Търсене в този блог

5 филма с Тейрън Еджъртън




Здравейте, приятели...
Днешната тема ще бъде актьорът Тейрън Еджъртън
и 5 от най - добрите му филма.

Тук можете да намерите повече информация за актьора.


Започвам с  Завет на младостта (2014 г.). Сюжетът ни връща назад във времето, малко преди началото на Първата световна война. В главната роля е Вера Бритън (Алисия Викандер) - млада жена, която се отличава от останалите. Тя мечтае за живот изпълнен със знания, вместо да се превърне в покорна съпруга и домакиня. Изпълнена с амбиции, главната героиня се сблъсква с редица изпитания, загуби и последиците от войната. 
Но и успява да запази впечатляващият си дух и сила.
В този филм Тейрън Еджъртън (темата на целият пост) играе ролята на по - малкият брат на главната героиня. Отлично изпълнена роля, но честно, засенчена от образа на Вера Бритън и от отличната актьорска игра на Алисия Викандер. Самият филм е биографичен и това го прави още по - впечатляващ. Друго пояснение,  което за мен е в голям плюс, е че макар да показва последиците от войната, в самата продукция не е наблегнато на тях (за разлика от много други комерсиално направени филми). Тук основна тема е силата на духа,  любовта и вярата.

Ето и автобиографията на действителната Вера Бритън.


❤ ❤ ❤



Следващият филм се казва Еди Орела (2016г.) и разказва вдъхновяващата история на един човек, който не приема думата "не" за отговор. Филмът отново е биографичен и запознава зрителя с Еди, (Майкъм Едуардс) който още от дете иска да стане олимпийски медалист. Проблемът идва от това, че главният герой не е особено (ама никак) атлетичен и детските му опити бързо се превръщат в провали. Допълнителен бонус, е че Еди Едуардс страда от проблем с коленете като дете. Когато поръсва обаче желанието на главният герои не отминава и по - решен от всякого, той заминава за Германия ( героят е британец) за да се превърне в олимпийски ски скачач. Задача, която е почти невъзможна,  особено за човек без опит в тази дисциплина. 
Там Еди среща много трудности, често дори опасни за нещо самия, но и много успехи.
Филмът е много трогателен и вдъхновяващ. Задължително трябва да се изгледа. Самата продукция не е зрелищна и изпълнена с ефекти,  провокация и подобни. Но самата история, плюс това, че е по действителен случай, я правят неповторимо изживяване.
Тейрън Еджъртън е в главната роля и е наистина брилянтен. Дори прави едно специфично изражение с устните, което ако потърсите снимки на реалната личност (а задължително ще го направите ако гледате филма) ще видите пресъздадено почти през целия филм.
Бонус е и участието на Хю Джакман (давай върколак 😁) и най - готиното - истински кадри от Олимпийските игри и един много важен момент за Еди Орела.
Действието се развива през 1988г. 

Тук може да намерите информация за действителната личност.

❤ ❤ ❤


Помня, че когато излиза този филм се вълнувах ужасно много и така и не го гледах. За сметка на това сега (малко пояснение, не на място. Аз гледам филми като си избирам един актьор (в случая е ясно кое е той) и гледам всичко с негово участие) имах причина да си го пусна. Филмът разказва историята за добре познатият ни Робин Худ. Няма да ви обяснявам много,  общо взето крадецът, който дава откраднатото на бедните, с малки (или не много малки) отклонения. Определено ако търсите класически прочит на тази история,  това не е вашия филм и най - вероятно няма да ви допадне. 
Пример за това са обстановката и костюмите на героите,  който са толкова исторически точни, колкото моята пижама, с която пиша това.
Честно, през повечето време имах чувството, че Робин ще извади телефона си и ще прегледа инстаграм за нещо новичко.
Но подчертавам, че филма НЕ обещава да е реалистичен. Така, че да няма сърдене накрая. Правя това обяснение, първо защото ми направи силно (не лошо) впечатление, и втори защото прочетох доста отрицателни отзиви.
Аз обаче си останах много доволна от филма. Имаше си екшън, зрелище, ефекти, динамика до края, отличен финал и още и още...
Тейрън Еджъртън е в главната роля, изиграна е отлично и нямам никакви оплаквания. 
Бонус е участието на Джейми Фокс, Дейвид Джеймс Кели, Бен Менделсон и красивия Джейми Дорман

❤ ❤ 


Следващият филм е пресен, в смисъл тази годишен и разказва историята на певеца Елтън Джон. Филмът проследява живота му още от неговото детство. Разкрива различни подробности от личният му живот,  кариерното му развитие и трудностите през който преминава.
Филмът е много добре направен. Включени са много от песните на Елтън Джон с нов аранжимент, което предаде цвят в цялостната картина...
Самата история на Елтън Джон се оказа и много интересна - засегнати са темите за неговите зависимости към наркотици, алкохол и хапчета,  както и хомосексуалните му предпочитания.
Интересен избор е елемента на ретроспекция,  с който филма започва.
Определено останах впечатлена от филма, и той надмина предварителните ми очаквания. 
Вметвам, че преди да го гледам, не бях запозната с образа на Елтън Джон,  нито като творец,  нико с биографията му. Сега смело твърдя, че му симпатизирам.
Тейрън Еджъртън е впечатляващ в образа на известният певец и определено затвърди мнението ми, че умее да влиза в различни роли.

Информация на Елтън Джон.



❤ ❤ ❤

И черешката на тортата,  най - любимият ми филм с Тейрън Еджъртън -  Kingsman: Тайните служби (2014 г.) . Това бе и първият филм,  който гледах с негово участие и който даде идеята да изгледам и останалите му роли ( и в последствие да напиша този пост). Та, самият филм е базиран на комикса "The Secret Service“ на Марк Милър и Дейв Гибънс и запознава зрителя с Eggsy, който по стечение да обстоятелствата става част от много тайната шпионска организация Kingsman. Там той трябва да докаже, че е достоен за техен член и междувременно да спаси света от откачен злодей. 
Общо взето филма е уникално забавен, чудесно направен (ефекти, музика, сцени, сюжет...) и остава един от моите фаворити като цяло. Тези който са го гледали, може би ще се съгласят с мен, бойните сцени бяха уникално пресъздадени и много различни от типичното, което сме свикнали да гледаме.
Тейрън Еджертън е в главната роля, но във филма участват още Колин Фърт, Самюъл Джаксън, Майкъл Кейн, Марк Стронг и разбира се още имена.

❤ ❤ ❤

Общо взето харесвам почти всички роли на Тейрън Еджертън, като изключим Легенда (там ролята му е малка, а самият филм не ми хареса / изключвайки феноменалната актьорска игра на Том Харди/) и Клубът на милионерите,  който така и не догледах.

Надявам се да ви е било интересно и ...


Поздрави от едно"малко" момиче...


Първият гроб отдясно


Здравейте приятелите...
Може ли една книга да бъде съвършена?! В очите на своя читател (моя милост) отговорът е ДА!

Повече за романът Първия гроб отдясно, написан от Даринда Джоунс - тук


Ако обичате истории за нахакани и смели девойки, опасни престъпни умове и мистика (в не малки количества) значи със сигурност ще поискате да се запознаете с Чарли Дейвисън. Чарли е много повече от обикновено момиче. Носеща на плещите си, тежката задача на жътвар ( събирач на мъртви души), главната героиня често изпада в опасни и сложни ситуации. За живите около нея, Чарли влиза в ролята на частен детектив, но с помощта на необикновената си дарба, тя успя да да помогне на онези, чиито живот е вече изгубен. 
Но най - голямата загадка в живота на Чарли си осната тайнственият Рейес. Мъж обвит в мистерия, по - дълбоко скрита и от Светия Граал. Дали Чарли ще успее да открие истината за Рейес и дали това няма да се окаже по - опасно от очакваното, можете да разберете ако прочетете този вълнуващ роман. 
Преди да започна тази книга бях много (ама много) скептична. Една ли не, започнах романът  с идеята, че няма да ми хареса. За мое огромно щастие промених първоначалното си мнение почти мигновено. 
Като за начало начинът на изказ на Даринда Джоунс много ми хареса. Чете се лесно, историята е разказана от името на главната героиня и е изпълнена с разни закачки (лафове) който внасят пъстрота и хумор. Освен това няма излишни описания и утежняващи моменти. 
С една дума книгата е написана по мой вкус и я намирам за идеална. 
Другото нещо, което също убождам е темата на романът. Винаги съм била почитателка на истории с призраци, духове или като цяло задгробния живот. Не зная какво ме привлича в тази тема, но определено ме пленява винаги. Следователно няма как да не остана очарована от това, че книгата разказва за момиче с дарба на жътвар. Просто прекрасно!
От към герои, историята е богата. Имаме второстепенни персонажи, главни който се навъртат непрестанно около героиня, имаме и такива, който само епизодично допринасят за сюжета. Присъстват класическите образи на най - добрата приятелка ( разбира се идеализирана и задължително шантава), кравия колега, чието присъствие е хем наслада, хем лек психически тормоз, имаме и бащината фигура ( в цели два персонажа), и черешката на тортата  - неустоимият красавецът с тъмно минало.... като цяло авторката се е постарала да има герои от всеки тип и за всеки вкус. 
Краят на книгата е интересен и наситен с емоции. Дава отговори на поставените в романа въпроси. 
П.П.: няма да съм аз ако не изкоментирам и корицата. Харесва ми - изчистена, закачлива и в един цвят. Идеално пасва на сюжета. 
Другия детайл, който ми хареса бе допълнителните "факти" в края на романът. Не се сещам за друга книга с подобна (да го наречем) добавка. Сладко и симпатично допълнение към общата представа за романът.

Като цяло Чарли се превърна в моя 
любимка и с удоволствие ще се потопя отново в нейния свят.


Оценка: 5/5


Поздрави от едно "малко" момиче...



Цитати #2 (Затворисърце)


Здравейте, приятели...
Днес съм ви подбрала няколко цитата от книгата (която ми стана много любима) на  Константин Трендафилов - Затворисърце.

Повече информация - тук.

❤ ❤ ❤

"Работата ми се струваше като данък, който трябваше да платя на обществото, за да ме остави на мира през свободното ми време."

***

"Героизмът винаги е на скъпа цена. Ако не струваше скъпо, нямаше да е героизъм. Но нямаше и да си заслужава."

***

"Оказа се, че не вниманието е лукс. Невниманието е. И сега си плащам."

***

"Все си мисля, че силата на човек се измерва единствено в способността му да побеждава себе си."

***

Нима да откриеш половинката си е само една психическа близалка, която ми е била навряна в устата от всичките филми, романи, сълзливи песни, стихотворения и истории? Нима съм си въобразявал, че съм единстеният човек на света, който изпитва самота? Че съм по - специален от другите и заслужавам да получа справедливост, разбира се,  под формата на хепиенд? Да паднеш от смях. Бях объркал любовта със суетата."

***

"Пътят ни е отдавна предначертан. Всички сме само пионки върху една заблуждаващо шарена шахматна дъска,  на която играе Бог - само той знае защо и срещу кого."

***

"И за тази изморителна разходка из живота научих, че не можеш да избягаш от пътя си. Има преки пътища и заобиколни пътища. Можеш да изпълзиш, да ходиш или да бягаш. Каквото и да правиш, в края на крайната винаги ще се озовеш в една и съща точка - точно в онова крадратче, което Бог ти е отредил."

***

"Нужно ли е да преминем през тази очаквана тирада - да обясним, че бързо издигналите се падат най - бързо?"

***

"Преди теб измервах свободата в метри. Ти ме научи, че единствената свобода е тая отвътре."

***

"Затова ли се правим на искрени - за да повдигнем тайните си на ново ниво."

***

"Все си мисля, че красотата е в привлекателните съвършенства, а чарът - в привлекателните несъвършенства."

***

"Всяка история има толкова гледни точки,  колкото и герои в нея."

***

"Като си стъпил така здраво на земята, защо падаш толкова лесно?"

***

"Цял живот се беше борил за своята свобода, но чак когато напусна ринга и се отказа да се бори за нея,  успя да я открие. Оказа се, че тя не се измерва в метри, в е спомени. И това му беше достатъчно."



Поздрави от едно "малко" момиче...



Мираж


Здравейте,  приятели...
Днес ще ви разкажа впечатленията си за романът на Сомая Дауд, носещ красивото и загадъчно име - Мираж.

Повече за книгата - тук.


Историята разказва за 18 годишната Амани. Момиче от народ,  поробен под тежестта на тираничен владетел, чиято власт вдъхва страх у всеки. Но съдбата на главната героиня е много по - опасна, от колкото момичето някога си е представяло. С лице, идентично на това на принцесата, Амани трябва да заеме нейното място. Роля, от чиято важност зависи животът на Анани, както и този на онези,  който тя обича. Превърната от робиня в принцеса, главната героиня трябва да намери пътят към свободата си... път изпълнен с препятствия, лъжи и любов.
Не бях подготвена за това, което ме очакваше щом започнах тази книга. Признавам си веднага, че очаквах клиширано романче с поредния безличен сюжет... но, сгреших и се радвам изключително много за това. Мираж е вълшебен роман, криещ вдъхновяващата история на едно силно и непоколебимо момиче...
Анами е от онези героини, който носят добро сърце и сила на духа. Да,  наистина често срещан типаж в повечето романи, но точно този вариант, с тази героиня ми се отличи изключително много. Самият начин, по който авторката разказва и предава на читателя емоциите и мислите на героинята, успя да ме впечатли. Излишно е да казвам, че Мираж ми хареса много. Харесах, обстановката,  която някак си смесваше различни елементи от научната фантастика,  приказния/кралски елит и разбира се очарованието на ориенталската култура. Но най - любимото ми от всички си остава невъзможната любов. Не мога да остана безразлична към книга с такъв сюжет. А най - хубавото в цялата история,  е че любовната история не е основната интрига в сюжета, а по - скоро допълнение. Основната за мен тема си остава оцеляването, това да се пребориш с всички сили за да запазиш себе си.
Начинът,  по който авторката описва историята е много лек и приятен за четено, но със сигурност успява да предаде на читателя онази енергия,  с която е  наситен. Определено останах доволна от това как е описана обстановката, героите, техните взаимотношения и емоции. 
Второстепенните герои не са много, но са напълно достатъчни за да спомогнат за обогатяването на историята. Никого не съм обичала книги с прекалено много персонажи. Освен това в този роман лесно може да се открие важността на всеки един от героите и няма такива, за който да съм се зачудила каква е ролята им в цялостната картина. 
Важно е да спомена и Марам (принцесата), чиято роля заема главната героиня. Много ми хареса това, че авторката не е създала просто един отрицателен персонаж, а зад образа на зла и жестока принцеса се крие още нещо... дълбочината на това ме накара да променям мнението си и да се изненадвам от емоциите, който тази героиня предизвиква в мен. 
Идрис (принца) бе по - скоро клиширания персонаж, който не ме впечатли,  но въпреки това харесвам. Също не по - малко сложен като личност и с не по - малко важност в цялостната история. Просто ми се искаше да ме изненада поне с един свой ход.
Обобщено мога със сигурност да кажа, че Мираж е една много хубава история, написана по също толкова хубав начин. Дали я препоръчвам... със сигурност.
Не мога да не вметна и мнението си за корицата. Някак си идеално пасва на историята - привидно семпла, но вглеждайки се, човек забелязва малките детайли криещи се в нея. 


Оценка: 5/5


Поздрави от едно "малко" момиче...

Паник атаките, моят опит с тях




Здравейте, котета...
В живота на всеки има лоши неща и колкото и да искаме да предотвратим това,  понякога просто не можем...

Предупреждавам, че постът е доста дълъг.

Преди време бях на стаж с няколко други момичета и там се запознах с едно от тях. Веднъж по време на едно от общите ни занимания,  тя сподели пред всички (това бяхме аз, тя и още две момичета плюс нашата отговорнична) за това как получава паник атаки. Тогава се възмутих как може да споделя подобни неща пред хората,  и то такива,  който не познава. Не я разбирах. Сега обаче не само я разбирам, възхищавам ѝ се.
Питате се защо пиша това? Има си причина. Искам да Ви покажа, че не е страшно да си признаете, че имате проблем. Всички имат. И макар много хора да го крият под различни маски и поради различни причини, това не ги прави недосегаеми. 
Но да се върна към историята. Няколко месеца, след като стажът ни приключи и всички поехме по своя път, започнах аз самата да получавам паник атаки. Искам да подчертая, че в този пост няма да използвам разни научни неща, обяснения или нещо подобно,  не съм влизала в Wikipedia или съм чела книги на темата,  който сега да Ви цитирам. Не, че има нещо лошо в това. Просто аз не съм го правила. 
Та, след като уточних това, да се върна към паник атаките. Може би се чудите какво е това? Предполагам и се надявам повечето от Вас да не са ставали свидетели или самите да сте преминавали през това. Ще се опитам да ви го опиша, но това след малко. Първо нека Ви обясня защо се появиха.
Бях болна и нямам предвид сезонен грип или алергия. Бях болна от нещо, което още не знам как се казва... не си мислете, че съм била на смъртно ложе,  но аз и моят изтощен мозък го възприемахме така. Болестта ми беше сгрешена от лекар,  който не искаше или не можеше да ме лекува... първо ми изписа лечение, което не само, че не помогна, но и влоши нещата. После (след близо 2 години) ме прие в хирургия. Вие бихте ли се зарадвали на това? Аз, да. Смятах, че това е решението на проблема. Така за малко не посрещнах 18 - тия си рожден ден в болницата. Но това нямаше значение,  защото бях излекувана. Или поне така си мислех. Оказа се, че всичко е било напразно. Проблемът се появи отново и от цялата работа останах с няколко мили спомена,  грозен белег и куп отсъствия от училище... и разбита нервна система. Защото когато сте били болни повече от 3 години и последната Ви надежда се окаже само това - надежда... мозъкът Ви рухва. Така, малко по - малко започнах да се сривам по моя си начин, което ще рече, че за нашите и за съучениците ми бях добре, но сама пред себе си знаех как съм на ръба на пълното отчаяние. Съжалявам ако звуча драматично... не ми е това целта. Но тогава се чувствах така. Искам и да вметна, че до някъде сама си бях виновна. Защото проблемът, който по - късно се превърна в болестта с главно "Б" можеше изобщо да не съществува. Само е трябвало да си обърна внимание, да споделя с мама или татко или просто с някого... но моето малко и тъпо аз,  си е замълчало, чакайки да се стигне до там.
Та, така... завърших си 12 клас, като честно да Ви призная,  мечтаех да прекъсна и да завърша задочно, защото бях изцедена... но от инат или от страх ( повече от страх) продължих,  бях абитуриентка, която се притеснява цяла вечер дали някой няма да види белегът ѝ и т.н...
После дойде въпросния стаж и онова момиче. И това премина,  като не си мислете, че не съм имала хубави дни или весели моменти... самата ми болест бе такава, че на моменти се влошаваше а на моменти дори забравих за нея. Не искам да Ви казвам какво точно ми имаше, разбирате ме... а и вече споделих, че така и не ми казаха. Е,  освен грешната и нелепа диагноза на онзи лекар,  приел ме в хирургия... А и да Ви споделя какво ми бе казал, когато отидох при него след първото му лечение... каза: "Какво, ти очакваше да ти мине ли?" и се изсмя... Ок, явно бе има лош ден, но аз имах лоша серия от години и просто си замълчах... мислех да му се развикам (способна съм) или да се разплача (защото при думите му това ми идваше да направя) но си замълчах... Хора,  никога не се доверявайте само на един лекар, търсете и други мнение...
Между временно пробвах какви ли не бабини дивитини и имуностимуланти,  струващи повече от истински лекарства - и двете без резултат.
Та, така нещата започнаха да се оправят, защото случайно майка ми се запознала с жена, минала през същото като мен. Тя я посъветвала при кой лекар да отидем и за по малко от 20 минутен преглед имах лечение и то помогна... Оказа се, че малко по - специален антибиотик излекува това,  което явно другите лекари не можаха. Лекарката каза, че тялото ми било толкова слабо ( в смисъл на имунитет) че не можело да се бори с бактерии и разни такива. А операцията, напълно излишна в моят случай.
Знам че поста стана с размерите на матурите по български, но още не съм стигнала до паник атаките... Те, самите се появиха след 2 фактора... Единият, бе че колкото и да ми повтаряше майка ми, че лечението действа, аз не вярвах... Бях сигурна, че пак ще се влоша. Но, всъщност помогна. А втория фактор бе когато загубих някого, когото обичах... Това бе и момента, когато психиката ми премина онази граница и изпадна в паника...
Сега е ред и на това, какво е паник атаката... научно не знам,  и не ме интересува. На бързо ще Ви опиша аз какво чувствах... като съм сигурна, че при всеки е различно. Но представете си, че изведнъж тялото ви се затопля,  гърлото Ви се свива, носът също не поема въздух, тялото Ви отказва да реагира, сърцето бие така, все едно ще изскочи от гърдите, в очите напират сълзи... А Вие сте изплашени, толкова сте изплашени, че не знаете какво става с Вас... не дишате, ме мърдате, но отвътре все едно изгаряте от паничесни страх... все едно да Ви е страх от змии и да паднете в дупка с такива... но без въздух и парализирани...
Общо взето е това... Гадно е и ако видите човек в такова състояние, запазете спокойствие и се опитайте да го накарате да мисли за нещо. Но не показвайте, че Ви плаши защото не него не му е до вашия страх.

Идеята на този пост е да Ви покажа, че няма нищо лошо в това да споделяте и да, малко е страшничко... и мен ме беше страх преди. Но сега не.  Пиша това и се надявам да вдъхновя някой от вас... да сподели, да потърси помощ или поне да разбере, че не е сам. Няма Ви нищо ако сте минали през нещо такова. Хиляди хора преживяват и по - лоши неща,  но вище мен - добре съм, нямам паник атаки и дори мога смело да заявя, че по - здрава никога не съм била в живота си.
Бъдете смели, борете се... няма да Ви давам съвети как да преодолеете това, защото малко или много не знам какво да Ви кажа... е, може би дайте си време... всичко преминава и ако сте търпеливи и искате да се справите ще го направите... 

Аз вярвам във вас, сега е ваш ред да повярвате в себе си!


Поздрави от едно "малко" момиче...



Бяла козметика - любими продукти



Здравейте, котета...
По - надолу ще прочете кой са моите любимци, когато става дума за грижат за кожата. Предупреждавам, че поста се оказа по - дълъг от очакваното.



Започвам по ред на ползване и честта се пада на L'Oreal Pure Clay Illuminating Cleansing Gel Продукът е обогатен с 3 вида глина и растителен въглен. Има лек и приятен аромат. Предназначен е за всеки тип кожа. Моята не е суха, но е чувствителна и повечето продукти я изсушават ужасно много и този гел е един от малкото такива, който не го прави. Използвам този продукт вече повече от 1 година, всеки ден и нямам намерение да променям това. Гелът почиства кожата ми без да я изсушава, остава  я свежа и гладка.  Също така при дълготрайна употреба предотвратява (поне при мен) появата на несъвършенства, най - често черни точки. Необходимо е доста малко количество от него за постигане на лека и кремообразна пяна. Ползвала съм и другите варианти и харесвам абсолютно всеки от тях. Гелът е подходящ и за премахване на остатъчен грим от лицето.


И докато съм все още на продуктите на L'Oreal трябва да ви споделя и коя е любимата ми мицеларна вода. Продуктът е предназначен за чувствителна и суха кожа. Няма аромат и за разлика от всички други мицеларни води не дразни очите ми. Премахва гримът доста добре. Използвам я ежедневно и нямам намерение да търся друг заместител. От бранда предлагат също така и няколко разновидности мицеларни води за различните нужди на всеки потребител. Досега съм тествала само две от тях, като разликата за мен е само в цвета на капачката.




Продължавам с кремовете, като започвам с този за околоочния контур. От известно време (сравнително от скоро) залагам и на тази грижа, като забелязвам, че наистина има разлика след употребата на подобен продукт. Нямам голяма база за сравнение с други кремчета, но от малкия си опит съм си определила Avon Planet Spa Luxuriously Refining като любим. Кремчето твърди че е обогатено с черен хайвер, а като консистенция е леко и прозрачно. Попива много бързо след нанасяне. Много добре хидратира зоната, успокоява я и леко изсветлява. Като аз мога да кажа, че нямам тъмни кръгове и ако искате наистина силно изсветляване, не знам дали този крем ще свърши работа. Същото се отнася и за фините линии. Но дали предлага добра грижа - определено.




За тяло също се доверявам на Avon. Винаги съм харесвала продуктите от сериата Care... а любим ми е Avon Care Shimmering Body Lotion. Лосионът попива много бързо, ухае прекрасно и хидратира по - добре от всички други продукти, който съм ползвала. Не е мазен и не остава следи, освен бляскавите частици, с които е обогатен. През лятото (а и не само) изглежда страхотно. Ароматът се задържа на моята кожа и на следващия ден. Обогатен е с витамин Е и жасмин... тако искам да отбележа, че жасминът ми е един от любимите аромати.



За под душа използвам винаги Weleda Citrus Body Wash. Този душ гел е изключително нежен към кожата, остава я мека и гладка. Не ми дразни или сърби от него, както при повечето такива продукти. По горе казах, че кожата ми е чувствителна и сапуните редовно я изсушават, започва да сърби и се появяват червени пъпчици... затова от доста време залагам на био продукти. Този душ гел е с много приятна кремообразна текстура, ухае много приятно на лимонена трева и наистина е много нежен към кожата. Ползвала съм го дори за лице и отново не съм виждала проблеми.



За ръце също използвам кремче на Weleda. Винаги си поръчвам от малкия му вариант защото е идеален за дамската чанта. Weleda Skin Food хидратита прекрасно, попива и неостява неприятен и мазен филм върху ръцете. Ухае приятно. Кремчето е с богата текстура и това си личи още при първата нанасяне. 
И ако трябва да съм честна във вкъщи ползвам крем за ръце на Avon  отново от Care сериата, който е толкова любим на майка ми, че тя непрекъснато го ползва. Нашият е с пчелно млечице, също попива и хидратира, мирише приятно и е в пъти по достъпен като цена от този на Weleda.



Идеалният крем за лице още не съм го открила затова ще ви показа от кой съм най - доволна за момента. Като уточнявам, че най - доволна означава, че кожата ми остава най - хидратирана след употреба. Mixa Sensitive Skin Expert Anti-Dryness Cream  изключително добре подхранва кожата на лицето ми и зимата просто не мога да изляза без него. Кожата ми наистина става толкова суха, че се разранява... досега само това кремче помага за този проблем. Макар че не харесвам мазния филм, който остава след него върху лицето. Освен това ароматът е малко силен за моя вкус. Ако сте ползвали нещо, което е много хидратиращо, предложете, ще го пробвам.





Любимият ми балсам за устни е Аvon care moisturising with royal jelly lip balm. Обогатен с пчелно млечице и бадеми, прави устните меки и хидратирани. Има SPF 15. Ползвам го още от ученична и няма намерение да си търся нов любим балсам, макар да пробвам и разни други, който обаче не могат да надминат грижата, която получавам от този. Безцветен е, оставя лек филм върху устните, който за мен е доста приятен, възстановява напуканите устни след първо нанасяне... използвам ежедневно, независимо от сезона. И задължително преди лягане, не знам защо, но не мога да приключа вечерната си рутина без него.




Маските за лице са ми болна тема. Имам цяла кутия с най - различни (шийд маски, отлепящи, измиващи се, такива който се мажат като кремче)... Най - много харесвам тези на 7thHeaven, корейските маски, който са толкова много видове, че не знам имената им и разбира се L'Oreal paris pure clay detox mask. Кожата ми след тези маски е мека, гладка и по - сияйна. Също така и много добре почистена. 






Поздрави от едно "малко" момиче...


Вдовицата

Здравейте, приятели...
Ден ще ви запозная с дебютният роман на Фиона Бартън - Вдовицата.

Повече за книгата - Тук 


Джейн Тайлър е жената на чудовището. Онази, която държи ръката му,  която стои рамо до рамо с него в съда,  която вечер си ляга в леглото му. Но това не винаги е било така. Джейн е имала идеалният живот - красив и подреден дом, мечтаната работа и най - важното за нея,  обична на своя съпруг. Но всичко се променя, когато Глен (съпругът) бива обвинен в жестоко престъпление. И привидно идеалният брак се разпада. На яве излизат мръсни тайни и скрити желания. 
Но годините минават и сега Джени е сама. Съпругът ѝ е мъртъв, но тайните,  които крие  все още тлеят в съзнанието ѝ.... и чакат тя да ги разкаже.
Започнах тази книга с много големи очаквания. Още щом прочетох резюмето ѝ бях впечатлена. Романът разказва добре познатата история за скритите желания на болния престъпен ум, но от гледната точна на един герои,  който по принцип остава в сенките. Този герой е Джени Тайлър.  В подобни книги сме свикнали да разглеждаме събитията през очите на техния извършител, но тук можем да разберем, какво е да си косвена жертва, част от свят в който истинското чудовище е този когото обичаме, свят където няма къде да се скрием и има само две възможности - да избягаме или да се борим. 
Именно това ме спечели и за това исках да чета. Да усетя нещо различно, да опозная нова гледна точна, да се докосна до онова,  което остава скрито в другите романи. 
Но както често се получава при мен,  големите очаквания се оказват напразни. Не ме разбирайте погрешно, книгата си изпълнява обещанията и наистина ни запознава с историята, престъплението и последиците му не само от гледната точна на Вдовицата, но и от още няколко персонажа, най - често Детективът и Репортерката. Герои,  който интензивно участват през цялото време и без който историята няма да е същата. Разочарованието ми идва от две неща. Едното е темата на романа, която ми бе тежка и неприятна. Разбира се, това си е индивиуално и за друг читател, може да е дори плюс. Но именно този "проблем" ме лиши от онова удоволствие, заради което чета книги. Другият недостатък, който вече отбелязвам, като реален минус в този роман, бе че историята ми се стори плоска. Имам предвид, че всичко бе предадено така, че дори най - сублимативния момент бе лишен от енергия. Поне това открих аз, или по - точно не открих. Исках да бъда разтърсена, впечатлена и развълнувана, но останах предимно тъжна и уморена. 
За това как е предадена историята, бих казала, че е интересна. Редуват се глави от различни персонажи и в различно време. Действието се развива в продължение на няколко години и читателят спокойно може да проследи развитието на героите и престъплението. Интересен избор от страна на авторката е това да ни предаде главите на Вдовицата от първо лице, а тези на останалите герои от трето. Това ми хареса и макар историята да бе разказана под някакъв вариант на ретроспекция (похват, който много мразя) това не ме подразни,  както в много други романи. 
За стилът на писане, бих казала, че е лек за четене (за разлика от темата на романа) и дори приятен. Може би точно тази лекота на разказване ме лиши и от разтърсващата енергия,  която търсех особено от трилър.
Финалът не ме изненада. Дори някак не го усетих като финал. Четях ли четях и накрая книгата приключи. А аз си чаках големия обрат... но не го получих. Макар  да бяха дадени отговори на въпроси като какво се е случило с жертвата и защо. 


Крайното ми мнение, е че Вдовицата е не дотам интересна история, предадена по не лош начин. Но не бих препоръчала романа или  прочела отново.


Оценка: 2/5


Поздрави от едно "малко" момиче...


Предоставено от Blogger.