Търсене в този блог

Петата вълна

Здравейте, хора! В този пост ще споделя с вас, какво мисля за романа Петата вълна, написан от Рик Янси.


Повече за книгата, може да откриете, ако кликнете тук.



Земята е нападната от "Другите" - извънземна раса, която унищожава човечеството, убива всичко познато и заплашва да отнеме и последното останало на малцината оцелели - надеждата. Но тя е все още жива в сърцата на Каси, Бен и Сами - главните герои - чиято история ние, читателите проследяваме в този вълнуващ роман.
Не харесвам научна фантастика, извънземни и като цяло идеята за нашият свят - вече разрушен и човечеството на изчезване... но колкото и да не ми се вярваше, когато започнах книгата, се влюбих в нея. Историята започва с Каси, която е сама и се опитва да оцелее, след като е преживяла досегашните четири вълни (нападения), благодарение на което е видяла смъртта на хиляди. Но това не е способно да я сломи. Каси има цел... да спаси малкото си братче от "Другите".


"Няма как да се съюзиш с някого, ако не му вярваш.
А без вяра, няма надежда."


Каси е от героините, на които момичетата биха искали да приличат - силна, смела, упорита... харесах я още в началото, макар да имаше леко налудничави мисли на моменти ( прилича ми на Джулиет от книгите на Тахере Мафи). В първата част тя ни разказва за началото, за първата, втората, третата и четвъртата вълна, за живота си преди извънземните и за него в лагерите на оцелените. Като с всяка една глава читателя се приближава до момента, в който, в книгата се появява и още един важен герой - Зомби (Бен).
 Той, какво и Каси е оцелял, но разликата е че неговата история започва, в мига когато героят е на прага на смъртта. Но  Бен също е силен и упорит персонаж, който не се предава. Той запознава читателите с другата страна на историята - тази в която не самотата е враг на оцелелия, а провала. Тази в която, ако не разчиташ на другите ще загубиш и последната си надежда... но и да не забравяш най - важното правило за оцеляване -  не вярвай на никого!


"Преди да се появиш, мислех че за да издържа, трябва да имам нещо, за което да живея. Сега живея, защото имам нещо, за което съм готов да умра"


Редуването на главите  между Бен и Каси ми бе много интересно. Ако автора бе избрал да разкаже само едната от двете истории, надали романа би има същото въздействие над мен. А то бе голямо... макар по отделно, доста неща да не са по вкуса ми (по - малкото диалози, самата извънземна тематика, наличието на повече от един разказвач, нелогичните моменти, които май ми се видяха доста и още малки нещица) книгата ме грабна още в началото си и едва доживях края й, защото сигурно на всеки важен момент сърцето ми спираше :) Може да звучи преувеличено,  но именно толкова ме направи щастлива, този роман. 
Както и присъствието на още трима персонажа:
Ивън,Сами, Катализатора. Тяхната роля бе подобна, макар самите те да бяха коренно различни. Сами е малкото братче на Каси, но макар и дете, той се налага да преживее целият ужас на нападението и още по - лошото - петата вълна. Но именно това момченце бе обединяващата частица, съединяваща двете истории на двамата главни героя. Ивън, който се оказа много интересен персонаж, бе другото нещо, каращо Каси да не спира да се бори, да се научи да вярва отново и най - вече и показа че не всичко, е такова, каквото изглежда. Катализатора имаше подобна роля, но в живота на Бен. 
А самият сюжет е пълен с обрати, бързо сменящи се обстоятелства пренасящи героите на различни места, драматични ситуации, затрогващи моменти и всичко това с едно единствено послание - оцеляват най - силните!


Много харесах тази книга, и като заключени само мога да си пожелая в
 останалите части да проследя, все по интересната история на Каси и Бен... с още толкова удоволствие.

Оценка:6/6


Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.