Търсене в този блог

Бухтичка


Здравейте, книгата за която ще ви говоря в това ревю, се казва 
Бухтичка с автор Джули Мърфи.



Повече за книгата - тук




Това е история за един конкурс за красота, превърнал се в традиция, приятелство, което устоява въпреки трудностите, две сладки момчета и едно дебело момиче. Главната героиня - Уил  - е всичко друго, но не и въплъщение на Мис тийн синя лупина, титла която мечтае да притежава всяко момиче в Тексъс. Но не и Уил, нейните мечти са съвсем различни, но въпреки това един спомен от миналото може лесно да промени нещата. И ако това не усложнява живота ѝ достатъчно, то сладкият и готин Бо ще се погрижи и последната частица от някогашното спокойствие да изчезне. 



Като цяло останах смесени чувства от тази книга, затова и най - вероятно самото ми мнение няма да е конкретно. Има неща, които ми допадната и други, които не успяха. По - надолу ще разберете и кои са те.
Идеята! Започвам с това, защото именно идеята на авторката е и причината тази книга, да заслужава внимание. Защо? Защото разказва историята на онези, които са далеч от съвършеното, за проблемите със самочувствието и колко е трудно да се научим да обичаме себе си, такива каквото сме, без да гоним невъзможното. Точно такива са и проблемите на Уил.
Тя е дебела и това, като че ли, не е най - ужасното нещо в живота й. Защото до нея е най - добрата ѝ приятелка. Защото има работа, която харесва. Защото винаги може да си пусне някоя песен на  Доли Партън (която главната героиня обожава, част от сюжета е) и най - вече се  възприема такава каквото е. Но това е само едната страна на нещата. Защото привидно спокойният живот на Уил се обърква, когато в живота ѝ се намесва най - сладкото момче, което тя познава - Бо - и с това започват и редици от проблеми.
Не зная да ли харесвам Уил, като герой. Може би най - точно мога да я опиша като нов приятел. В началото ти е симпатичен и колкото повече го опознаваш разбираш, че в него се крие личност, с която искаш да общуваш. Но и те дразни, което е неизбежно. Това което ми хареса в героинята, бе  че показваше завидна увереност да изразява чувствата си.  А това което не харесах, бе как в повечето пъти, именно това  довеждаше до резултати и ситуации, в които ми се искаше да можех да се накарам на Уил за глупостта. Освен това макар и идеята да е добра, не мисля, че авторката е избрала най - оригиналният начин да я изрази. По отношение на тийнейджърските драми и книгата, и главната героиня си влизат идеално във всеки един стереотип, за който се сетите. Но това не променя факта, че идеята и посланието са правилни.
Бо, също какво и Уил, влиза в клишето отредено за готиното, секси, мълчаливо момче, което се влюбва в момичето без да се интересува от заобикалящия го свят. За тази книга, той изигра ролята на "съмнението", това която разклати живота на главната героиня из основи. Отново не съм сигурна да ли харесвам този персонаж. Докато Уил ми допадна заради откритата си емоционалност, то Бо ми бе загадка. Трудно схванах какво точно трябва да представлява ролята му и заслужава ли си до го харесвам.
Всъщност, колкото и да е странно, в тази книга ми бяха по - симпатични второстепенните герои.
Елън, най - добрата приятелка на Уил е идеалният пример за това. Още в началото става, ясно че до края на книгата ще се радваме на нейното присъствие. Елън е човекът, който винаги стой до Уил, готова да я подкрепи, окуражи и изслуша.  Но и момиче със своите си комплекси и трудности.
Мич.  Малко по - страничен герой, които аз харесах много повече от Бо. 
За него няма какво толкова да се каже, понеже ролята му, като че ли, според мен бе или излишна, или недоразвита. Това което ми хареса е, че бе наистина мил и добър ( и малко смотан, но по симпатичният начин) с Уил.  И ако преувелича и нарека любовната история в книгата любен триъгълник, аз бях за Мич.
Майката на Уил. Тя символизираше самият конкурс и ако Бо бе "съмнението", то майка ѝ играеше ролята на "комплексите". И всъщност ми допадна, че образът на "майка" не бе клиширан, а възможно най - несъвършен, но не и отрицателен.
Нещата които ми направиха най - силно впечатление бяха, че първо май нямаше щастливи герои, всеки носеше някаква болка и това леко разчупваше нещата от към емоционален заряд. Разбира се това видях аз, всеки друг може с лекота да види и къде по - положителната нагласа на сюжета. 
Друго нещо което ме издразни, е че книгата бе малко преувеличена от към национализъм. Не обичал когато чета книга (или гледам филм) да предполагам, разни неща които всеки от страната на автора (в случая САЩ/Тексъс) би разбрал перфектно. Не, че това е някакъв проблем или ми отнема от емоциите и смисъла в сюжета, но просто ме дразни. В тази книга това бе животът на хората и по специално на това да си момиче в горещият и взискателен Тексъс. Освен това съсредоточаването на идеята върху една страна (която и да е тя) малко го приемам
като, знак че автора не е погледнал глобално над нещата, дори може би не е помислил за читателите си от различните места по света. 
В тази книга, това не е чак толкова силно изразен проблем, но има и творби в такава насока, което не харесвам.
Другото което не одобрих, бе че ако за някой книги е нужна още една, да разкаже началото и да ни въведе, то тук бих искала книга която дава поне някаква светлина за това как всъщност завършва историята. Никога не съм разбирала понятието отворен край, но мисля че пасва идеално. Бих казала, че историята е някак си недовършена, като отделен епизод от сериал, който не си догледал. Харесало ти е, но нещо липсва.
Като контраст с горните редове обаче книгата се чете лесно, дори неусетно. Разказана ни от името на главната героиня, позволява лесно да се навлезе в сюжета. Българската корица много ми харесва и определено бих препоръчала на всеки, който иска да прочете нещо вдъхновяващо, но не философско или утежнено.

Книга, в която само перфектните хора могат да не открият себе си. За всички останали, това е сладка, но не съвършена история за едно сладко и не съвършено момиче!

Оценка: 4/6

Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.