Търсене в този блог

Полулош

„Полулош” е първа книга от поредицата „Полуживот”, написана от английската писателка Сали Грийн. Книгата е издадена от издателство Колибри.
Ето и резюмето:

Какво е да си полулош? Немного лош? Наполовина лош? А другата половина тогава каква е? И откъде идва лошотията? По гените ли се предава от баща на син? Натан, син на най-издирвания черен магьосник в Европа, прочул се с кървавите си безчинства и невероятните умения (сред които да се превръща в хищен звяр и да лети), не изглежда много склонен да поеме по стъпките на печално известните си предци. Още повече че майка му е от Белите, другият клон на извечно враждуващите магьоснически страни. Изоставен от едните и отхвърлян от другите заради смесения си произход, Натан трябва сам да се оправя в живота, който му сервира изпитание след изпитание, а в промеждутъците (обикновено когато го пленят и го хвърлят окован в клетка) си блъска главата (стига да не въздиша по възлюбената си и недостижима Аналис) върху сложни уравнения от следния тип: ако 1⁄2 лош е равно на 1⁄2 добър и съкратим дробите, както се учи в училище, какво излиза, че лош е равно на добър?!
В дебютния си, страшно увлекателен, роман Сали Грийн забърква смайваща смесица от приключения, магии и вълшебства (най-силното от които май ще се окаже любовта, но това ще стане в следващите две части от трилогията) по пътя на съзряването на едно необикновено момче в съвременния свят.

Преди време пробвах да прочета тази книга но не се получиха нещата и я оставих. И не съжалявам за това защото ако тогава бях прочела на инат „Полулош” нямаше да успея да вникна в света на книгата както сега. Съответно нямаше и да ми хареса както сега...
Знам че за тази книга има много противоречиви мнения. Някой я мразят а други я обожават. Не ме интересуваха тези мнения. Обичам сама да изграждам мнението си за книгите. И в следствие на това аз съм от вторите – тези които я обожават!
Прочетох  „Полулош” за един миг и същевременно имах чувството, че преживявам всяко едно събитие заедно с Натан. Имаше моменти в който прости спирах да чета, защото не можех да продължа и да разбера какви гадости ще преживее той. Наистина се вживях, както отдавна не бях.
Ето какво се разказва в „Полулош”:
Това е историята на едно момче, чиито живот е обречен вечно да бъде оценявам не заради него самия а заради баща му. Света в който Сали Грийн ни вкарва се разказва за магьосници – Бели и Черни. Но Натан не е нито един от тях. Той е по средата.
Още в началото си, книгата ни потапя в един мрачен свят на едно отхвърлено дете. Четях как Натан биха обиждан, нараняван и отхвърлян защото е син на злодей. Не разбрах от къде идва тази омраза към едно дете. Наистина защо?
Както и да е. Половината книга разказват как героят расте, перипетиите през които преминава, бива ни описано времето преди той да се озове в клетката.
В тази част на книгата Натан живее с баба си, брат си и сестра си. Има семейство и макар да се сблъсква с омразата, все пак някак си ми бе по-леко да чета, когато имаше кой да го утеши. 
Основното в книгата е магьосникът да получи своите три дара на седемнайстият си рожден ден. За целта обаче на Натан трябва да му бъде разрешено от Съвета на белите магьосници. Те обаче имат свои планове и пленяват момчето. Но го правят само по-силен.
Главите в които той бе в клетката би бяха едни от любимите. Не зная защо. Може би без конкретна причина или защото тогава се разкриваше историята на дедите му и с това се разкриваше малко, по малко някой от тайните.
Но за жалост след клетката, Натан се озовава в още по-лош затвор. Намира се в сърцевината на Съвета на белите и там те продължават да го изтезават по пътя към това да го пречупят и да отнемат силата му. Сила която аз обикнах. Обичам както всеки друг да чета за силни герои и този определено за мен бе точно такъв. Той не спира да го демонстрира и когато си връща свободата. Макар сам, преследван и на ръба на смъртта, Натан не се предава. И намира приятели в лицето на много героя.
До този момент вече изгарях от нетърпения да се запозная с Маркус – злият баща на Натан. Докато четях вместо да намразя този персонаж, аз взех че го харесах, такъв какъвто е - лош.
Истински обаче намразих Съвета на белите магьосници. Искаше ми се многократно да променя събитията и да им попреча да затворят Натан като животно, за го изтезават, да го отделят от семейството му, да накарат тези който обича да умрат само защото вярват, че го правят в името на доброто. Как ли пък не!
И все пак героите, които харесах и се радвах, че присъствах бяха много – Гейбриъл, Мери, Елън, Роуз, Аран, Дебора, Боб, Джим и Трев... това са героите които помагаха на Натан. Много са затова няма са пиша за тях по отделно но всели прочел или искащ да прочете книгата ще свърже тези имена със събитие...
Умишлено пропуснах да спомена по-горе Аналис – любимото момиче на Натан. В края на книгата се усъмних в нея и сега все още не мога да се отърся от чувството, че не заслужава да бъде сред имената на харесаните от мен герои.
Тези които намразих също не са малко и списъкът ми би бил углавен от Киаран, героят който беляза Натан жестоко, издълбавайки в плътта му, обозначението за нечистокръвен.
Любим момент ми бе когато Натан си върна свободата. А още по любим когато Маркус се появи. Да, чаках този момент много и останах много доволна.
През цялото време имах чувството, че не чета а слушам разказа на Натан. Начина по който авторката е написала книга ми бе безкрайно приятен точно заради естественият начин на изказване.  
Отлагах написването на това ревю защото не знаех какво да напиша. Не зная дали и сега съм успяла. Понякога човек иска да каже много а всъщност се получава само разбъркани изречения. Дано съм предала поне малко от това, което ме развълнува толкова.
Оценката ми безапелационно е 6 от 6!
Това бе книгата, която ме развълнува много от месеци на сам. За продължението – чете се в момента.
Корицата също е прекрасна. Препоръчвам тази книга на всеки който обича малко по-мрачните но силни истории за тези които умеят да се борят.
Недостатъци:
·        Нито един.

Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...

2 коментара:

  1. Написала си едно прекрасно ревю на любимата ми книга! Благодаря ти! ^^ п.с. не случайно не харесваш Аналис....във втората книга ще разбереш защо :D

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, на мен също вече ми е любила книга. За мен значи много, че харесваш ревюто :)

    ОтговорИзтриване

Предоставено от Blogger.