Търсене в този блог

Цялата истина в мен

Здравейте, този пост ще бъде ревю на книгата Цялата истина в мен. Написана е от Джули Бери и издадена от Егмонт.


Прочетох една прекрасна книга, в която се разказва тъжната но и вдъхновяваща история на момиче загубило способността си да говори но не и да обича. Става дума за Джудит, чиято история започва в нощта когато невинните ѝ детски очи стават свидетели на смъртта на най-добрата ѝ приятелка. Но това не е най-страшното в живота на главната героиня, защото именно същата нощ бива първата от многото, в които момичето прекарва в плен на лудостта на своят похитител.
Самата книга обаче разказва събитията след завръщането на Джудит или по точно тя разказва своята история на любимият си а ние читателите можел само да се възхищаваме на преплитащите се нюанси мистерия, любов, история, тъга и сила.
Джудит се завръща след две години в плен но осакатена, неспособна да разкаже какво е преживяла но надали има кой да изслуша историята ѝ. През всеки един следващ ден тя бива отхвърлена и самотна. Но това сякаш не и прави впечатление защото всяка една нейна мисъл е посветена на Лукас, момчето което тя никога няма да има. Или поне това е решението, което обществото ѝ налага. Считана за прокълната Джудит трябва да се научи отново да живее като нормално момиче. В помощ и се явяват Мария, нейната единствена приятелка, брат ѝ и момчето заради когото тя живее...
 Едно от първите ми впечатления за книгата бе липсващият драматизъм. В разказа на Джудит усетих почти всички други емоции но не и драма, това направи книгата много по лека за четене и приятна но в никакъв случай  "Цялата истина в мен" не е четиво за отмора. Друг прекрасен елемент бе това как авторката бе разделила различните етапи и ги бе наситила с енергизиращи моменти. Към краят на всеки един от етапите се случваше нещо каращо ме да затая дъх, вместо тривиалното да прочета цялата книга и чак към краят да остана без думи.

Бях детето, което ровеше в градината за червеи, за
да ловиш риба, бях порасналото момиче, което копнееше да хване ръката ти, бях
млада дама, отвлечена, с отрязан език и осакатена душа. Бях млада жена,
прокълната и отхвърлена от всички. Жената, която гледаше как се отдалечаваш по
своя път, с всяка своя крачка все по-далеч.


През цялото време докато четях книгата в мен се редуваха  възхищение към Джудит, яд към семейството ѝ, към съселяни който я унижаваха вместо да и помагат, радост когато Джудит започна да (спойлер!) се учи да говори отново, страх, напрежение, очакване и т.н.
Присъстват и любилите ми неочаквани обрати, изненадващи читателя почти през цялата книга. Силен женски персонаж. Сладка любовна история със щастлив край и по детски всеопрощаващата добрина.
Различна, прекрасна, вдъхновяваща и запомняща се тази книга влиза под кожата на този, който я прочете. Най-вероятно дълго ще сравнявам другите книги с тази и ще търся поне малко от нейната енергия. 
Последното, което искам да подчертая е прекрасната корица.
Оценката ми е 6 от 6! 






Поздрави от едно "малко" момиче...


0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.