Търсене в този блог

Екстремен ум



Здравейте, котета...
Днес съм ви подготвила ревю за книгата Екстремен ум от Алън Глин.

Повече за книгата - тук.



Какво бихте направили, ако имате възможност да използвате пълния капацитет на мозъка си - всяка информация, на която сте попаднали, всеки филм, книга или списание,  което сте чели... и дори можете да научите всичко, което искате за отрицателно време? Това ще промени ли живота ви? Определено е отговорът, който би ви дал Еди Спинола. Той е закъсал писател, без пари, без идеи за бъдещето, без желание за по - добър живот. Но това се променя, когато една случайна среща не му предоставя невероятния шанс да се превърне в една по - добра своя версия - версия, в  която той ще бъде преуспял, богат и уважавам бизнесмен. И всичко това благодарение на едно хапче. Малко бяло чудо, способно да превърне човек в много повече, да преобрази личността, разгръщайки необятните възможности криещи се в нас. 
Но всичко си има цена и Еди, въпреки новите си умение и новият си лъскав живот, разбира че всичко виси на косъм. Изправен пред неизбежните последици, героят в този роман демонстрира, как всяко взето решение води до следствие извън нашия контрол. Но също така Еди Спинола олицетворява едно много важно качество, присъщо на всеки от нас - желанието и решимостта да се борим, да победим и да оцелеем,  дори когато това ни се струва невъзможно.
Време е и да ви кажа какво мисля за този роман. Първо убедена съм, че идеята на Алън Глин е добра - провокативна и интересна. Кой не би искам да се докопа до това "умно" хапче? Самата идея да развием личният си потенциал до толкова високо ниво е интересна. А това, че за да се сдобием с MDT- 48 (така се нарича "умното" хапче) трябва едва ли не, да станем част от подземния нарко живот в Голямата ябълка е направо страхотно. Дава предпоставки за един наистина динамичен и вълнуващ роман, но не... някъде между добрата идея и доброто ѝ предаване, авторът се е загубил. Факт който много ме ядоса... защото от всички недостатъци при книгите, най - много мразя добрата идея, прецакана от писателските умения на създателя си. Преди обаче да си помислите, че напълно отричам въпросните умения на Алън Глин,  искам да уточня, че всъщност стилът му на изказ не е лош, но начинът по който разказва (предава) историята е отегчителен. Ако трябва да избера друга дума,
с която да ви го опиша, бих избрала - многословен. В историята, разказвана ни от името на Еди, се преплитаха разни факти, които мен лично (а може би и не само мен) изобщо не ме интересуват... Не усетих тръпка дори когато главният герой изпадаше в ситуации, достойни за вниманието ми, защото някак всичко се преливаше в едно. 
Но въпреки това оценявам романа  и със сигурност не смятам, че съм си изгубила времето... Харесах провокацията, идеята за стремежът на човек към все по - високи върхове. Харесах главният герой и като цяло обстоятелствата, с които се бореше. И макар да открих несъответствия именно с моите очаквания, оценявам романа по достойнство и искам да отбележа, че колкото повече четях толкова повече откривах малки нещица, който да харесам. А краят, тези от вас който са чели романът може би ще ме разберат, но неможах да спра с дни да го мисля. Определено беше въздестваш и оправда отделеното му време.

Оценка: 4 от 6.





Поздрави от едно "малко" момиче...



Reading challenge 2019


Здравейте, котета...
Честита Нова Година! Нека Ви донесе много успехи и дни изпълнени с усмивки...
В този пост ще  Ви споделя читателкият си план за 2019. 

❤ ❤ ❤

Разделила съм книгите, който искам да прочета в 3 основни категории:

                                                        





Идеята на този пост е да се стимулирам да го направя. Пожелайте ми успех и точно след 365 дни ще видим заедно успяла ли съм :)


Поздрави от едно "малко" момиче...




Весела Коледа!... (коледни песни)



Здравейте, приятели...
Честно да си призная не съм най - голямата почитателка на коледните песни...  да има такива, който харесвам и в определени ситуации им се радвам... но като цяло - не са моето нещо. Ако и Вие сте като мен, предлагам 4 варианта, които може да Ви се понравят повече:















Поздрави от едно "малко" момиче...


ТОП 4 филма за 2018г.




Здравейте, котета...
След като споделих най - любимите си книги  за 2018 е ред и на филмите. Обичам екшъни, трилъри, крими и фентъзи... а ако може един филм да съчетава и четирите в едно, то той би бил именно за мен. Ако търсите романтична комения, няма да я намерите в този пост.

❤❤❤

И директно с този, който ми стана най - любим. Филмът се казва 10 на 10 и разказва една доста интересна история за мъж, който отвлича жена, затваря я в домът си и от там нататък започна истинският екшън. Филмът е много добре направен, детайлите са идеално изпипани,  историята изобилства от изненади,  а действието поддържа интереса и напрежението да самият край. Който е покъртително интересен и неочакван... Обожавам този филм и дори смея да го нарека "любим" не само за годината, но и като цяло. Главна вина има и Люк Еванс, който просто обожавам и съм гледала почти всеки филм,  в който участва. Филмът е 2018г. сниман и ако обичате трилъри (като мен)  задължително трябва да го гледате.

* * *

Джон Уик е вторият филм,  който ми направи страшно добро впечатление. Отново сюжетът е пренаситен с екшън, стрелби и убийства (сори за тези от вас, който не обичате филми с насилие) и определено ме развълнува. Разказва се на бивш наемен убиеш,  който се връща в играта, за да отмъсти на един идиот (това си е мое определение)... Тук липсва неочакван край и заплетена сюжетна линия, но от към стрелби с пистолети и помлени коли... нещата са на макс. Филмът е от 2014,  но тази година ще излиза 3 - та част,  която аз чакам с нетърпение.


* *


Продължавам темата с екшъна, но се прехвърлям към фентъзи жанра. Венъм разказва за човек,  който по случайност се оказва в положение да дели тялото си с извънземно (симбиоти),  което вярно на жанра,  прави доста екстремни неща - надарено със свръх човешна сила,  то започна собствена борба за оцеляването на си,  Еди ( това е и главният герои) и дори самата планета. Филмът е много наситен на ... ами на всичко,  надали има човек,  който не е гледал филните на Марвел (които аз обожавам до един). Но ако не сте, очаквайте много екшън, зрелищни ефекти и черен хумор. Филмът е от 2018г.


* * *

Стигаме и до филм, в който няма главен герой, който иска да убие или изяде някого :)... Тъмна дарба е прелестната адаптация на книгата написана от Александра Бракен,  носеща същото име... Та,  филмът е уникален,  актьорите също. Обожавам Амандла Стенбърг. 
Историята проследява съдбите на група деца,  оцелели след мистериозна зараза убила почти всички деца на планетата... Оцелелите обаче се сдобиват с дарби и това ги прави опасни за възрастните. Така нашите герои трябва да бягат, за да се спасят. Но разбира се това, се оказва не лека задача. Прекрасно направен филм,  който изцяло промени мнението ми за книгата,  по който е заснет. Напрежение,  обрати, драма и любов! Филмът също е от 2018г.



Поздрави от едно "малко" момиче....


ТОП 5 книги за 2018г.





                                                          Здравейте, котета... 
2018г. е към своя край и е време за равносметка. В този пост ще Ви споделя, кой книги са ми направили най - голямо впечатление през изминалите 12 месеца. 

                                                                     ❤ ❤ ❤

Като цяло годината бе много силна в читателски план,  не от към количестно, но със сигурност от към качество. Към вече прочетените книги, довабих много хубави заглавия,  приключих с отдавна започнати поредици и разбира се  се запознах с творчеството на нови автори. Надявам се и за вас годината да е била толкова добра,  не само като читатели, но и в личен (и професионален) план. А сега към интересната част.

                                                                      ❤ ❤ ❤

Започвам с книгите на Ришел Мийд. Няма как да не го направя, след като обожавам свичко,  което е написано от нея. И следователно нямаше как да не се възхитя на поредицата (или поне това което има от нея на български) Джорджина Кейтен. 
Историята разказва за момиче ( сукуба) която преминава през какви ли не перипети, докато се опитва да балансира между задълженията си на демон ( или нещо такова) и нормалната си работа в книжарница. Сюжетът прелива от забавни и нелепи случни,  драми и екшън... както и любов. Самите книги предоставят на всеки по нещо и са идеални за онези,  които искат да изживеят поне за миг тръпката на това да са част от свръхестественият свят. А най - хубавото, е че всяко моредно момиче може да се припознае в Джорджина,  защото именно това да намерим кои сме и как да бъдем щастливи е целта към която се стремим.

* * *

Щом прочетох тази книга,  знаех че няма начин тя да не се открои сред всички други,  които бях чела и щях да прочета. Училище за добро и зло е епична история за това кои сме ние. За приятелството,  за ролята ни в света и мястото което ни е отредено. Соман Чайнани ни запознава с две приятелни,  момичета, чиято съдба е далеч по интересна от тази на техните връснички. Двете момичета се озовават в училице, в която ще трябва да се научат как да бъдат част от приказките - като едното момиче е принцеса,  а другото вещица. И ако това не Ви е достаръчно, историята се заплита още повече, след като всяка от тях се оказва в грешната част на училището и трябва да се научи да бъде нещо,  което смята че не е за нея. Разбира се има и любов и то епична. В историята се крият много поуки и уроци,  които читателят може да научи... а и да не забравям колко динамичен е сюжетът. 

* * *

За мен Игрите на глада бяха цяло откритие и може да Ви се стори странно, но аз не бях чела тази поредица до тази година. Всъщност я бях започнала преди много време, но незнам защо ( сега вече и немога да проумея) не харесах историята и се отказах от нея. Тази година обаче реших, че е крайно време да променя това и слава на Бога, защото няма как да изразя колко много харесвам тази книга и като цяло поредицата ( а и филмите,  които са едни от най - добрите и  придържащи се към сюжета, адаптации). Няма да влизам в кой знае какви подробности, защото  надали има нужда, но се радвам, че се върнах назад и прочетох тази поредица. Прекрасна е и надали ще ми е последния ѝ прочит.

* * *

Тази година бях решила да довършвам отдавна започнати, но зарязани поредици и Дневниците на вампира бе сред тях. Честно да си призная не очаквах да ми хареса и доста скиптично се впуснах в това приключение. И съжалих за това,  защото всъщност поредицата ми хареса много. Прочетох почти всички книги до които се докопах. И освен това всичко от Л. Дж. Смит ( което ще рече около 14 нейни книги)... Историята разказва за момиче, което се влюбва във вампир и това поражда купища проблеми, повече от които древни и опасни. А най - голямата изненада за мен, бе че книгите и сериала ( който също изгледах целия, след като приключих книгите) нямат много общо. Милата Елена е далеч по - не толкова мила и т.н... няма да излъжа ако кажа, че си заслужаваше втория шанс. За протокола, аз обичам книги с вампири и като цяло всичко свързано с тях.

* * *

Стигаме и до най - хубавата книга. Косачи! Обожавам я и просто незнам от къде да започна. Разбира се от началот, бихте ми казали. Та,  като започнах тази книга изобщо не ми хареса... нещо ми бе безвкусна и странна ( в лошия смисъл) но в един момент нещо се преобърна и БАМ! Влюбих се в сюжета,  героите, историята като цяло...
А иначе в книгата се разказва за свят,  в който няма естествена смърт,  а хора наречени Косачи избират кой и кога да умре... Мрачно и зловещо, нали? Именно затова и ми е любимо. Но,  да се върна към историята. Двамата ни главни героя се обучават именно за Косачи, но нещата сериозно се объркват и те трябва да се адапритат към нови и по - опасни обстановки. Разбира се обрати, екшън и интриги не липсват. Както и скрития ( който ако трябва да съм частна, не е много скрит) смисъл много силно въздейства на читателя и го кара да се замисли над редица важни въпроси. Прелест! А и тази корица!



                                                                      ❤ ❤ ❤

Еми това беше... не съм избрала най - популярните книги за годината ( аз малко и не знам кой са те) но тези със сигурност ме докоснаха и оставиха траен отпечатък в мен. Дано Ви е било интерсно, ако е така незабравяйте да поглеждате от време на време дали не съм пуснала нещо новичко в блога...



Поздрави от едно "малко" момиче...


Скандинавска митология




Здравейте, котета...
Изобщо не знам как да започна този пост, затова направо към въпроса - не съм писала пост в блога си от... ( секунди за съспенс) над 1 година... Да, това се казва застой. Но съвсем спонтанно реших да се завърна и ето пиша това...


Повече за книгата, може да намерите ето тук.


Та, за книгата, започвам с това кой я е писам - моят любимец Нийл Геймън... Всичко негово ми харева (поне това което съм прочела) и нямаше как да не се впечатля и от Скандинавска митология. Книгата събира в себе си различни разкази (митове) в които ние читателите се запонаваме с различните богове, като Локи,Тор, бащата на всички Один и още (повярвайте ми) доста персонажи. А техните итории определено заслужават внимание... преизпълнени с приключения и в повечето случаи битки. Впечатление правят герои като лошите великани, красиво описаните местности и наситената с магия реалност.
На мен лично най - любим ми стана Локи - богът пакостник. Описван като голям красавец и неповторим хитрец. И да, за челите книгата ( а и за тези от вас,  които не са) Локи е всеизвестен с противоречивото си отношение към своите събратя,  но въпреки леко отрицателната му роля,  аз си го обичам...
За самият начин на разказване, Геймън залага на доста изчистен стил,  който се чете и възприема доста лесно... Аз лично имах чувството, че слушам разказите от устата на някой белобрад скандинавки дядо ( а защо не и това да е самият Один,  преобразен разбира се).
Като цяло книгата и историйте са вълнуващи и заслужават да бъдат прочетени... дори и само от чисто любопитство към нещо ново... защото признавам си,  скандинавската митология за мен е именно това - нещо ново и вълнуващо. 
Стигам и го най - важното... КОРИЦАТА,  която е прелестна и сама по себе си ми е достатъчна, за да дам крайната си оценка,  която е 6/6. 

Еми това беше мили мои... Незнам как и кога ще пиша пак и дали изобщо ще го направя, да не говорим че самото четене в люкс,  който рядко ми се отдава... но щом веднъж съм успяла да създам и разработя това място, защо и отново да не успея. Благодаря, на тези от вас който са отделили от времето си и...

Поздрави от едно "малко" момиче...


Спасяването на Франческа


Здравейте приятели! Днес съм подготвила ревю за книгата Спасяването на Франческа, написана от Мелина Маркета.



Повече за книгата, може да откриете ако кликнете ето тук.



Франческа е една от малкото момичета в доскоро само момчешкото училище "Сейнт Себастиян" и това, само по  себе си изправя главната героиня през предизвикателството да се впише в среда, в която нито тя желае, нито бива желана. Но освен неприятните и дори гадни момчета, Франческа трябва да се справи и с още проблеми, като се започне от това, че е тинейджърка и се стигне до разболяването на майка ѝ.
За мен това бе една прекрасна книга, доближаваща се най - много до представата ми за реалистичен сюжет, герои, теми и проблеми за разискване. Точно това ѝ качество я нарежда сред едни от най - ценените от мен романи. А в това ревю ще се опитам да ви покажа защо всеки, според мен, има причина да прочете този роман.

Ще започна с историята. Тук тя няма нищо общо с епичните фентазита или впечатляващите романтични истории... защото историята е обикновена. Разказва се за момиче извадено от зоната си на комфорт. Принудена, Франческа трябва да си намери нови приятели, да изясни чувствата в сърцето си, да намери себе си в море от характери и правила, да опознае родители си такива, каквито никога не ги е виждала и все пак да намери време да се чувства добре. Проблеми засягащи не малка част от нас и с които мнозина се борят непрестанно. За мен това бе история, която да почувствам близка, най - вече заради самият образ на Франческа  - това момиче не търсеше популярност, одобрение или внимание.
Самият сюжет е разделен на две основни теми: училището и семейството и тяхното влияние в живота на главната героиня. Въпреки това в редовете може да се открият и редица от теми като ролята на родителите в живота на децата и как тяхното присъствие и отношения влияе върху израстването ни като личности, половата дискриминация, любовта, депресията и отношението на хората към това заболяване, приятелството, мястото на емигрантите в обществото (действието се развива в Австралия, като главната героиня и повече ѝ приятели са от семейства на емигранти) и още проблеми на съвременното общество. Но като контраст със сериозното си послание, книгата се четеше лесно и много приятно. 

Разказана ни от името на главната героиня, историята прелива от емоции и успешно задържа интереса ми до самият си край. 
В книгата присъстват и голямо разнообразие от второстепенни герои, които притежават, какво разнообразни характери, така и различни роли в живота на главната героиня. Много ми хареса липсата на любимият на писателите образ на идеалният приятел.  Както и идеалният родител и идеалното момче, в което не само героинята, но и читателките да се влюбят. Някой бяха несигурни, други прекалено непокорни, а трети не знаеха какво да правят. Книга без излишни драми, нереалистични герои, неправдоподобни и захаросани случки... но добре изградени диалози, с мъничко тъга, щипка романтика и много забавление.
Определено много искам да прочета и други книги от тази авторка, защото с тази тя успя да ме спечели.
Българската корица е прекрасна.
Оценка: 5/6 

Поздрави от едно "малко" момиче...


Предоставено от Blogger.