Търсене в този блог

Престол и щурм/Падениe и подем



Здравейте, приятели. В този пост ще обобщя мнението си за останалите две книги от поредицата Гриша. 



Престол и щурм:
Продължението на Сянка и кост ни отправя на пътешествие с кораб, на което Алина и Мал трябва да се справят с надвисналата  над тях, опасност наречена Тъмнейший. В опитите си да избягат от него, и двамата героя се оплитат в сложна задкулисна игра, която ги довежда отново до бреговете на Равка но този път със съюзници и приятели готови на всичко за да спрат злото.
Става дума за новите герой в книгата. Няма как да става дума за книга, в която има кралство без да се появи смел, красив и умен принц. Принц Николай определено отговаря на вече изброените качества и спокойно може да добавим и лукав, амбициозен, жесток, пресметлив и ужасно чаровен. 
Именно той спасява Алина от примката на Тъмнейший, връща я в Равка невредима и готова за битка  и дори ѝ поверява всичко, което някога е било под ръководството на Тъмнейший. 
Заедно с принца, Алина се запознава и с Тамар и Толя, които предано и свирепо бранят живота на своята светица.
Но Алина може да разчита и на силата от новата си муска, сила отвеждаща я  една крачка по-близо до падението на Тъмнейший. Както и до древни тайни и създания, забравени от векове.
Като цяло книгата не отстъпва на първата. Недостатъците, който аз открих бяха свързани най-вече с драмичката около Мал. Голяма част от главите бяха посветени на трудните отношения между Алина и него, което мен (може би и не само мен) изобщо не ме вълнуваха.
Оценката ми за книгата е 6 от 6. 
Мрачно приказка за разликата и близостта между мрака и светлината...


* * *
Падение и подем:
В последна книга от поредицата битката за Равка е по-ожесточена, падналите в боя са прекалено много, силата на Гриша е на предела си а вярата в Призоваващата слънцето - по-силна от всякога.
Алина, Мал и оцелелите грашани се отправят в търсене на Феникса, който според легендата ще направи непобедим, този който го убие. Но по пътя водещ към него, героите се сблъскват с безброй препятствия, както и срещу Тъмнеиший и неговата армия от войни - сенки.
И като става дума за сенки...сянката на отминалите години и тайните които пази, дават своят отпечатък. Най-сетне Алина разгадава миналото на Моразов (създателя на муските правещи я силна) но това само усложнява нещата до момента, в който една саможертва и кинжал от гришанска стомана не връщат светлината, там където мрака на Тъмнейшии я бе прокудил.
Оценката ми за книгата е 5 от 6.
Недостатъците, които открих бяха повече свързани с личните ми очаквани и факта, че сюжета упорито отказваше са се съобрази с тях. Книгата бе динамична, може би най-динамичната от трите но именно честата смяна на мястото на действие ме подразни. Имах чувството, че авторката иска да наблъска в една книга повечето от идеите си, което пращаше героите ту на полето, ту високо в планината, под земята, пак в планината и къде ли още не... С изключение на това Падение и подем дава възможност на читателите да опознаят както новите герои в книгата, така и тези за който досега само се е споменавало. 
Гордо заявявам, че Мал най-сетне ми стана симпатичен (само до симпатичен се издигна обаче) най-вече с готовността си на всяка цена на защити Алина. Тя обаче ме подразни с нерешителното си поведение, проявяващо се най-вече при отношенията ѝ с него или  принца, и дори с Тъмнейшии.
Книгата завърши по най-правилният начин, разчувства ме и определено се радвам, че прочетох трилогията.


Обобщено:

Вълнуваща трилогия, само така мога я определя книгите от поредицата Гриша. И трите книги ми бяха много интересни, макар всяка следваща мъничко да отстъпваше на предходната. До някаква степен героите ми се сториха прекалено естествени (истински), нито един не бе идеален, непокътнат от живота с перфектно детство или живот като цяло. Напротив, всеки герой, бил той главен или не, имаше своята малка тъжна история. Това и факта, че Л.Бутдуго не пожали нито един герои в битката, всеки получи своят белег и пожертва някого. Така се случва в реалността, не излизаме невредими и красиви от битките си а понасяме страданието им. Искам да кажа, че харесах липсата на идеалното, което (според мен) бе заменено с възможно най-човешкото и нормалното.
Алина израстна, промени се, бори се, загуби но и спечели... тя взе правилното решение избирайки любовта за сметка на властта. Така трябва да завършват приказките а били те и мрачни...




"Животът им беше съвсем обикновен, пълен с обикновени
 неща – ако любовта изобщо може да се нарече така."
                                            - Падение и подем


Поздрави от едно "малко" момиче...


2 коментара:

  1. Прекрасно ревю и все повече се замислям дали да не прочета тази поредица по-скоро!! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много! На мен много ми хареса трилогията и ще се радвам да съм запалила и други по нея. Освен това ще се радвам са разбера мнението ти ако прочетеш книгите. :)

      Изтриване

Предоставено от Blogger.