Търсене в този блог

Пленница на смъртта

„Пленница на смъртта’’ е книга първа от поредицата „Царството на Хадес”. Написана от Мег Кабът и издадена от Ентусиаст.
Ето и резюмето:
СЕГА СМЪРТТА Я ИСКА ОБРАТНО
МРАЧНА, ФАНТАСТИЧНА ИСТОРИЯ ЗА ТОЗИ... И ЗА ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ
Пиърс се опитва да се върне към познатия й живот отпреди инцидента, но й е много трудно и се чувства едновременно част от този свят и отделена от него. Все пак тя никога не е сама, защото някой постоянно я наблюдава. Невъзможно е да избягаш от царството на мъртвите, когато някой там те иска обратно.
Сега тя се премества в друг град. Може би ще успее да започне на чисто в новото си училище. Може би ще престане да се страхува толкова много.

Но не може. Защото дори тук той я открива. Отчаяно иска да я върне обратно. Пиърс знае, че той не е ангел-хранител и тъмният му свят не е раят, но тя не може да остане настрана. Особено след като той се появява винаги когато най-малко го очакваш, но винаги когато Пиърс има най-голяма нужда от него.

Ако тя си позволи да продължи нататък, може да се озове обратно на мястото, от което се бои най-много – в подземния свят.


Купих тази книга по три причини: зарази резюмето обещаващо история базирана на мита на Персефона, ( гръцка богиня на плодородието и съпруга на бога Хадес) привлече ме също така красивата корица и факта, че си я поръчах с намаление от оригиналната цена.
Разбира се първите две причини се оказаха лъжовни. Защото връзката с гръцката митология (която аз обожавам) бе недостатъчна а за корицата... какво като е сладка, след като едва ли ще запомня това произведение с нещо особено.
Ще започна с положителните неща, които открих в„Пленница на смъртта”.
Хубавата история. Наистина замисълът на авторката ми хареса. Как момиче умита и среща момче в света на мъртвите. Как той се влюбва в нея. Най-много се влюбих в идеята за модерна Персефона.
Друго положително за мен бе факта, че книгата се чете лесно.
Харесъх също и леката нотка на мистерия и драма. Имаше моменти в който наистина ми бе интересно... предимно края с изненадващото разкритие и началото, което на пръв поглед ми се стори грабващо.
Но за жалост нямам повече суперлативи за тази книга. Не ми хареса! Честно за мен бе скучна! Много ми е тъжно когато една книга (особено със силна история) се окаже недостатъчно интересна.
Ето и това което не ми хареса:
За начало бавното развитие на сюжета. Това може да ме убие и да ме прати да се запозная лично с Джон (мъжкият главен персонаж или еквивалентът на Хадес). Трябваше да прочета повече от половината за да се случи нещо малко по-дейно. Изключвам момента когато Пиърс умира и се озовава при Джон. Този момент бе единственото заслужаващо внимание.
Друг недостатък, който мен ме дразнеше бе смесването на спомени. Главната героиня разказваше предимно неща случили се през годините от съживяването ѝ до настоящият момент. Но не в една глава тези спомени бяха смисани и с други спомени.
Диалозите също ми бяха в повече на места а някой глави направо бих ги премахнала от книгата.
Освен това с нищо не ми се отличи Пиърс. Едва ли ще я запомня като герой. Разсъжденията ѝ ми се сториха детински за нейните седемнадесет години.
Джон обаче ми хареса още в началото. Стана ми симпатичен може би заради излъчването на лошо момче или заради това, че му повярвах за загрижеността към Пиърс? Поне един герой да ми хареса.
Факта, че книгата не компенсираше липсата на динамика поне със силна и страстна любовна история също не добавя точки.
Относно това какво се случва в „Пленница на смъртта”, няма какво да добавя защото резюмето изказва всичко заслужаващо внимание. Краят бе изненадващ с някой разкрития но няма да ги разкрия. Все пак някой може да пожелае да се запозная със съдържанието лично.
 Не бих дала оригиналната цена за нея... а след като я прочетох не бих дала и петте лева който заплатих.
Силната идея, за модерна история разказваща митът на гръцката богиня на плодородието ми се стори посредствена.
Крайната ми оценка е 3 от 6!
За продължението дори няма да проверя дали е издадено. Нито ще прочета книги от тази авторка повече.

Поздравления към издателството за хубавата корица, наистина ми хареса дори повече от оригиналната и може да се каже, че бе 50% от решението ми да купя книгата.
Недостатъци:
  • Липсата на достатъчно динамика като най-важен.

Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.