Ключът на Блекторн

Здравейте, в това ревю ще ви запозная с мнението си за една страхотна книга, на име Ключът на Блекторн. Написана от Кевин Сендс.

  Резюмето, както и повече информация за книгата, можете да намерите тук.

Знаех, че книгата е хубава но не знаех, че ще се окаже страхотна. Кевин Сендс създава един наистина завладяващ роман, като преплита различни елементи и ни ги предава по едни наистина увлекателен начин. 
 Пренасяме се в мрачният XVII век на стара Англия,  за да проследим историята на 14 годишният Кристофър. Той е щастлив да бъде чирак на  майстор - аптекар Бенедикт Блексторн и да редува изучаване на древните тайна на билкарската медицина със задължителните пакости, в които се забърква заедно с най-добрият си приятел Том.
Но по същото време из Лондон се случват жестоки убийства, всяващи страх у всеки и най-вече в  Кристофър. А тези страхове се оправдават когато следващото убийство е именно в дома на неговият майстор а жертвата е самият Блексторн.
От тук на татък Кристофър трябва да разкрия кой стои зад убийствата, да разгадае тайните шифри и послания оставени от неговият майстор,  да опази краля от надвисналата заплаха от преврат...но разбира се първо Кристофър трябва да остане жив.
Книгата си има собствен характер, страшно увлекателна е и се чете много лесно. Такива книги по принцип наричам - интелигентно написани...убийте ме не зная какво точно имам предвид но да кажем, че обединява стила на автора (тук той е страхотен) с разни други мои си наблюдения, за които явно не намирам думи. 
Харесаха ми всички отделни елементи - мястото на действие ( Лондон през 1665г.) Това, че книгата връща читателя много назад в миналото си е като глътка свеж въздух, за тези (като мен) на който им е писнало да четата за гимназисти и прочие. Тук идва и момента да поясня, че за книга с главен герой на четиринадесет, "Ключът на Блекторн" става за четене и от "големи".(Майка ми която също я прочете, потвърждава!). Уточнение, което правя защото ако в самата книга не се казваше възрастта на главният герой, не бих предположила, че  е дете.
Друг елемент от сюжета, който ми хареса бе непринуденото редуване на екшън главите (където Кристофър най - често взривяваше нещо) със спокойните  глави в който се разкриваше по някоя частица от пъзела. В книгата не присъстваха безсмислени постъпки от към страна на героите (често срещан феномен, който не мога да си обясня), дълги описания или любилите на писателите сърцераздирателни чувства, разкъсащи героя. Или казано по друг начин: действията на героя си следват предварително замислен от автора план, който представлява една голяма загадка, която поддържа и интереса на читателя. Преплитат се интелектуални препратки  и лек хумор но затова присъства дори по времена напрегнатите ситуации, в който изпадат героите. А въпросните напрегнати ситуации не са никак малко и определено няма как на читателя да му доскучае. Разбира се Кристофър не се впуска сам в  "битката", Том и Бриджит (която е гълъб) са винаги готови да му помогнат както да проникне взлом на някое забранено място или просто да остане жив и цял ,така и да взриви нещо.
Автора се е погрижил всеки читател да получи по нещо. Именно с това книгата спечели моите симпатии. На бързо вметвам, че българската корица е страхотна  и разбира се клишираното но напълно вярно: Нямам търпение за следващата...
Оценката ми е 6 от 6!

Да, това беше всичко което исках да кажа за тази книга... и дано ми се получи :)

Поздрави от едно "малко" момиче...