Търсене в този блог

Creatures of the night Book Tag

Здравейте...
Нали знаете онези скучни дни, в които имате много свободно време и се чудите как да го запълните? Е, моят е точно от тези и затова реших да направя тага за Hаlloween.



1.Вампир –  И аз ще отговоря книгите на Ришел Мийд.
2. Върколаци -  Единствените книги с върколаци, които съм чела са от поредицата „Полуживот” на Сали Грийн.
3. Зомбита Ами не зная дали са зомбита или просто ходещи скелети ( което май е едно и също J) но ще напиша книгата Огненият легион на Алек Кош.  В нея се разказва за некроманти а не за зомбита но смятам, че е почти същото.
4. Духове –  Проклятието на прогонващият духове...
5. Вещици/магьосници/ заклинатели –  Прелестни създания, Конспирация за короната, Хари Потър и 90% от книгите които съм чела.
6. Феи –  Единствената книга с фея, която съм чела се казва Недотепа ( на български  нещо като смешник според Google) от Сергей Люкянов.
7. Демони – The Demon's lexicon – Sarah Rees Brennan
8. Ангели –  Тук вече нямам отговор, което означава, че е време да прочета книга с ангели.
9. Извънземни – Аз съм номер четири и Мисията на последният пазител.
10. Хора със свръхестествени способности – Червената пирамида от Рик Риърдън. Там героите са смъртни но и владеят магия.

И аз ще напиша, който иска и не е правил тага нека се чувства тагнат!

                                                               Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...




Прочетено през октомври/November TBR




Прочетено през октомври


Здравейте...
През месец октомври прочетох само четири книги. Ето и кои бяга те:
Започнах с втора книга от поредицата „Полуживот” на Сали Грийн – „Полудив. Не бих казала, че книгата ми хареса както очаквах. Отново пренася читателите в мрачният свят на Англия и борбата между  бели и черни магьосници. Но за разлика от предшественицата си, тази ме остави с недотам добри впечатления.
Сюжета се въртеше около спасяването на герой, който не харесвам, новите участници не ми допадната и дори самият главен герой ми стана антипатичен по някаква причина.
Оценката ми за книгата е 3 от 6.
Ще прочета продължението (когато бъде издадено) с надеждата да е добро като книга едно но тази определено не ми хареса.
Втора и трета  книга, прочетени през изминаващият месещ носят заглавия  „Ние, лъжците” от Емили Локхарт и „Гръцките герои на Пърси Джаксън” от Рик Риърдън. За тези книги имам ревюта и всеки с желание може да се запознае с тях и съответно с мнението ми за книгите.
И последната книга, която имах възможност да прочета бе „Последният олимпиец”, книга пета от поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”. Автор Рик Риърдън.
Това лято се зарибих по книгите на този автор и „Последният олимпиец” бе  поредното доказателство, че е трябвало доста по-рано да го сторя. За самата книга мога да кажа, че в някой отношения ми бе по-интересна от предходните. Участваха вече познатите от предните книги герои, динамиката, битките и хумора, каращи милиони читатели да обикват Пърси Джаксън.
Това което не ми достигна на мен бе повече свързано с края. Дoкато четях и напрежението растеше от нетърпение да се разкрие кулминацията на цялата поредица... и изведнъж осъзнах, че книгата бе свършила а аз още си очаквах някак си нещо да ме накара да избухна от вълнение. Въпреки това горещо препоръчвам цялата поредица.
Определено и занапред ще чета книги от този автор.
Оценката ми е 5 от 6.
Това бяха книгите, с които се запознах през октомври. Бих определила месеца като успешен въпреки малкия брой книжки защото почти всичките заслужаваха внимание.

November TBR
Втората част на поста ми ще бъде посветена на книгите, които смятам да прочета. Ето ги и техните заглавия:


1.     Фантастичните животни и къде да ги намерим 
2.     Гръцките богове на Пърси Джаксън
3.     Алената кралица
4.     Целувка за Ана
5.     Железният изпит



Поздрави от едно ''малко'' момиче....

The Cinderella Book TAG


Благодаря на Павлина за тага!


Преди да започна искам да посветя този пост и всеки след него на едно малко ангелче, което в момента много ми липсва, и което обичам безкрайно много...

1.Злите доведени сестри- Книга с герой, който мразиш.
- Полулош. Героят спечелим омразата ми бе Кияран.

2. Принцът- Книга с герой, който е джентълмен:
- Още щом прочетох въпроса бях сигурна, че отговора ще бъде Димитрий от Академия за вампири.

3.Пепеляшка-Герой, който е грациозен, мил и упорит:
-Селена от Стъкленият трон. Макар за мил да съм малко разколебана дали е подходящо.

4.Феята кръстница-Героят, който винаги има някой да се грижи за нея/него:
- Пърси Джаксън. Не си спомнял някога да е изпадал в беда и да не е бил заобиколен от приятели.

5.Полезните създания- Нещо което те прави щастлива, когато си тъжна:
-Този въпрос ми е много подходящ за момента в които се намирам. Загубих някого когото много обичам, преди няма и три дни.
Определено няма книга, която да ми помогне но все пак ще напиша Фантастичните животни и къде да ги намерим. Тя е от допълнителните книги към поредицата за Хари Потър и я четях последните няколко безсънни нощи. Още не съм я дочела но определено ще го сторя когато мога.

6.Пепел- Книга за която не ти пука:
Преди време бях започнала да чета една поредица (Тайните на безсмъртният Никола Фламел). Определено книгите от нея. Не само че ми бяха безинтересни но и изнервящо досадни.

7.Тиквата-Герой, които се е променил:
- Зак от поредицата Занаятът. Обичал тези книги, макар да не съм ги чела в оригинал защото не владея добре руски. Избрах него защото в първата книга бе толкова различен от последната, че трудно можех да си спомня че са били един и същи герой.

8.Невъзможно- Книга с край, който не си очаквала:
- Краят на Полудив определено ме изненада.

9.Просто дишай- Нещо, което те вдъхновява да си смела:
- Мисълта за онези, които са се борили за тези които обичат.

 10. И заживели щастливо- Книга с перфектен край:
-  Как да се омъжиш за вампир милионер. Книга която не само ме изненада, разсмя и вдъхнови но и завърши като истинска приказка.

Благодаря на всички четящи блога ми. Не съм го правила досега но наистина за мен това значи повече отколкото можете да си представите...

                                                                 Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...


Unpopular Opinions Tag

Здравейте...
Когато ми е скучно, напоследък придобих навика да разглеждам чуждите блогове и да чета по-старите постове. Така си харесат този таг и макар никой да не ме е тагвал а и самият той да не е нов (за мен е J), реших да си го направя и дано ви е интересно.



1.Популярна книга или поредица, която ти не харесваш.
- Не е точно една книга или определена поредица,  но ще напиша книгите на Джон Грийн. Наистина дадох шанс на тези така популярни книги но просто не са за мен.
(Въпреки това не съм се отказала и мисля са пробвам с „Къде си Аляска”, макар надали ще се получи)

2.Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена но ти я обичаш:
-Веднага се сетих на книгата: „Последният подарък”. За тази книга има много отрицания заради привидната ѝ наивност но аз направо се разтопих докато я четях.

3.Любовен триъгълник, в който главният герой да е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш).
- Единственият любовен триъгълник, за който съм чела бе в „Стъкленият трон” на Сара Дж. Маас и наистина предпочитах Дориан но в крайна сметка по принцип точно тези връзки в книгите най-слабо ме интересуват.

4.Популярен жанр, към който рядко посягаш.
-Любовните романи. Просто не са за мен, макар да обичам любовта просто нещо в книгата не ми достига ако се върти само около влюбените...
                                                                                                   
5.Популярен или много обичан герой от книга, който не обичате:
-Тъй като съм на вълна Пърси Джаксън ще кажа Анабет. Ми, не я харесвах и това е, без нещо определено...

6.Популярен автор, който не успява да ти хареса:
- Аз с него си започнах... Джон Грийн. Не харесвам и Стефани Майър, Л. Дж. Смит а има и още ако се разровя из главата си.

7.Популярни или често използвани в книгите тропи, които си се уморил  да срещаш ( като ‘’изгубени принцеси’’, продажни владетели, любовни триъгълници):
-Почти във всяка книга, авторите представят героите си като душевно разкъсващи се личности а заради любов, гадно детство, саможертва... сетихте се. Това ме дразни. Понякога ми се иска да спра да чета и да пропусна трийсетте страници отделени на това как точно се разкъсва сърцето на еди кой си и да премина към действията.
- Малко се дразня и от пророчествата. Всъщност ги обичам но са толкова често срещани, че явно в света на книгите, пророците са на път и над път.

8.Популярна поредица която нямаш желание да прочетеш:
- Дивергенти. Не че не я харесвам, даже нямам мнение защото още не съм пожелала са си изградя такова.

9.Казват, че книгата винаги е по-хубава от филма но има ли филмова или телевизионна адаптация , която харесваш повече от книгата-първоначалник:
- Малки сладки лъжкини. На мен безкрайната поредица на Сара Шепард  ми е доста отегчителна.

Ще тагна Elena T , Павлина и Памела защото мисля, че и те не са правили тага.


Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...

Fall Time, Cozy Time Book TAG



Благодаря на Памела, че ме тагна !


1.Падащи листа: Светът е пъстър – изберете книга с червени, оранжеви и жълти нюанси на корица:
- Избирам „Чиракът на прогонващият духове” от Джоузеф Дилейни. Една от любимите ми поредици.

2. Топъл пуловер: Най-накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха – коя книга ви дава най-топлите потрепвания:
- Знам че се повтаря но няма как просто да не кажа книгите на Роулинг.

3. Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе – изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря:
- за жанр избирам хорър, защото ако не фонът на мрачно небе, раздиращи небето мълнии и ромолене на дъжд не допринасят към усещането за страх, то кое би могло?
- за книга ще си избера „Анна в рокля от кръв”.

4. Свеж полъх: Кой е героят с който искаш да се размениш?
- Доста обмислях този отговор защото надали има герой, с който да искам да се разменя. Но все пак ще избера Сидни от „Кръвни връзки” защото и аз бих искала малко от Ейдриън за себе си J

5.Горещ ябълков сайдер: Коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание:
- Наскоро се бях зарибила по поредицата „Откровенията на Ририя” и ще кажа книгите именно от нея.

6. Палто, шал,  ръкавици: Сезонът е студен и е време да се покриеш – коя е книгата с най-смущаваща корица, която криете от чуждите погледни:
- Ами, изобщо не харесвам кориците на „Звезден прах” на Нийл Геймън и „Хобит”(оригиналните корици)  на Толкин.

7. Тиквен пай: Любима есенна храна:
-  Домашна баклава...

Не зная кого да тагна защото май само аз не бях правила тага, но ако има някой пропуснал да се чувства тагнат от мен!


 Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...

50 Random Facts About Me



Здравейте...
Влюбих се в идеята за тези тагове и по-надолу ще прочетете малко инфо за мен.
Кръстена съм на баба ми Мария, но тъй като повечето жени в рода ми 
носят това име, майка ми решава да ме кръсти малко по-различно но да уважи традицията.
Започнах да чета, защото исках да започна да пиша.
Първата книга която прочетох бе по любимият ми филм – Звезден прах. Това бе най-късата книга, която съм чела и тази с най-грозна корица но аз си я обичам.Бях на осемнайсет. Срам, зная си го... но никога не е късно да се променим.
Първата книга (ръкопис) който аз написах бе със сюжет по мой сън.
Мога да рисувам и като дете това бе основното ми занимание. Ето примерче:

Числата 3 и 9 са много важни за мен, носят ми късмет.
Родена съм в град Пловдив но от много отдавна живея в град намиращ се близо до река Дунав.
Не обичам пролетта. Не зная защо.
Любимото ми цвете е холандско лале.
Любимите ми месеци са август, когато е именният ми ден и септември – без конкретна причина.
Имам котки и бяло, голямо куче от ловна порода, чието име не помня.( не на кучето а на породата му J). Относно котките имам малка история с тях. Имахме едно мъжко коте на име Алекс,  после тате донесе женскa на име Камелия и резултатът е ясен...
Пиша с лявата ръка.
Родена съм в седмият месец а не в деветия.
Нямам братя и сестри но имам много братовчеди и не се чувствам като само дете.
Обичам Хип-Хоп.
Най- добрата ми приятелка ме накара почти насила да започна блога си а сега ѝ благодаря почти всеки път когато пускам пост.
Не мога да пея а когато го правя, кучето лае докато спра J
Изрусявам си косата от години но преди няколко месеца се направих червена.
Обичам много да говоря.
Никога не съм била срамежлива но не мога да прекривам емоциите си и когато нещо ме разсмива се смея а когато нещо ме ядосва си го казвам. Това не се харесва много но аз съм си аз.
Живяла съм и в други градове освен родният и вмоменташният.
Обичам синьо.
Най-често си харча парите за неща за кучето, книги и ароматни свещи. Имам толкова много, че понякога забравям кога съм ги купила.
Нося очила от три години.
Обичам дракони, колкото и странно да е това.
Обичам да се усмихвам.
Обожавам лакове за нокти, особено сини.
Нямам Facebook, Skype, Twitter… не обичам социални мрежи.
Мразя новинарси емисии. Всъщност не гледам телевизия от година.
Мразя да нося златни бижута.
Мразя хора които удрях животни.
Страх ме е от паяци.
Любимият ли парфюм е C-THURU (розовият).
Аз поканих кавалера си за бала а не той мен. Стана така защото момчето, с което щях да бъда замина извън България, малко преди самия бал.
Имам много шалове, както летни така и зимни.
Обичам да чета фен преводи но мразя сайтовете за обмен на електронни книги. Защото първо: Обичал печатни издание и защото мразя как хората се карат във коментарите.
Обожавал кафе и го пия всякак.
Не обичам мляко. Всъщност не обичал и продуктите създадени от мляко.
Пица е любимото ли ядене.
Става ми зле от шоколад затова не го ям. Само течен, от него ми няма нищо.
Мога да готвя.
Мога да правя прически и да подстригвам. Добра съм защото след мен, понякога питат човека, чиято коса съм подстригала при кой фризьор е ходил.
Обичам нар и грейпфрут.
‘’Малко’’ съм вманиачена по здравословното хранене.(Кафето прави изключение)
Обичал да танцувам, да гледам филми, (Любимият ли е Дракула: Неразказан) и сериали като от тях криминалните са ми най-любими.
Суеверна съм.
Вярвам в Бог но по мой си начин.
Една четвърт съм македонка. Дядо ми е от Македония.
Обичам списание Glamour.
Разсеяна съм страшно много и навярно целият пост е страшна каша от изречения.
Страшно много харесах идеята за този таг и искам още блогари да го направят.
Благодаря на тези, които ще отделят време за да опознаят мен.

Ето още такива постове на ПамелаПавлина и Симона.

Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...

Гръцките герои на Пърси Джаксън

Здравейте...
Последната книга, която прочетох се казва „Гръцките герои на Пърси Джаксън”. Издадена от издателство Егмонт.
Ето резюмето а после и моите впечатления:

Кой е отрязал главата на Медуза? Кой е отгледан от мечка? Кой е опитомил Пегас? Нуждаеш се от полубог, който знае всичко това? Пърси Джаксън ще ти разкаже за смелите дела на Персей, Аталанта, Белерофонт и останалите известни гръцки герои!
Съпътстващо издание към поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп” и „Героите на Олимп”, книгата е написана с много хумор и изпълнена с приключения, книгата със сигурност ще помогне на младите читатели да обикнат класическите митове.

Докато четях тази книга, усмивката не слезе от лицето ми. Заточвам така ревюто си защото, това че Риърдън винаги ме разсмива, ме кара да продължавам да чета книгите му и тази  не прави изключение. Даже напротив, за мен лично „Гръцките герои на Пърси Джаксън” е най-забавната от всички, които съм прочела досега от този автор.
В началото не бях сигурна да ли да си я купя. Обичам Пърси но си представях съвсем различно съдържанието зад червената корица. И разбира се за моя голяма радост бях изненадана.
Книгата представлява сбор от разкази, разказани ни от Пърси Джаксън за добре познатите ни (и не чак толкова добре познати ) легенди за героите: Персей, Психея, Фаетон, Отреса, Дедал, Тезей, Аталанта, Белерофонс, Кирена, Орфей, Херколес и Язон.
Дванайсетте разказа обаче не трябва да ви плашат защото са страшно интересни. С лекота пренасят читателя векове назад и поддържат интереса и любопитството на малки и големи. За последното съм много доволна защото книгата в момента обикаля членовете на дома ми за да ги разсмее и заинтригува както мен.
Всеки разказ е забавен и интригуващ, представляващ един малък свят от герои, митични създания, древногръцка история и разбира се премеждия и опасности.
Динамика, смях и то в много, дразнещото желание да прочетеш още малко и след известно време да разбереш, че си преполовил следващият по ред разказ и не можеш да спреш защото искаш да разбереш края му. Това накратко преживях докато четях тази книга.
Повечето митове ми бяха добре познати но неповторимият начин на разказване ме накара почти веднага да спра да ги сравнявам и просто да се забавлявам. А за моя голяма радост имаше и непознати герои като Психея, чиито разказ ми стана любим.
Определено ще се връщам и ще препрочитал някой и друг разказ, когато настроението ми има нужда от малко помощ за да се преповдигне.
На тези то вас, които познават  книгите на автора ще кажа, че тази няма да ви разочарова ни най-малко. А за другите, които все още не са чели книга от Рик Риърдън, ще препоръчам да започнат с тази и да продължават с Пърси (от Пърси Джаксън и боговете на Олимп) и Картър и Сейди (от Хрониките на Кейн).
Определено ще прочета и „Гръцките богове на Пърси Джаксън” защото съм сигурна, че ще е също толкова хубава книга.
Ето и малко от любимите ми смешки:

„Застанала на парапета на кулата, тя си спомнила каменната кула, от която Зефир я бил хванал и отнесъл. Сторило ѝ се много отдавна. И била права – оттогава минали някъде около трийсет страници.”
 или
„ Персей обходил периметъра на лагера.
-Ако си искате окото и зъба обратно, по-добре се дръжте прилично.
- Те са наша собственост!- извикала Грозница 1.
- Безценното ми!- извика Грозница 2.
- Това е друга история ма, идиотко! – Сопнала се Грозница 3.”

Тези два откъса са от първите два разказа но не са единствените предизвикващи усмивка. Има и още много...
Оценката ми за книгата е 6 от 6!
Недостатъци:
·        Нито един.

Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...




Ние, лъжците

„Ние, лъжците” бе книгата която последно прочетох. Написана е от Емили Локхарт и е издадена от Егмонт.
Ето резюмето а след това и моите впечатления:

Бестселър на "New York Times".
Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой Ви попита как свършва - излъжете.
Прекрасно, известно семейство. Частен остров. Интелигентно, наранено момиче; страстно момче със собствено мнение. Група от четирима приятели - "Лъжците", чието приятелство предизвиква разрушения. Революция. Инцидент. Тайна. Лъжи след лъжи. Истинска любов. Истина.http://bg2.base.msrv.stor.bg/b-images/ht-mc-delimiter1.gif

В „Ние, лъжците” се разказва за приятелство, любов, прошка, разкаяние и силата сам да се бориш със самия себе си.
В началото, преди да започна книгата си мислех, че избирам леко и безгрижно четиво с привкус на лято, защото то започна да ми липсва. Спрях се на тази книга, огледах корицата и си казах: Ами да, лятна ми се вижда.
После прочетох резюмето и си казах: Да, май ще бъде леко четиво.
И започнах.
В началото историята започна с разказа на едно богато момиче и неговото семейство. Семейство Синклер – богати, щастливи, красиви...
Каденс (най-голямата от новото поколение Синклер) се влюбва и изживява красива, сладка любов през едно от летата на острова на семейството си. Гат, момчето което печели сърцето ѝ , заедно с другите двама – Джони и Мирън са Лъжците. Честно казано не съм сигурно защо са Лъжци. Не че нямам предположение, особено свързани с края на книгата но някак си аз бих им дала друго прозвище...
Прекрасният живот на Кади и Лъжците, обаче се променя. Тя  претърпява инцидент обвит в мистерия и попада  в собствен малък Ад – изпълнен с болка и въпроси без отговори.
Въпроси чиито отговори се крият там, където е и сърцето ѝ ... на острова където не е сама а заобиколена от тези, които обича.
Точно тук промених мнението си за книгата. Да, наистина се чете леко но смисълът, за който аз вярвах, че няма да намеря се оказа точно в редовете, чакащ да го открият.
Страшно ми хареса как бях грабната, привлечена като магнит и исках да чета още и още... а същевременно запазих онова чувство на лекота и спокойствие.
Харесах начина на авторката да припомни на читателите кое е важното в едно семейство. Как трябва да гледаме на света, на любимите си, на себе си.
Тук ще направя препратка, че докато чета какво съм писала, се сещам за книгата "Последният подарък" на Джим Стовъл. Прекрасна и поучителна книга и макар двете да не си приличат по сюжет и герои, откривам прилика в желанието на авторите да  припомнят на читателите какво да ценим в живота си.
Ние, лъжците е книга, която става твоя само ако ѝ позволих да ти влезе под кожата.
Книга с трогателна но и поучителна история, и отново същевременно не натоварваща и приятна.
Книга, която ми напомняше на лято, на безгрижност но и същевременно ме накара да настръхна при първите изречение на своя край.
А относно него... авторката го е каза най-добре: Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой Ви попита как свършва - излъжете.
Оценката ми е 5 от 6!
 Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...



Полулош

„Полулош” е първа книга от поредицата „Полуживот”, написана от английската писателка Сали Грийн. Книгата е издадена от издателство Колибри.
Ето и резюмето:

Какво е да си полулош? Немного лош? Наполовина лош? А другата половина тогава каква е? И откъде идва лошотията? По гените ли се предава от баща на син? Натан, син на най-издирвания черен магьосник в Европа, прочул се с кървавите си безчинства и невероятните умения (сред които да се превръща в хищен звяр и да лети), не изглежда много склонен да поеме по стъпките на печално известните си предци. Още повече че майка му е от Белите, другият клон на извечно враждуващите магьоснически страни. Изоставен от едните и отхвърлян от другите заради смесения си произход, Натан трябва сам да се оправя в живота, който му сервира изпитание след изпитание, а в промеждутъците (обикновено когато го пленят и го хвърлят окован в клетка) си блъска главата (стига да не въздиша по възлюбената си и недостижима Аналис) върху сложни уравнения от следния тип: ако 1⁄2 лош е равно на 1⁄2 добър и съкратим дробите, както се учи в училище, какво излиза, че лош е равно на добър?!
В дебютния си, страшно увлекателен, роман Сали Грийн забърква смайваща смесица от приключения, магии и вълшебства (най-силното от които май ще се окаже любовта, но това ще стане в следващите две части от трилогията) по пътя на съзряването на едно необикновено момче в съвременния свят.

Преди време пробвах да прочета тази книга но не се получиха нещата и я оставих. И не съжалявам за това защото ако тогава бях прочела на инат „Полулош” нямаше да успея да вникна в света на книгата както сега. Съответно нямаше и да ми хареса както сега...
Знам че за тази книга има много противоречиви мнения. Някой я мразят а други я обожават. Не ме интересуваха тези мнения. Обичам сама да изграждам мнението си за книгите. И в следствие на това аз съм от вторите – тези които я обожават!
Прочетох  „Полулош” за един миг и същевременно имах чувството, че преживявам всяко едно събитие заедно с Натан. Имаше моменти в който прости спирах да чета, защото не можех да продължа и да разбера какви гадости ще преживее той. Наистина се вживях, както отдавна не бях.
Ето какво се разказва в „Полулош”:
Това е историята на едно момче, чиито живот е обречен вечно да бъде оценявам не заради него самия а заради баща му. Света в който Сали Грийн ни вкарва се разказва за магьосници – Бели и Черни. Но Натан не е нито един от тях. Той е по средата.
Още в началото си, книгата ни потапя в един мрачен свят на едно отхвърлено дете. Четях как Натан биха обиждан, нараняван и отхвърлян защото е син на злодей. Не разбрах от къде идва тази омраза към едно дете. Наистина защо?
Както и да е. Половината книга разказват как героят расте, перипетиите през които преминава, бива ни описано времето преди той да се озове в клетката.
В тази част на книгата Натан живее с баба си, брат си и сестра си. Има семейство и макар да се сблъсква с омразата, все пак някак си ми бе по-леко да чета, когато имаше кой да го утеши. 
Основното в книгата е магьосникът да получи своите три дара на седемнайстият си рожден ден. За целта обаче на Натан трябва да му бъде разрешено от Съвета на белите магьосници. Те обаче имат свои планове и пленяват момчето. Но го правят само по-силен.
Главите в които той бе в клетката би бяха едни от любимите. Не зная защо. Може би без конкретна причина или защото тогава се разкриваше историята на дедите му и с това се разкриваше малко, по малко някой от тайните.
Но за жалост след клетката, Натан се озовава в още по-лош затвор. Намира се в сърцевината на Съвета на белите и там те продължават да го изтезават по пътя към това да го пречупят и да отнемат силата му. Сила която аз обикнах. Обичам както всеки друг да чета за силни герои и този определено за мен бе точно такъв. Той не спира да го демонстрира и когато си връща свободата. Макар сам, преследван и на ръба на смъртта, Натан не се предава. И намира приятели в лицето на много героя.
До този момент вече изгарях от нетърпения да се запозная с Маркус – злият баща на Натан. Докато четях вместо да намразя този персонаж, аз взех че го харесах, такъв какъвто е - лош.
Истински обаче намразих Съвета на белите магьосници. Искаше ми се многократно да променя събитията и да им попреча да затворят Натан като животно, за го изтезават, да го отделят от семейството му, да накарат тези който обича да умрат само защото вярват, че го правят в името на доброто. Как ли пък не!
И все пак героите, които харесах и се радвах, че присъствах бяха много – Гейбриъл, Мери, Елън, Роуз, Аран, Дебора, Боб, Джим и Трев... това са героите които помагаха на Натан. Много са затова няма са пиша за тях по отделно но всели прочел или искащ да прочете книгата ще свърже тези имена със събитие...
Умишлено пропуснах да спомена по-горе Аналис – любимото момиче на Натан. В края на книгата се усъмних в нея и сега все още не мога да се отърся от чувството, че не заслужава да бъде сред имената на харесаните от мен герои.
Тези които намразих също не са малко и списъкът ми би бил углавен от Киаран, героят който беляза Натан жестоко, издълбавайки в плътта му, обозначението за нечистокръвен.
Любим момент ми бе когато Натан си върна свободата. А още по любим когато Маркус се появи. Да, чаках този момент много и останах много доволна.
През цялото време имах чувството, че не чета а слушам разказа на Натан. Начина по който авторката е написала книга ми бе безкрайно приятен точно заради естественият начин на изказване.  
Отлагах написването на това ревю защото не знаех какво да напиша. Не зная дали и сега съм успяла. Понякога човек иска да каже много а всъщност се получава само разбъркани изречения. Дано съм предала поне малко от това, което ме развълнува толкова.
Оценката ми безапелационно е 6 от 6!
Това бе книгата, която ме развълнува много от месеци на сам. За продължението – чете се в момента.
Корицата също е прекрасна. Препоръчвам тази книга на всеки който обича малко по-мрачните но силни истории за тези които умеят да се борят.
Недостатъци:
·        Нито един.

Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче...
Предоставено от Blogger.