Търсене в този блог

Бъдете силни: 365 дни в годината



Здравейте приятели! Днешният пост ще бъде посветен на една доста различна книга и като жанр, и като характер. Става въпрос за Бъдете силни: 365 дни в годината, написана от певицата Деми Ловато и издадена от Егмонт.

За суперзвездата Деми Ловато животът е едно пътуване през бляскави постижения и тежки загуби.Тя е мултиплатинена певица, телевизионна звезда, актриса. Изправяла се е пред хиляди изпитания, като се започне от пристрастяване и се стигне до депресия. Открила е трудно пътя към щастието си. За този път, за себеоткриването и за трудностите, през които е минала, е разказвала много - пред медиите, в песните си, в постовете към своите 17 милиона последователи в социалната мрежа Twitter.Именно тези послания залягат в основата на "Бъдете силни". Това е вдъхновяваща колекция от 365 искрени и себеразкриващи мисли. Това са нейните думи. Това са нейните изживявания."Бъдете силни" е книга за всеки един от нас, навсякъде, по всяко време. Това е книга за пътуването към себе си, за вдъхновението и за причините, които ни дават сила да посрещнем всеки следващ ден с усмивка.

Не съм фен за Деми Ловато, всъщност започнах да я харесвам след татусите и синята коса а още по-малко се нуждая от книга за себеразвитие (мотивиране или както там Вие разбирате тази книга) но все пак тя ми привлече вниманието още това лято. Прочетох я обаче чак сега, защото признавам си забравих за нея.
Преди да се запозная със съдържанието й смятах, че ще открия повече
автобиография отколкото съвети и насочвания за правилно мислене. Самата книга представлява именно това – съвети!  365 глави ( за всеки един ден от годината) с послания за един по-добър светоглед.

Самата идея ми харесва, няма лошо от време на време да си припомняме някоя и друга житейска мъдрост. Дори би било полезно за тези забравили как да са щастливи.
Всяка глава започва с тематично подбран цитат, изложение в което Деми Ловато споделя житейска мъдрост и завършва с цел, която ние читателите да изпълним в пътя си към усъвършенстването.
И всичко това ни се предлага в обем от 400 страници, който аз намирам за напълно излишни. Повечето глави ми се сториха с напълно еднакво съдържание, което обезсмисля прочита на иначе красиво направената книга.
До голяма степен сгреших с първоначалното си мнение. Може би единственото, което ми хареса бяха цитатите. Някой от които дори запомних.
 Сравнявайки тъничката  книжка на Емил Конрад (която аз много харесах) с тази на Деми Ловато, можем спокойно да използване израза, че малкото понякога е много. Правя това сравнение защото според мен, целта и на двете книги е една и съща.
Освен това, смятам (това си е мое мнение) че някой от целите, които ни поставя книгата са наивни и неосъществими като това да простим на тези, които са били лоши с нас. Не смятам, че някой може да загърби нечие лошо отношение с лека ръка. Не съм преживявала тормоз в училище или където и да било но познавам и съм виждала други как биват жертви на нечия злоба. Надали този човек може да загърби унижението. Със същото недоверие подхождам и към твърдението на авторката, че е оставила тези болезнени чувства зад себе си. Като искам да поясня, че да продължиш напред (което е най-правилно) и да простиш напълно са две отделни неща. Освен това ако забравим, кое ще ни напомня да не правим същите грешки или в случая да не позволяваме с нас да се постъпва така?
Но едно ще запомня от тази книга: Да бъда по-толерантна към другите.
Никога не съм се замисляла над това как другите изживяват своите тревоги. Но вече ще имам предвид, че може би аз съм ‘’сляпа’’ за нечия болка.
Както и основното послание на книгата: Бъдете силни! Тези две думи всъщност са причината да не съжалявам за това, че отделих време за самата книга. 
Освен това започнах да харесвам авторката, макар да определям книгата като грешен избор за четиво.
За самата книга – красива идея, красива корица но лично мен не ме докосна или промени. Имала съм моменти, в които би ми дошло добре да прочета нещо подобно и затова ще запазя книга. Но искрено се надявам те да не се повторят и да не ми се наложи да я чета отново. А за тези от Вас, които намират смисъл и промяна в Бъдете силни… радвам се за Вас и не забравяйте, че моето мнение е само мое и може да не е вярно във вашите очи.
Оценка: Много се колебах между 3 и 4 затова ще кажа 3½ от 6.
Недостатъци:
-         Липсата на лично отношение, като основно. Не че такова липсва но повечето съдържание бе сбор от общоизвестни поговорки като: ,,Вярвай в себе си" а не: ,,Аз ще ти покажа как да вярваш в себе си".


Поздрави от едно ‘’малко’’ момиче…

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.