докато в Андърбъри незапочват да се случват страшни събития. Наглед спокойният и малък град се обгръща от мрака, витаещ около привидно случайните, но фатални злополуки... и така, докато не се случва най - ужасната от тях. Еди и неговите приятели намират тяло, чието убийство ще помрачи живота на децата, оставяйки след себе си само догадки и съмнения... и една мрачна, опасна и зловеща тайна. 
30 години по - късно нещата още не са приключили и Ед, заедно със старите си другари, се изправя през все същите въпроси - кой и защо е причинил това? И един още по - важен въпрос - какво иска от тях?
Историята е предадена по доста нетрадиционен начин - действието се развива едновременно в 2016 година, показвайки ни порасналия Ед и това как се е стекъл животът му. Както и през 1986 година, когато главният герой е едва на 12 години и тепърва започва да се заплита в порочният кръг от злочестия, надвиснали над Андърбъри. 
По тази начин читателят едновременно проследява следствията довели до убийстовото и неговите последици, редуващи се в различните глави.
Именно този начин на разказване бе и първото нещо,  което не ми хареса в този роман. Не обичам ретроспекциите и мисля, че те винаги ще са проблем за мен... да интересно е да наблюдаваш събитията през две различни гледни точни (особено когато това се случва през очите на един и същи герой) но мен лично по този начин К. Дж. Тюдор ме загуби. Просто не харесвам този похват, но това си е моя странност, като читател и надали е основание да нарека книгата лоша. Въпреки това  да напиша това ревю ми бе малко трудно, защото в три думи мога да кажа какво мисля за книгата, като цяло: не ми хареса. В началото действието се развиваше доста бавно и объркано, а когато се стигнеше до някаква развръзка, тя се оказваше просто поредната догадка. Това ме подразни ужасно много. За стилът на авторката, не мога да кажа нищо лошо, но и не мога да кажа, че е нещо невероятно. Приятен и лек за четене, но нищо ново под слънцето. Да не говорим, че действието се развива в малко градче,  а това си е чисто клише... добре, че аз обичам клишетата в книгите.
Но (две малки букви с толкова голямо значение) в последствие започнах да виждам връзката между отделните моменти и малко по малко започнах да ставам любопитна... Сюжетът започна да се заплита, тайните също започнаха да се разплитат и в един момент наистина ми стана интересно. 
Дори четях с интерес и нетърпение. Еди, главният герои (уточнявам, че става дума за неговата пораснала версия) ми стана симпатичен, макар множеството си недостатъци. Признавам си че развръзката си заслужаваше. Не ме изненада, но ме заинтригува много при това. Краят бе логичен. И бяха дадени отговори на най - важните въпроси, при това доста добри  отговори: Кой е лошия? Защо е постъпил така? Как това се е отразило на героите?
Мнението ми обаче си остава не особено високо. Макар самата аз да съм леко разколебана дали сносният край не заслужава все пак да призная романът за добър?

Оценка: 3/ 6

Поздрави от едно "малко" момиче...

Здравейте, котета...

Днес съм ви подготвила ревю за книгата Екстремен ум от Алън Глин.

Повече за книгата - тук.

Какво бихте направили, ако имате възможност да използвате пълния капацитет на мозъка си - всяка информация, на която сте попаднали, всеки филм, книга или списание,  което сте чели... и дори можете да научите всичко, което искате за отрицателно време? Това ще промени ли живота ви? Определено е отговорът, който би ви дал Еди Спинола. Той е закъсал писател, без пари, без идеи за бъдещето, без желание за по - добър живот. Но това се променя, когато една случайна среща не му предоставя невероятния шанс да се превърне в една по - добра своя версия - версия, в  която той ще бъде преуспял, богат и уважавам бизнесмен. И всичко това благодарение на едно хапче. Малко бяло чудо, способно да превърне човек в много повече, да преобрази личността, разгръщайки необятните възможности криещи се в нас. 

Но всичко си има цена и Еди, въпреки новите си умение и новият си лъскав живот, разбира че всичко виси на косъм. Изправен пред неизбежните последици, героят в този роман демонстрира, как всяко взето решение води до следствие извън нашия контрол. Но също така Еди Спинола олицетворява едно много важно качество, присъщо на всеки от нас - желанието и решимостта да се борим, да победим и да оцелеем,  дори когато това ни се струва невъзможно.

Време е и да ви кажа какво мисля за този роман. Първо убедена съм, че идеята на Алън Глин е добра - провокативна и интересна. Кой не би искам да се докопа до това "умно" хапче? Самата идея да развием личният си потенциал до толкова високо ниво е интересна. А това, че за да се сдобием с MDT- 48 (така се нарича "умното" хапче) трябва едва ли не, да станем част от подземния нарко живот в Голямата ябълка е направо страхотно. Дава предпоставки за един наистина динамичен и вълнуващ роман, но не... някъде между добрата идея и доброто ѝ предаване, авторът се е загубил. Факт който много ме ядоса... защото от всички недостатъци при книгите, най - много мразя добрата идея, прецакана от писателските умения на създателя си. Преди обаче да си помислите, че напълно отричам въпросните умения на Алън Глин,  искам да уточня, че всъщност стилът му на изказ не е лош, но начинът по който разказва (предава) историята е отегчителен. Ако трябва да избера друга дума,

с която да ви го опиша, бих избрала - многословен. В историята, разказвана ни от името на Еди, се преплитаха разни факти, които мен лично (а може би и не само мен) изобщо не ме интересуват... Не усетих тръпка дори когато главният герой изпадаше в ситуации, достойни за вниманието ми, защото някак всичко се преливаше в едно. 

Но въпреки това оценявам романа  и със сигурност не смятам, че съм си изгубила времето... Харесах провокацията, идеята за стремежът на човек към все по - високи върхове. Харесах главният герой и като цяло обстоятелствата, с които се бореше. И макар да открих несъответствия именно с моите очаквания, оценявам романа по достойнство и искам да отбележа, че колкото повече четях толкова повече откривах малки нещица, който да харесам. А краят, тези от вас който са чели романът може би ще ме разберат, но неможах да спра с дни да го мисля. Определено беше въздестваш и оправда отделеното му време.

Оценка: 4 от 6.

Поздрави от едно "малко" момиче...