Търсене в този блог

Прочетено през август


Здравейте, приятели август е към своят край, аз прочетох 7 книги и се задава любимият ми месец септември.


1.Сезонът на злополуките от Мойра Фойли - Дойл - имам ревю, за тази книга но въпреки това ще поговоря за нея. Като начало ще обясня защо я оценявам с 3/6. Книгата ми хареса, не го очаквах заради някой отрицателни отзиви, които прочетох, но на мен си ми хареса и сюжета, и начина, по който бе написана. 3 има защото, като книга не отговаря на критериите, с които оценявам, но сама по себе си може да получи и по - висока оценка. В ревюто си умишлено пропуснах да споделя и както ме издразни, а именно представянето на тийнейджарите. Напушени и алкохолизирани? Любопитно ми е авторката да ли базира образите си и поведението им на база себе си, или на това, която е чела...
2. Правилата на привличането (Перфектната химия#2) от Симон Елхелес - Честно казано това бе книгата, която ме развълнува най - много този месец. Сладка, романтична, леко провокативна, историята ни запознава отблизо с Карлос и Киара. Не изневерявайки на стила си, авторката отново събира две различни личности, като междувременно развива и невероятно интересен сюжет. Карлос е вторият брат Фуентес, нахален, с голямо его, предпочитащ да  го запомнят по най - неподходящият начин, се влюбва е Киара, която обича да поправя коли, да носи косата си само вързана, винаги облечена в широка тениска и обичаща предизвикателства. Харесвам тази книга повече от предната, просто ми въздейства така, както рядко ми се случва... а бе с една дума вживях се :)
Оценка: 6/6.
3. Двор от мъгли и ярост (Двор от рози и бодли#2) от Сара Дж. Маас - Обожавам как авторката наименува книгите си, не зная да ли някой от Вас обръщат внимание на това, колко не сполучливо подбрани са имената на някой романи, нито се връзват със сюжета, нито звучат красиво. Тук освен с красиво име, книгата ме впечатли с... ами с всичко! Колкото ме разочарова предната, толкова тази ми влезе под кожата. Сюжетът е коренно различен, както и героите с изключение на Фейра (която все едно е различен персонаж в най - положителният вариант) и Рисанд ( за който важи абсолютно същото). Действието се развива е Двора на нощта, както и на още няколко места, героите следваха определена цел и нямаше глави с безсмислени диалози или каквито и да са нелогични постъпки. Гордея се с Фейра, защото порасна много, рядко герои, който не съм харесала ми ставам толкова любим. За Тамлин обаче се радвам, че бях права с лошото си мнение за него. В Двор от мъгли и ярост се случват толкова много събития кое от кое по - интересни, че мога само да приканя не челите книгата да го направят. За да не изпуска някой спойлер само ще добавя, че Фейра и Рисанд са ми новата любила книжна двойка.
Оценка: 6/6.
4. ИлуминеДосието Illuminae_01 от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Когато започнах книгата ми бе малко трудно да навляза, но проблема се реши когато наистина интересният сюжет ме грабна. На борда на два космически кораба се намират (бившите) гаджета Езра и Кейди. Тяхната планета бива нападната и те са от малцината оцелели. Разделени на два отделни спасителни кораба, героите се борят с редица от изпитания за да се съберат отново заедно, лице в лице. Не обичам научна фантастика, не я разбирам (както много хора не разбират фентазито сигурно) и ми е трудно да си го представям докато чета. Въпреки това книгата ми хареса, като имам предвид изляло сюжета,  изключвам очевидната визуална красота. Героите ми станата симпатични, дори Казим, вживях се към края и мога да кажа, че доста трудно понесох случилото се с Езра. Интересното за мен бе, че в отношенията между главните герои, като че ли Кейди бе заела ролята на момчето. Просто бе по - силният характер. А аз, пък харесах повече Езра. Защо 5 а не 6, ами заради жанра, просто ми е трудно да си го представя това с корабите и т.н.
Оценка: 5/6.
5. Мрачни дни (Скълдъгъри Плезънт #4) от Дерек Ланди - ревюто ми е на разположение, за тези искащи да разберат, защо тази книга е толкова прекрасна, според мен.
6. Тленни останкиСкълдъгъри Плезънт #5) от Дерек Ланди. Чудя се как автора прави всяка следваща книга, по - хубава от предната... всеки път. Честно казано не написах ревю за нея, просто за да не го напълня със спойлери от вълнение. Затова и сега, няма да говоря за сюжета, само ще препоръчам горещо книгите от тази поредица. Обичам ги!
П.П: Защо все пак 5 а не 6. Причината бе в мен и това, че последните 100 ст. се наложи да прочета седмица по - късно от времето, в което иначе четях книгата. И както се досещате бях загубила интерес, но иначе тази книга е любимата ми досега от поредицата.
Оценка: 5/6.
7. Град от кости (Реликвите на смъртните#1) от Касандра Клеър. Книгата е страхотна!! Не зная какво не съм харесала преди, но сега определено съм развълнувана... защото се очертава още една поредица да ми влезе под кожата. За сюжета: Клеъри е шестнадесет годишно момиче, което се оказва част от свят, за който дори не подозира. В живота и се преплитат тайните от миналото на майка й със събитията, покрай нейното изчезване. Всичко това отвежда Клеъри в Института, където тя се запознава с ловците на сенки. Разбира се не може и без животозастрашаващи сблъсъци с демони, зли ловци на сенки, искащи да сеят масова смърт, още тайни изпълзяващи от миналото, един изчезнал бокал, зли вампири, не толкова зли върколаци и разбира се още демони.
Оценка: 6/6






          


Поздрави от едно "малко" момиче...

Goodreads Tag


Благодаря на Юли за възможността да направя този таг.


1.Коя беше последната книга, която маркирахте като прочетена:
-  Последно прочетох Тленни обвивки (Дерек Ланди).

2.Кои са книгите, които четете в момента:
- Град от кости  (Касандра Клеър) страхотна книга!

3.Коя книга добавихте последно към списъка си за четене:
- Можете да ги видите ако кликнете на Book Haul

4.Коя е следващата книга, която сте запланували да прочетете:
- Сина кръв, (Мелиса Де Ла Круз) поне искам да я прочета. Дали ще бъде следващата наистина не съм много сигурна.

5.Използвате ли системата за оценяване на Goodreads:
- Не, аз като цяло и сайта не използвам. Много бързо ми минава вълнението покрай социалните мрежи/сайтове/т.н. Правя си профил, разучавам сайта и после го зарязвам. 

6.Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година:
- Все още не, прочела съм 51  от  72 книги.

7.Имате ли wishlist:
- Имам едно тефтерче (малко с едно пони на него о_0) със заглавията на книгите, който искам да си купя, така не забравям кои са, а като купя някоя я задрасквам. Брои ли се?

8.Коя е следващата книга, която планирате да си купите:
- Ангелско нашествие, Вестителят на смъртта, Град от пепел... тези са задължителните, които искам.

9.Имате ли любими цитати, който обичате да споделяте:


10.Кой е любимият ви автор:
- В момента: Дерен Ланди, Сара Дж. Маас, Нийл Геймън, Рик Риърдън, Симон Елкелес, Брандън Садерсън, Кийра Кас за тези се сещам. Харесва ми как пишат и най - вече съм чела повече от един техен роман.

11.Присъединили ли сте се към някои групи:
- Не.

2.Колко книжни рафтчета имате в Goodreads:
- Нямам рафтчета споменах, че не ползвам goodreads, но може ли да кажа колко имам в реалност (вече 5) а на ел.четеца си 20 -тина.

Тагвам: Теодора и Кая



Поздрави от едно "малко" момиче...

Mid-Year Book Freak Out Tag


Големи благодарности на Айше и Натали за това, че са ме отбелязали за този таг.


1. Най-добрата книга, която си прочела досега през  2016.
- Книгите от Мъглороден, Изборът, Скълдъгири Плезънт, Ключът на Блекторн, Книгите на Симон Елкелес, Книгите на Тахере Мафи, Бялата кралица и Цялата истина в мен, които промениха мнението ми за книгите от техният жанр,  но най - любима ми е Книга за гробището от Геймън.

2. Най-доброто продължение, което си прочела досега през за 2016:
-  Двор от мъгли и ярост (Сара Дж. Маас) и Кралица на кошмара (Кендар Блейк)

3. Нова книга, която все още не си прочела но много искаш:
- Гневът и зората и Ясновидци, с толкова много прочетени мнение за тези книги, няма как да не ми се прииска да ги прочета и аз.

4. Най - очакваната книга за следващата половина от годината:
-  Честно казано не се сещам. 

5. Най - голямото разочарование:
- Добре, най - вероятно ще изброя заглавия които знам, че всички харесвате ( затова не ме мразете) но за мен тези книги не са били това, което съм очаквала или от което съм имала нужда. След това обяснение: Кралица на сенките, имах мнооого големи очаквания, но те не се оправдаха. Океана в края на пътя, която просто не разбрах. Тъмна дарба, която ми хареса, но сега осъзнавам, че дори бях забравила че съм я чела... показателно само по себе си. Сезонът на злополуките, добре тази я харесах, но ако не бях в особено настроение можеше и да не е така. И Ддуговремец, за която очаквах да ме разтърси... не стана. Не че не харесам тези романи, просто... да го наречем смесени чувства.

6. Най - голямата изненада:
-  Поредицата Скълдъгъри Плезънт... първите две книги не ми харесаха,  а сега направо живея с тази поредица.

7. Нов любим автор (дебютиращ или нов за теб):
- Нов за мен - Брандън Сандерсън,  наумила съм си да прочета всичко от него, издадено у нас... или поне да дочета вече започнатата негова поредица, както и и още една, привлякла вниманието ми.

8. Нов герой в който си влюбена:
 - Карлос от Правилата на привличането.


9. Нов любим герой:
- Рисанд от Двор от мъгли и ярост.

П.П: Тия двамата спокойно мога да ги разменя и пак ще е вярно :)


10. Книга, която те разплака:
- Не плача на книги.


11. Книга, която те е направила щастлива:
- Гръцките богове на Пърси Джаксън, наистина щастие е доста точно.

12. Най - красивата книга, с която си се сдобила тази година:
- Любов по време на глобално затопляне ( буквално преди два дни се сдобих с нея) не е 2016 година но за мен ще бъде нова... когато обаче реша да я прочета, засега само си стои на рафта и го краси.

13. Книга, която трябва да прочетеш до края на годината:
- Искам да прочета поне една книга на Сюзън Елизабет Филипс. Доста често чета за нейните книги, кориците им са сладки, а самата авторка била най - продаваният автор в своят жанр... коя ще съм аз, че да я пренебрегвам.

14. Любим книжен блогър, буктюбър и букстаграмър:
- Противно на очакванията, но не следя буктюбъри не ми е интересно да слушам как някой говори за книгата, която е прочел. Информацията в едно писмено ревю е по - систематизирана и по - конкретна. Букстаграмъри също не следя . Блогърите е лесно да разберете само като разгледате профила ми в Google+.


15. Любима книга, превърнала се във филм, който си гледала тази година:
- Нямам отговор. Знам че ще бъдат филмирани Домът на Мис Перигрин за чудати деца и Фантастичните животни и къде да ги намерим, но не съм сигурна кога излизаха на екран (или са излезли?) 

16. Любимо ревю, което си написала през тази година.



Малко го модифицирах тага. Няма да тагвам никого, защото май всички са го правили  (под единият или другият вариант) ако греша, ТИ който не си правил тага, направи го!



Поздрави от едно "малко" момиче...

Кладенецът на възнесението

Здравейте, днес ще ви запозная с втората книга от поредицата Мъглороден, а именно Кладенецът на възнесението. С автор Брандън Сандърсън.

Вече си знаете, за повече инфо, цъкнете тук.



Прекрасното продължение на Последната империя ме пренесе за секунди в света си, който в тази книга ни се представя не от гледната точка на бунтовниците, а от самият кралски трон. На власт е неопитният Елдън Венчър, чиято цел е да управлява възможно най - различно от злият си предшественик Лорд Владетеля. Като за целта той може да разчита на най - силната мъглородна Вин, чието сърце му принадлежи...
Като за начало ще започна с политическите интриги. Книгата ме накара не само да се насладя на интригуващият сюжет, но и да размърдам мозъчни клетки, анализирайки действията на героите, да преценявам уменията им и като цяло да разсъждавам усилено на случващото се е Лутаден. Стигнах до там, сама да кроя мои си политически съюзи, да се запитвам как бих постъпила аз, както и да измислям планове за отмъщение...
За последното обаче Вин не се нуждаеше от моите планове, защото в тази книга героинята е видимо израснала.  Действието продължава близо две години след кроя на предната и това дава на читателя възможността да усети осезаемата промяна не само в главната героиня (която по - уверена и решителна) но и в света около нея. Но да се върна на Вин. Макар измъчвана от старите страхове, героинята разкрива новото си амплоа на непобедима мъглородна, пред която дори мъглите приемат друга форма. 


Освен това, Вин през цялата книга бе изправяна пред редици от изпитания, разкриващи различни части от нея. Можехме да я видим като безмилостен убиец и също така ранима, обичаща, уплашена...   което само ме накара да я заобичал още повече.
Елдън също претърпява развития, през сюжета. В началото не знаех какво да мисля за този герой - да, харесвам го но въпреки това силно се съмнявах в неговите решения. Емоция донякъде заложена в самият сюжет. Елдън е един доста различен герой, прекалено добър за да причини зло и прекалено честен за да позволи несправедливост, но много интелигентен. Какво се предполага с неговото развитие (в случая то се изрази в усвояване на твърдост и демонстриране на самочувствие) се подобри и моето доверия към него.
Друг  любим герой е Сейзед. Учен, пазител на много информация и още какво ли не. Този герой играеше всевъзможни роли в книгата от приятелят даващ мъдър съвет до войн. Всеобхватен персонаж, без който книгата не би била същата... както и героите.


Ще спомена и новият герой - загадъчният мъглороден Зейн. Книгата не се нуждаеше според мен от загадъчен и секси герой, който да всява смут (от смутители и без това книгата преливаше) но ако трябва да избера както да представлява подобен герой то Зейн е съвършен. На първо място въпреки отрицателната си роля го харесах. Второ бях заинтригувана от (да го наречем) ексцентричното му поведения, което предполагам ще се изясни заедно с още много тайни в следващата книга. Като цяло харесах героя, но също тъка одобрявам избора на автора относно ролята му.
Освен със съдбата на Лутаден, героите трябваше да се изправят и пред древна заплаха, която може да промени/унищожи всичко за което са се борили. Тук всъщност започва и най - страхотната част от романа - тайните от предната книга бяха разкрити но за сметка на това автора постави нови и като че ли още по - интересни. Дори не мога да си представя какво ще последва и какво чака Вин и Елдън. 

Кладенецът на възнесението е роман, който няма как да ви остави безразлични към историята му, към героите и случващото се с тях. Началото ще ви заинтригува, същината ще ви накара да дишате един и същи въздух с героите а края... той ще ви разтърси.

Оценката ми е 6/6.

И без никаква връзка с романа:
Честит имен ден на всички Мимета, бъдете здрави и красиви!


Поздрави от едно "малко" момиче...

Book Haul


Здравейте, хора! Реших този месец (август) да ви покажа книгите, които си поръчах. 

Поръчвам си книги винаги от Е-zona.bg , сайта както знаете предлага процентно намаление, лесно откривам книгите, които търся, доставката е изпълнена винаги бързо, без да чакам безброй дълго време и самите книги винаги са в идеално състояние.

Този месец си поръчах 5 книги, пристигната ден по - рано и какво винаги съм много щастлива.

Започвам с Илуминe (Ейми Кауфман и Джей Кристоф). Нямах търпение да я разгърна. УАУ...повече няма какво да кажа. Сега остава и сюжетът да ми хареса, и всичко ще бъде прекрасно.




Тези плитки гробове (Дженифър Донъли). Често казано  тази книга не беше в TBR- а ми. Но откакто е излязла я гледам и си мисля, колко ми харесва корицата (и резюмето, и като чета ревюта също създава добро впечатление). Да видим, да ли наистина е така?



Вестители (Цветелина Владимирова). Точно обратното, от много време ѝ се каня (още преди да обърна внимание, че е писана от нашенка) и всеки път си казвах другият месец... и така много месеца, до този.




Дете на пустинята (Олуин Хамилтън). Често казано си правя някакви асоциации с Въглен в пепелта, едва ли ще се оправдаят (освен общата леко арабска тематика) но именно затова реших да я прочета... и защото ми харесва корицата :) То, последното се отнася за всяка книга, която чета, ама аз да си го кажа :)


Град от кости (Касандра Клеър). Втори опит правя с тази книга, преди повече от две години, се опитах да я прочета и не ми хареса. Разбира се сега ще е друго, тогава имах много по - малък читателски опит. (К. Клеър бе третият писател,  чиито книги опитах.) А и новата корица... думи нямам.


Еми това беше, не съм сигурна с какво този пост е полезен, но аз лично много обичам да чета подобни публикации. Чао!


Поздрави от едно "малко" момиче...

Мрачни дни... или 9 причини за да я прочетете

Здравейте, хора ето че прочетох четвърта книга от Скълдъгъри Плезънт и сега ще ви разкажа малко за нея. Името ѝ е Мрачни дни ( звучи обещаващо нали?) а автора е Дерек Ланди.


Повече информация за книгата, може да откриете тук.


 Малко за сюжета:


Любимият ни детектив е изчезнал и Валкирия  на първо време трябва, сама да се бори срещу злото. Този път на пътя ѝ се изправя един от най - опасните убийци, както и вече познатите ни злодей... и всичко с едничката цел да убият Вал и да унищожат убежището (учреждение пазещо хората от магьосниците) . Но Вал не е сама, заедно с нея ще се борят неповторимата Танит, кравият Флетчър, мрачният Рийт и още доста добре познати (и не само) герои. Но злодеите могат да почакат, защото Валкирия и приятелите ѝ са заети с издирването на единственото, което може да върне Скълдъгъри Плезънт. Това и още доста неща...




                                    А ето и 9 причини за да прочетете книгата:


1. За да разберете какво се е случило със Скълдъгъри! Аз лично нямах търпение да започна книгата и да разбера къде се е озовал и как ще се върне. Да си призная очаквах, малко повече сюжетът да се завърти около това (не всичко да се реши за 5/6 глави) но въпреки това не съм разочарована. 

2.  Любимите ми забавни диалози:

— Парите налице ли са?
Танит подритна торбата на пода до крака си.
— Изтеглихме по малко от всяка от многото ни банкови сметки. Добре, че добрите и
надеждните хора като нас не ценят парите кой знае колко.
— Говори за себе си — измърмори Флетчър.
— Като говорим за пари, ти нищо не си дал — навъси се Танит.
— Личното ми време за нищо ли го имаш? — озъби се телепортаторът.
— Ами нищо си е, особено ако опиташ да купиш нещо с него.
— О.

3. Дизайнът на книгата, красивата корица, изпипаните детайли... всичко това е прекрасно и макар да не е причина да прочетете самата книга, все пак е истинско удоволствие да я държите в ръце.


4. Новите герои: Давина Мар, Антон Страх, Флетчър, Клемънт Скарабей, (основният злодей) Соломон Рийт, Сийлън... и макар ако не сте чели книгата, тези имена да не ви говорят нищо, са достатъчно доказателство за това, че няма как да ви омръзнат книгите. Винаги има нови герои в не малък брой, които да разнообразяват сюжета. Както и да поддържат интереса на читателя.
От всички изброени харесвам Флетчър, чиято роля се оказа много по - важна отколкото очаквах. Макар че е герой още от предната книга, в тази той се открои повече в моите очи.  Забавен но не натрапчив персонаж, чието присъствие, показва порастването на Вал.



5. Вампири, зомбита, серийни убийци... Дерек Ланди не се свени да използва разнообразни злодеи в книгите си, с което определено се откроява. Макар поредицата да се води за деца съм силно убедена, че не и липсва насилие. Защо отбелязвам това като плюс... без него нито една книга нямаше да е същата. Липсват лигави моменти и сънтименталности, което за мен е изцяло окей.

6. ДинамикатаГероите както винаги се изправяха пред толкова много ситуации, че всеки край на глава отвеждаше читателя на съвсем неочаквано място. И така през цялата книга. 

7. Кулминацията. Повечето книги са написани, така че или нямат кулминация, а  направо край, или тя е къса и недостатъчна за да поддържа някакво напрежение в читателя. Всъщност в тази книга имаше повече от един край, звучи странно, но точно когато прочетях развръзката на дадена ситуация, или аз поне си мислех че е така, се оказваше, че автора е подготвил още нещо за читателя. Напрежението  просто не ме напусна последните няколко глави...

8. Пророчества. Няма да е тийн фентъзи без такова. Да си призная може да се дразня от този похват (трик) на авторите, но честно казано умирам от радост, когато в някоя книга се появи злокобно пророчество за края на света... или там каквото ще засяга. Тук си е именно за края на света и дори са цели две, как да не му стане любопитно на човек.

9. Краят, не мога да спра да мисля за него, за последните няколко реда... дори ги препрочетох за да се уверя, че съм разбрала правилно. 

Ами това беше, както се вижда реших да подходя малко по - различно към това ревю... и дано ми се е получило :)

Оценка на книгата - 6/6


Поздрави от едно "малко" момиче...

Сезонът на злополуките

Здравейте, днес ще споделя мнението си за книгата на Мойра Фоули -  Дойл - Сезонът на злополуките.


Повече информация за книгата, може да прочетете ако кликнете тук.



Книгата ни запознава с група тинейджъри, и техните изпълнени с мистерия и злокобност, истории. Кара (от чието име се разказва книгата) заедно със сестра си Алис и доведеният си брат Сам, трябва да преживеят поредният Сезон на злополуките,  (период, в който героите претърпяват опасни за здравето и живота им, инциденти) но тази година се оказва  по - различна от останалите. Изненадащо в живота на Кара изниква спомена за стара приятелка и това подбужда момичето, към разследване в опит да открие колкото се може повече за Елси (изчезналата стара приятелка) което довежда до така желаните отговори, но не на тези въпроси, който Кара очаква...

Зловещ, леко объркващ, но и интригуващ. Мисля, че тези три думи описват романа най - добре. Може би най - много ми хареса начина по който е написана книгата, затова ще започна именно с него. Стила на Мойра Фоули - Дойл не се отличава с нещо специфично от всичко други автори, които съм чела, но въпреки това успя някак си да се открои,  да ме впечатли и да поискам да прочета всяка една страница от иначе необичайното ѝ произведение. Сюжетът преплита три отделни епизода от живота на Кара и нейното семейство. От една страна като читател ми бе трудно да направя връзка между тях, но от друга именно това предаде на историята онова усещане за неочакваност. Сезонът на злополуките бе елементът обединяващ събитията. Искаше ми се авторката да бе наблегнала повечко на него, на появата му, на въздействието му над героите, но въпреки това не останах разочарована. Самата идея за него ми бе интригуваща, внасяше оригиналност, драма, чувство за страх...
Издирването на Елси бе едно от събитията в книгата, който честно каза не разбрах. Кара, заедно с най - добрата си приятелка Беа, се впуснаха е издирването на момиче, за което никой (както и те самите) не знае нищо. Въпреки, че това внасяше основната нотка на мистерия и злокобност, за мен си остана истинска загадка защо двете момичета решиха, че трябва да издирят Елси. Самата Елси бе герой в сянка, представена ни бе като тихо, невидимо и мистериозно момиче, чиято роля в книгата е не по - малко важна от тази на останалите герои, в това поне съм сигурна.
Сюжетът щедро позволи на читателите да проследят и още една мистерия, този път засягаща не толкова главната героиня, колкото хората които обича. Миналото на семейството непрекъснато се преплиташе с настоящето, за да загатва по мъничко, за отдавна забравен спомен, доказващ че не само Сезонът на злополуките може да нарани героите. 
Преплитането на тези три различни истории, донякъде свързани по между си, все пак можеше да бъде по - драматично предадено, защото на мен лично не ми достигна нещо за да добия ясна представа за цялостната картинка и героите в нея.
За тях самите ми е още по - трудно да изразя конкретно мнение. 
Най - отличаващ се за мен персонаж е Беа, която бе представена като странно момиче, обсебено от вещерството, с колоритен вид и нестандартно поведение. Сам и Алис, бяха представени като готини, популярни и "нормални". Двамата имаха важни роли в книгата, както и в живота на Кара. А самата Кара си остана загадка за мен. Макар, че се предполага, да съм опознала най - добре героя от чието име чета книгата, мислите и действията ѝ си оставаха до края неразгадаеми за мен. 
През повечето време си мислех как все едно съм си пуснала случаен епизод от сериал, чието начало и край няма да гледам. Другата представа, която изниква в главата ми е за онези сиви, дъждовни дни когато е толкова тихо, че ти се иска сам за заговориш, без да има друг в стаята, само и само да разкъсаш тишината.
Като цяло книгата ми хареса, обърка ме но мрака пропит в историята ѝ ми допадна повече от колкото бях очаквала, когато започнах да чета. 

Книгата е от онези, който ще ви харесат, но и объркат. От тези, които трябва да прочетете до края за да разберете какво всъщност сте прочели. И най - вероятно дори след дни още ще си припомняте по някой и друг епизод за да сте сигурни, че наистина сте чели тази книга а не е плод на вашето въображение.

Оценката ми е 3/6


Всъщност ще си призная, че написах това ревю повече за мен самата, за да събера мислите си и да осъзная какво е наистина мнението ми.



Поздрави от едно "малко" момиче...

Прочетено през юли



Здравейте, приятели...
През юли използвах първата си отпуска, като я оползотворих главно с четене на книги и ходене на кафе. Двете ми най - любими неща, но жалко че не си подхождат като тандем. Както и да е... юли започна прекрасно и реши, че ще бъде прекрасен целия, като например с това, че си имам  нова любила спирала за мигли ( много е важно за мен)  и т.н
Благодаря, месец юли... имах нужда от теб :) както и от време за книги и ревюта.



И сега към същината, прочетох 7 книги, а ето и кой бяха те:



1.Угасване (Опасни сънища#2) от Лиза Макман. С тази книга започнах месеца, а в сборното ми ревю можете да прочетете, както мисля за нея.
2. Сбогуване (Опасни сънища#3) от Лиза Макман - сборно ревю.
3. Въглен в пепелта от Сабаа Тахир. Въглен в пепелта ме развълнува много със своята история, разказваща две съдби толкова различни в същността си, но и толкова близки в стремежа си към свобода... като двете страни на една и съща монета. Главните герой си делят вниманието на читателя, давайки възможност да опознаем техните истории:
Лайа е момиче, което доброволно се превръща в робиня с едничката цел да спаси брат си от смъртта, на която е обречен. Елиас е момче, чиято съдба е да сее смърт на бойното поля, но сърцето му копнее единствено за деня, е който ще забрави за крепостта и жестокостта, с които е израснал... 
Наистина прекрасна книга, за чието продължение вече си мечтая. Много ми се искаше да опиша, какво предизвика в мен този роман, но така и не успях да довърша ревюто си и да го побликувам, затова по - горе прочетохте неговото начало.
Оценката ми е 6/6.
4. Безликите (Скълдъгъри Плезънт#3) от Дерек Ланди - ревю.
5. Мечът на лятото (Магнус Чейс и боговете на Асгард#1) от Рик Риърдън. Исках да прочета тази книга още когато излезе (от тогава има половин година) защото имах усещане, че ще ми хареса много... така и стана! Разказва се за момче, син на скандинавски бог, който трябва да спаси света от древно скандинавско зло от типа на апокалипсис. Книга е прекрасна, героите са различни един от друг, историята също макар да е много типична за автора. Харесах страшно много Магмус, света (или световете) в който автора го бе пратил, скандинавските митологични препратки, за които не зная нищо (освен от филмите на Марвел) и т.н. 
Оценката ми е 6/6.
6. Гръцките герои на Пърси Джаксън от Рик Риърдън - ревю
7. Кладенецът на Възнесението (Мъглороден#2) от Брандън Сандърсън.
Прекрасното продължение на Последната империя ме пренесе за секунди в света си, който в тази книга ни се представя не от гледната точка на бунтовници, а от самият кралски трон. На власт е неопитният Елдън Венчър, чиято цел е да управлява възможно най - различно от злият си предшественик Лорд Владетеля. Като за целта той може да разчита на най - силната мъглородна Вин, чието сърце му принадлежи... още от ревюто може да прочетете тук.
Книгата ми хареса повече от първата, накараме да разсъждавам, да се вълнувам, да будувам... изобщо не мода да искам повече от един роман!






 И музика:














Еми това беше от мен. Весело изказване на лятото...



Поздрави от едно "малко" момиче...
Предоставено от Blogger.