Търсене в този блог

The Aesthetically Pleasing Book Tag




Здравейте приятели!
Днес ще разгледаме една от най - любимите ми теми - кориците на книгите - в този интересен таг.
Отправям специални благодарности на Юлия за поканата и нека започвам.


1. Най-добрата цветова комбинация на корица:


 Червено, бяло и черно за мен 
е най - добрата комбинация от цветове - семпло и красиво.


2. Най-хубава типография/шрифт на корица:



Обожавам шрифтове и когато правя изображения за блогът  се вълнувам истински много. Тези са едни от най - интересните.


3. Най-хубавата семпла корица:



Семпли са нали? Много харесвам старата корица на Фантастичните животни.... тази която аз имам. Парцалена принцеса я чета в момента.


4. Най-хубавите последни страници:



Сори за пръстите, че се виждат :)

5. Най-хубавата карта:
  


                                                       Произведение на изкуството!


6. Най-хубавите открити твърди корици: 




Всичките са с твърди корици, но съм прочела само една от тях, друга съм почнала, а две планирам да си купя...  

7. Най-хубавата задна корица:




Никога не се бях замисляла за задната корица, но май вече ще го правя... измъчих се но мисля, че открих най - доброто. Полулош и Нивганощ с тези пера, много ми харесва,  не съм я чела, но смятам и това да стане.

8. Най-добрите хедъри на глави:


9. Най-добрите илюстрации:




10. Най-хубавото гръбче:


Без дори да се замислям избирам Изборът, като май този отговор бе единственият който не ме измъчи.


Поздрави от едно "малко" момиче...


Момиче от календара: Януари, февруари, март


 Здравейте приятели! Днешната тема ще бъде книгата Момиче от календара: Януари, февруари и март... написана от Одри Карлан.



Повече за книгата - тук



Мия Сондърс има сериозен проблем - баща ѝ дължи ужасно голяма сума пари - и това застрашава, както него, така и Мия. Но главната героиня намира начин да изкара парите. Условието е да работи като елитна компаньонка в компанията на различи красиви, богати и преуспели мъже за една година. Дали целта ще оправдае средствата и дали няма да срещне истинската любов... може да разберем сред редовете на провокативният роман на Одри Карлан.
Това което ме привлече в тази книга е красивата корица - нежна, пролетна... не знам, но много ми харесва - и покрай нея реших, че искам да прочета и самият роман. Историята му е провокативна, но и сладка  - за момиче, което търси себе си и макар сюжетът да представя нея и ситуациите в които попада, в една по - пошла страна,  аз си открих необходимото количество романтика.

Мия е типична героиня - красива, не е глупава, знае какво иска и като по случайност ѝ се отдава шанс да го постихне. Самият роман е доста по - различен от това, което по принцип бих избрала. За мен е оригинален, но съм сигурна, че попада в поне няколко типични за този жанр клишета. Но както казах за мен е нещо ново и различно. Хареса ми колко отдадена на желанието си да спаси баща си бе главната героиня, но и някак си над нещата. Харесах описаният разкош, провокативните елементи, които не завземаха целият роман, а го правеха една идея по пикантен. Разбира се нямаше как да не се впечатля и от това как Мия и Уес (сексапилният първи клиент) бяха представени като пълни противоположности. Неговата страна на огледалото отразяваше един красив свят, изпълнен с всички блага - обичливо семейство, богатство, успехи. Докато живота на главната героиня бе именно обратното - труден,  самотен, без помен за любящо семейство и пари.  Всъщност според мен самият роман имаше за цел да засегне много теми (освен еротиката) и ако читателя се вгледа достатъчно, с лекота може да открие онези напълно нормални житейски трудности, съпътстващи всеки един човек, поуката от грешните решения и вечното правило, че колкото и да ни е трудно, можем да се справим...  Но  ако трябва да бъда  честна, освен красивото послание, нито героите бяха реалистични, нито събитията, в които главната героиня участваше. 
Може би най - много се издразних именно на захаросаният ефект, които авторката бе изградила при  взаимоотношенията на Мия и нейните клиенти. 
Имам предвид тяхната нереалистична привързаност към нея, която (макар да е романтична и сладка) определено не би присъства в действителността...
И след като споменах Уес е редно да отделя и по няколко реда на другите двама главни героя -  Алек и Тони - с които авторката наистина разнообразява книгата. Всеки един от клиентите на Мия се различава драстично от предходният, внася разнообразие, разказва своята история и създава нова в рамките на определеният месец, като по този начин не само се наслаждаваме на един малък нов свят, но и откриваме по нещо ново и за главната героиня. Определено това потапяне от история в история ми хареса много, създаде усещане в мен за динамика, но по доста различен от типичният начин. И може би именно това бе най - големият плюс, които открих в книгата. 
За самата нея - определено ми хареса как бе написана - нищо особено и необичано, но приятно - с повече описния, но без да натоварват и с някаква лекота, която доста добре подчертаваше характера на героиня, от чието име се разказва историята. Като недостатък, изтъквам липсата на кулминация при различните етапи. Искаше ли се да има една щипка повечко драма на места. 
Определено обаче положителните качества преобладават и за мен този роман заема челни позиции сред книгите, който харесвам. 


"Не бях някоя лигава принцеса, която чака чаровният принц  да дойде и да я спаси.
 А той не беше принцът на бял кон, който се втурва към момичето и го измъква от беда."



 Малко романтична, 
малко тъжна, 
малко провокативна
 но много интересна и забавна...

Оценка: 5/6





Поздрави от едно "малко" момиче...


First Date Book Tag




Здравейте приятели, днес правя First Date Book Tag, за който отправям специални благодарности на Yulia за поканата.


1.The awkward first date – книга, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас:
- Гондола на времето. Хубава книга, беше ми интересна, но като цяло съм чела и по - хубави.

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали:
Белжер. От всички книги (колко и да са малко те) прочетени през тази година  съжалявам единствено за тази. Някак си се ядосах на тази книга.

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното:
- Легион от Брандър Сандерсън. Преди да прочета тази книга си бях изградила не особено ласкателно мнение за нея и идеята ѝ.  Но останах много приятно изненадана. Книгата е хубава, дори много хубава.


4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре:
- Любов по време на глобално затопляне с прекрасните си пеперуди и странен сюжет.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея:
- Мисля, че няма такава, в повечето пъти точно предварителната ми информираност ме привлича към това да прочета дадена книга.

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо:
- По бегли спомени Единствената (Изборът #3) бе най - бързо прочетената ми книга - за ден, като аз рядко намирам време, а и желание да чета толкова много наведнъж. 

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея:
 - Аз съм си в книжен застой, но въпреки това чета рядко, но все пак го правя. Заглавията, които ми се открояват в този момент са Проклятието на победителя, Червена като кръв и Пророчеството на гарвана.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета:
- Не знам. Честно казано ми е трудно да схвана въпроса.

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас:
- Пророчеството на гарвана. Категоричен отговор!

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина:
- Няма книга, за която да кажа, че ме е било срам, че съм прочела... по - скоро изпитвам неудобство понякога да споделям, че едни от най - любимите ми книги са за деца и с деца герои, макар те в повечето случай да са по - добри дори.


Поздрави от едно "малко" момиче...



Какво прочетох напоследък #2



Здравейте, приятели! По - долу ще прочетете кратко мнение за книгите, които съм прочела последните няколко месеца.





1. Пророчеството на гарвана (Момчетата от академия "Алионби"#1) Обожавам тази книга, а още повече обожавам да започвам изложение по този начин. Но както и да е, книгата пренася читателя в малко градче (винаги е малко градче) на име Хенриета, като преплита два съвсем различни свята под общата цел, да открият магията движеща същността на света (тук леко преувеличих, но ми харесва как звучи). От едната страна в главна роля имаме необикновената Блу - дъщеря на ясновидка, със необичайна дарба и още по необичайно пророчество, тегнещо над нея. От другата страна се запознаване с Ганзи и неговите приятели - Адам, Ноя и Ронан - които заедно разделят времето си между уроците в елитният колеж "Алионби" и търсенето на лей линията, минаваща през Хенриета. Заедно героите се впускат в приключения с магия, тестващо тяхното приятелство, вярност, разкриващо вече погребани тайни и неизбежно създаващо нови. 
За книгата. Хареса ми как е написана, редуващите се глави от името на различни герои, това че е написана от трето лице, разнообразието от персонажи, които не си приличат помежду си, атмосферата на книгата, съчетанието на мотивът с противоположностите (бедни - богати,  правилно - грешно, минало - бъдеще... и настояще, жени - мъже, магия - наука, тинейджъри - възрастни), изненадите и обратите, непрекъснатите разкрития които поддържат интереса непрекъснато, присъствието на точно толкова динамика, колко ми харесва тоест действията да постоянни, но не прекалено натрапчиви и разбира се присъствието на класическите фентъзи мотиви като пророчества, магически ритуали,  ... като цяло харесах всичко!
Оценка: 6/6


2. Проклятието на победителя от Мари Руткоски. Това е една прекрасна книга, съчетаваща толкова несъвместими елементи и герои, че с всеки свой етап предизвиква емоция в читателя, толкова силна, че лесно може човек да се вживее и да стане един от героите. От това изречение ясно си личи, колко много харесвам тази книга, беше ми приятно да проследя историята на Кесрел и Арин, техният свят на насилия, робство, богаташки интриги, забрани но и приятелство, решителност и сила достойна само за наистина завладяващ роман.

Нещата които харесах в тази книга бяха не едно и две, и именно затова и успя да задържи вниманието ми до самият си край. Нещо която все по - рядко ми се случва. Ето и какво ми хареса най - много: любимият ми мотив с противоположностите - Кесрел е аристократка от народа на поробителите, а Арин е нейн роб. Той е инатлив докато според мен тя е  по - уравновесена, той обаче е по студен, а тя емоционална.... 
Оригинален(поне според мен) сюжет. Авторката разказва историята на свят, в който събитията се случва след ожесточена война, довела до поробването на един цял народ. И тук е момента да отбележа, че почти винаги читателите, четем именно за войните, битките и как те променят света на героите. Но тук можем да проследим последствията от всичко това. 
Разбира се мотива с  невъзможната любов, както и това че като цяло любовната история не превзе почти целият сюжет. 
Оценка: 6/6



3. Къщата на езерното дъно от Джош Малерман. Книгата разказва за първата среща между двама напълно непознати, техните притеснения, въодушевление, тепърва разцъфтяваща любов... но това което те откриват под повърхността на езерото се оказва по - силно от всяка връзка - магия, страст, страх... - а именно къща на дъното на езеро.
Интересна книга, с интересен замисъл, за която не съм сигурна какво мисля. В началото очаквах да ме заинтригува, после да ме изплаши, а накрая да ме разтърси с финал... но като че ли нито едно от трите не се случи. Имаше моменти, в които ми бе много интересно и такива, в които не чак толкова. Харесах колко бе абстрактно всичко. Това че авторът позволява на читателя да навлезе в световете и на двамата героя, не просто да проследи разказа на единия или те да се редуват. Както и като че ли всичко (детайлите и самата къща) символизираха някак деликатно любовната история, но по начин който на мен ми убягна, като смисъл. 
Оценката ми е  3½  (- 4) от 6.



5. Червена като кръв - ревю

6. Детски и домашни приказки - ревю


Поздрави от едно "малко" момиче...


Червена като кръв



Здравейте, приятели!

Днес в това ревю ще се опитам да ви споделя мнението си за книгата на Сала Симука, а именно Червена като кръв.
                                       

   Повече за книгата, може да откриете тук.


Преди да започна, с това колко много ми хареса тази книга, а тя действително ми стана любима, ще поясня че това не е точно ревю, защото колкото и да се опитвах да напиша такова, не ми се получаваше... затова реших просто да ви изброя нещата, които ми харесаха и тези който не ми харесаха като отделни точки.


*  * *

1. Историята: В книгата се разказва за момиче - Лумики - чиито живот се обърква доста когато случайността я сблъсква с огромна сума окървавени пари... а те довеждат до редица от опасни случки, запознанства и разкрития. 
Историята е интересна смесица между драма, тийн роман и криминале... като това определено ме впечатли и пренесе в един доста различен свят на престъпления и напрежение.

2. Обстановката: Действието се развива в студената Финландия, в малко градче където привидно всичко е покойно, но именно това се оказва една от най - голените заблуди, с които се сблъскват героите. Иначе книгата не само разказва за студената и жестока зима  в Скандинавите,  но и чрез Лумики разкрива мислите и чувствата на момиче, криещо в себе си множество страхове и отминали болезнени спомени.

3. Героите: В началото не харесвах Лумики, мислейки я за поредният герои от типа на затвореното момиче от гимназията, което в последствие ще открие себе си и мястото си. За мое огромно щастие тази книга нямаше нищо общо с това клише и пое в съвсем различна насока. Лумики демонстрира характер, интелигентност и сила, но не по типичният за повечето героини начин. Привидно затворена, главната героиня впечатлява със различните черти на доста добре изграденият си характер.
Освен главната героиня, книгата е богата на второстепенни герои. Едно от нещата, което ми хареса много бе как авторката е отделила глави за тях, в които ние читателите да проследим и техните мисли и емоции, впечатления и притеснения. Освен това като цяло за мен присъстваха всички необходими персонажи, като при това всеки имаше своята ясно изразена роля в историята, без да се превръща в пълнеж между интересните и важни части от сюжета.

4. Качества като роман: Макар да започвах тази книга няколко пъти преди окончателно да я прочета (поради читателки застой, не заради книгата) винаги успяваше лесно да ме потопи в историята си. Написана по приятен, леко необичаен, но открояващ се начин. Много комфортна за четене и възприемане. За мен спада към категорията мрачни, меланхолични и леко странни книги, който аз  много обичам. Хареса ми, че книгата бе къса, но наситена с действие, с добре изграден край, поддържаща напрежението. Нещо интересно бе че авторката насищаше редовете с мисли и съвети  в житейски план разкриващи повече за героинята, но и абсолютно приложими и верни. Както и присъстваха интелектуални препратки. Като с едните се подчертаваше острият ум на главната героиня, а с другите нейната затвореност и страх от света, който я заобикаля. 
Освен това романът е написан в трето лице, а аз винаги оценявам това като огромен плюс.

5. Въведение и Епилог: Много харесвам книги, в които присъстват въведението и епилога, затова и го отбелязвам като отделна точка, не към четвъртата. Това показва както умението на автора като писател, неговото старание но и създава рамка на историята, която според мен придава по - красив и интересен детайл. 

6. Красивата корица, толкова много я харесвам, че бих я окачила в рамка на стената.


7. Книгата е базирана на историята за Снежанка, макар аз лично да открих много малко прилики. Идеята е интересна, а имената на тази и всяка следваща книга са прекрасни, както и тематично подбрани.

8. Не харесах: Главите с ретроспекция, който не харесвам не само в тази книга, но във всяка друга. Винаги си мисля, че може и без тях макар да знам добре, че са важни за сюжета.


* * *



Макар и разпокъсано, се надявам да съм предала всички достойнства на Червена като кръв. Прекрасна книга, която категорично нареждам сред любимите си романи.

Различна, но и типична. Емоционална история със студен привкус за живота, грешните решения и техните последици.
Оценка: 6/6




Поздрави от едно малко момиче...


Пет неща, на които ни учат героите от книгите



Здравейте, приятели! 
Пак започвам да пиша пост, защото ми се пише, но без реално да знам какво искам да кажа.
Та, ако го четете сега, значи все пак съм сътворила нещо, което ми е харесало.


Темата ми е малко странна, леко философска, но съвсем на място в книжен блог. Е, вие замисляли ли сте се на какво са ви научили героите? Аз, да! И установих, че то не е никак малко. Както казва баща ми "защо четеш, щом не намираш смисъл и поука" е аз чета предимно, търсейки емоция, нещо което да ме вдъхнови, събуди от безразличието, което неизбежно донася ежедневната рутина (много се гордея с това изречение) но реално има книги и книги. Тези, които дават по нещо и на сърцето, и на ума, са и реално темата ми днес.
Ще се опитам да изброя 5 неща, които са важни и в повечето пъти авторите предават като очевидно послание чрез книгите си. Неща, които всъщност са банални и клиширани, но признайте си, че често забравяме...

* * *

1. Харесвай се такъв, какъвто си... Да, изтъркано, но важно. Като че ли няма автор, който чрез героите си да не напомня на младите си читатели, колко е важно да се приемаме такива, каквото сме, да се обичаме или да се научим да го правим. И настина, колкото по - рано човек, загърби комплексите си и се заобича, толкова по - лесен се превръща живота му. И да си признаем, всеки има нещо, което го притеснява. Но не външността,  а начина на общуване е това, което привлича хората. Та, героите от книгите  преминават дълъг и трънлив път до заветното себеобикване, ние читателите можем да го прескочим и направо към резултатите. 


2. Струва си да се борим... И тук нещата са до болка познати, искаме да направим или постигнем нещо, но или ще е трудно, или ще ни е страх. Да, но не винаги трудните неща са наистина трудни, а и вижте как героите оцеляват след битки с вещици, скокове в бездънни ями, преследвани от вампири или бог знае още какво. А ние реалните хора, трябва просто да вземем решение, после няма непостижими цели (разбира се има безсмислени, които не си струват, но може това да е така само за скептичните наблюдатели).


3. Семейството преди всички... За това, макар и много често срещан мотив, бих поспорила. Семейство не означава роднини, а онези които са с нас защото искат. Разбира се това си е просто едно от многото мнения по въпроса. Факт обаче си остава, че героите от книгите са готови да минат и през огъня за семействата си. 


4. Хората не са това, което показват... Винаги мълчаливото момче се оказва прекрасна компания, гаднярката в училище крие комплекси, лошият родител всъщност е оплашен и не знае как да се справи, смотаното момиче изведнъж показва потенциал, с който да спаси дори вселената... сигурно схванахте идеята. 


5. Всеки може да промени света... Повечето герои са обикновенни хора с необикновени качества. Просто трябва да имаме смелост да казваме, това което трябва и може да не променим самите ние света, но да вдъхновим този, който може. А и кой казва, че в някой от нас не се крие личност, способна да прави чудеса.


Да, това беше, малко е философско (е добре, много е философско) но се надявам да ви е харесало. Чао....


Поздрави от едно "малко" момиче....



Reader Problems TAG









Здравейте, приятели! 
Днес ще прочетете вариант на един доста интересен таг, който ме грабна още щом прочетох заглавието му. 



1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш:
- В повечето случай започвам няколко докато не стигна до заветната, но може да си харесам и корица, тема или просто да затворя очи и онче бонче....

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш:
- Старая се наистина да приключа всяка книга, която започна. Изключения от правилото има разбира се. Също така, книгите, които наистина ме отказват от себе си им давам оценка 1 (ако сте се чудели защо оценявам с 6 и защо никога не давам 1, то е за книгите, които не дочитам)

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как:
- Винаги съм се стремяла да прочета, възможно най - много книги и ако ми остава една - две разбира се ще се помъча да ги прочета, но ако са двадесет примерно, няма да се насилвам излишно. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш:
- Сигурно ще го отбележа гласно, но надали ще изпадна в депресия.

5. Всичките ти приятели харесват дадена книга, освен теб. Как се справяш със ситуацията:
- Те трябва да се справят със ситуацията, а не аз. Най - вероятно само за да ги дразня, ще си повтарям моето, но като цяло няма да си измисля ново мнение само за да угодя на някого.

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш:
- Няма да плача, затварям книгата, гася таблета или там каквото използвам за четене и се правя, че нищо ми няма. Но и самата ситуация е абсурдна, нито аз плача на книги, нито ще мога да се вживея чак толкова на обществено място.

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш: Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга:
- Как след като ми е любима поредицата ще забравя съдържанието на последната (дотогава) книга? Иначе направо си я купувам.

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат:
- Няма любезност... Не,  и точка. Е, може и да промърморя нещо като "то, сега аз мисля да я чета пак и за т'ва..." но повечето пъти ако не искам съм директна. Само да кажа, че съм добро дете и си давам книжките на тези който обичкам.

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация:
- Аз и повече съм започнала и зарязала (честно!) но не правя нищо, просто чакам да ми се дочете отново.

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш:
- Средно си купувам по 6 книги (толкова мога да прочета за един месец и да си позволя без да фалирам) но понякога, като сега, когато не ми се чете не си купувам нито една, а когато так започна ще си направя една по - голяма поръчка. А понякога си поръчвам и една - две книги към други неща от сайт предлагащ книги. За книжарниците няма да спомена, рядко ги посещавам, не ми се отразяват добре на бюджета... и психиката. 

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш:
-  Много, все си казвам тази ще я прочета още сега и сега се превръща в месеци. 

Това беше приятели, дано ви е било интересно. 







Поздрави от едно "малко" момиче...


Детски и домашни приказки



Здравейте, приятели! 
Днес ще ви споделя мнение за една книга, за която не очаквах да ми направи чак толкова голямо впечатление. Става дума за Детски и домашни приказки от
 Братя Грим.


Повече за книгата - тук



Тук няма как да ви говоря за герои, сюжет и стил на писане. Затова ще започна с книгата, просто като книга. Корицата, това което прави най - силно впечатление (или поне на мен) е идеалното съчетание на мистерия, приказност и мрак, с което идеално олицетворява и съдържанието. Самата книга е с твърди корици, илюстрована с оригиналните картинки, за които имам малка забележка, защото ми се виждат с не особено високо качество на изображението, но в предвид, че са стари колкото самите истории, може би това си е напълно оправдан недостатък. Бели листи, започва със съдържание и изобщо всичко си е както подобава на книга с цена като нейната. 
А за самото съдържанието, то наброява над сто приказки, криещи в себе си изненади - някой от тях са напълно непознати, други изненадват със съвсем различен сюжет от този, който читателите познават от детските книжки или филмите, а трети просто ме изненадват с насилието което съдържат. Но не си мислете, че това е нещо фрапиращо. Просто в част от историите присъстват разнообразни варианти на това как различни герои загубват живота си... или части от себе си, но това си го очаквах, защото преди да прочета тази книга (която впрочем започва с разказ за живота на Братя Грим) бях чувала, че вече споменатите са пишели истории на ужасите. Факт който всъщност е далеч от истината, но и донякъде бих се съгласила с него. Това се оказа и причината да проява интерес към книгата. Исках да видя колко точно ще се окаже това твърдение. Но преди самите приказки, бих искала да споделя факт от автобиографичната част за авторите, която не смятам за спойлер, а именно че всъщност знаменитите братя са събирали историите от немският народ, но не са ги създавали. Това и факта, че приказките са ни предадени по един доста простоват начин (използвам думата в най - положителната ѝ наглава) чисто стилово, създадоха  усещането докато чета, че и аз съм там, заедно с Вилхелм и Якоб и заедно слушаме историите предавани от уста на уста, записваме ги и опознаваме чрез тях различните части на  Германия. И всичко това с цел далеч от това да забавляваме децата. 
Но ако искате да усетите какво точно имам предвид най - добре сами да разгърнете книгата. 
За приказките - едва ли има начин да обърна внимание на всяка една от тях, а и няма и нужда да го правя. Вместо това ще изброя нещата, които ми направиха най - силно, положително впечатление, а именно: 
- повечето от историите са кратки, с по една - две странички дължина;
- не мисля че отговарят на определението детски (от заглавието) което ми харесва защото все пак не съм дете.
- въпреки това носят енергията на онова, с което съм израснала, повтарят се добре познатите трима братя, героите животни, князете, царете,  замъците и прочие, както и  все пак поуката че доброто побеждава.
- вече споменах, че определям стилът им на предаване като простоват, в смисълът че липсва кой знае каква художественост. Това обаче за мен си е плюс, защото по този начин наистина се показва, че са необработени или с една дума, такива каквито бихме ги чули от хората.
- нещо интересно бе, че като че ли във втори том приказките бяха по - добре предадени и приличаха повече на приказки, такива, каквито бих очаквала. 
- а заглавията, които най - много ми харесаха са: Рибарят и не'в'та жина,  Дяволът и трите златни косъма, Храненицата на Дева Мария, Дванадесетимата братя, Стария Султан, Сложи масичка, златното магаре и бухалката в торбата, Шестте лебеда, Шивачът, който бързичко забогатял, Бедният и богатият,  Гъсарката, Умната селска щерка, Живата бода и сигурно други приказки, но само тези разпознах и свързах с това, което съм чела.



Тава е всичко, което според мен може да се каже за Детски и домашни приказки на Братя Грим, интересна книга, за мен бе доста повече от очакваното, както и единствената която напоследък съм прочела. 


Оценка: 6/6


Поздрави от едно "малко" момиче...


Поредиците, които няма да дочета




Здравейте приятели! 
Много ми се пише пост, но всъщност няма какво да кажа, и да, това не е най - доброто начало на публикация, но си я самата истина.



Ако ви се струва, че съм се отказала от блога и книгите, не не съм  но наистина не чета в момента... не че съм в читателска депресия или нямам време. Бих казала, че повече ми липсва концентрация... но за сметка на това последната книга, която прочетох ми хареса толкова, че още ми държи влага. Става дума за Пророчеството на гарвана. 

Та, за тема на този пост съм избрала 6-те поредици, които НЯМА да дочета. Не се засягайте ако сред тях има ваши любимци, защото съм сигурна, че и вие не харесвате нещо, което аз обожавам.


1. Дивергенти от Вероника Рот. - Харесвам света в тази поредица... или поне в първата книга, защото следващите така или иначе не съм чела, а и няма да прочета. Причините са: първо не ми харесва как пише тази жена, прекалено мудно и еднообразно и макар самото съдържание да е интересно, ми се слива с останалата част. Освен това наистина пробвах поне края да прочета, започнах третата част и дотам. Нито стигнах до някъде, нито нищо. Направи ми впечатление, че главите разказвани от Трес не се различаваха по никакъв начин от тези на Фор. Второ, самите герои са ми прекалено драматични като личности. Не е лошо да има драма в една история, но тук не само че е много, но и някак си необоснована. Не ми допадна как бе изграден образът на главната героиня. 
Но като основна причина повтарям не ми харесва как  е написана тази поредица и макар да ми бе интересна, няма да ми се получат нещата с нея.

2. Хрониките на чародейците от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл  - тук не си спомням какъв ми бе проблемът. Може би самото предаване на информацията, леко по мудното действие или просто ми бе трудно да схвана идеята... знам само, че отново пробвах да продължа и да прибавя втората книга към вече прочетените, но не ми се получи. Няма да навлизам в подробности, освен че съм сигурна в това, че няма да продължа с тази поредица. 

3. Стъкленият трон от Сара Дж. Маас - Много харесвах първите две книги и все още е така, но от там нататък нещо се промени за мен. Книгите стават все по - дълги, по - скъпи, с повече герой, в съвсем различна насока от тази която първоначално харесах, с все по - сложни взаимоотношения между героите, преплитат се все повече истории, драмите станаха много и то лични, коeто също за мен е голямо отклонение от началото и т.н. Не се сърдете, всеки си има мнение и тези недостатъци могат да се разгледат и като плюсове... от някой друг разбира се. Но аз и Стъкленият трон се разделяме в търсене на нова любов....

4. Тъмна дарба от Александра Бракен - Като за начало тази история не ме накара да я запомня и да искам да разбера как продължава. Така и забравих че съм чела първата книга. Освен това ми бе леко тежичка за четене, с прекалено много действие. Обичам равновесието между спокойните и динамичните етапи в една книга, а доколкото си спомням то ми бе леко липсващо. Като основна причина обаче си остава факта, че просто не ми пука как продължава и с това темата се изчерпва.

5. Тайните на безсмъртния Никола Фламел от Майкъм Скот - тази поредица е толкова заслужила да е в този пост, колкото и не е. Честно казано се замислям отдавна дали да не пробвам със следващата книга, разбира се като си спомня до къде бях стигнала, защото съм я чела доста отдавна. Противно на това  сюжета и героите трайно са се запаметили в съзнанието ми и си спомням ясно сюжета. Разбира се обаче знам от сега резултатът - няма да ми хареса, ще се измъча и ще се откажа да дочета цялата поредица. Защото освен че си спомням идеално сюжета, помня и каква мъка ми бе с четенето, което е толкова объркано, разказвайки една и съща случка  от гледната точна на почти  всички герои. Освен това си спомням и това, че имах проблем с изграждането на персонажите. Като цяло обаче отново начина на предаване на историята бе онова, която ще ме откаже от тази поредица.

6. Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър - Странна работа е тази поредица, зарязах първата книга, после я прочетох и много ми хареса. Втората така и обаче не докарах до края, защото бе много объркана, сюжета пое в посока далеч от това, което аз очаквах и исках да прочета, спомням си че дори ми липсваше присъствието на главните герои като основна единица в историята, но най  ме спъна как бе написана втората книга. Та, за третата само от инат съм се решила да започна (някога) но най - вероятно ще се откажа в началото и затова поставят тази поредица в тази класация.



Това беше от мен, малко негативно, но написано с любов :)


Поздрави от едно "малко" момиче...



Предоставено от Blogger.