Търсене в този блог

Какво прочетох напоследък




 Здравейте!
В този пост ще ви разкажа по малко за това, което съм прочела
 последният месец и половина.






1. Ренесанс (Орденът на асасините#1) от Оливър Боудън - Книгата пренася читателя през 15 век във Флоренция, за да проследи историята на Енцо, чието семейство става жертва на умело предателство. Енцо, заедно с неколцина добри помощници обаче се обявява за отмъстител и започва своят път към новият си живот на асасин.
Историята ми хареса, беше интересна и динамична. Харесах и обстановката на ренесансова Европа. Но така и не се сработих с начина, по който бе поднесена книгата. Стилът на авторът ми направи впечатление, с това че някой неща бяха отразени само с по едно изречение, а бяха важни и заслужаваха повече редове. За сметка на това други части, аз лично намерих на прекалено развити. Осен това ми се искаше книгата да е написана от първо лице, а не от трето, защото би предала много повече от емоциите на главеният герой,  които бяха доста пренебрегнати. И може би най - много не харесах дървените диалози, които по никакъв начин не мога да определя като реалистични или естествени. Да не говорим, че по едно време страшно много се обърках какво всъщност чета, кой кого преследва и т.н
Оценка: 2/6

2. Тайната на прогонващият духове (Чиракът на прогонващият духове#3)
 - Ддоузеф Дилейни. - Тoм е седми син на седми син и това го прави различен от другите. Тoй може да усеща и дори вижда свръх естественото и това го прави идеален за чирак на Джон Грегари. Но в тази трета книга от поредицата, не Тoм е в центъра на интригата, а неговият учител. Когато зимата наближава сурова и жестока е време героите да се отправят към зимната къща на стария Грегари, където Тoм ще трябва не само да изпълнява обичайните си задължения, но и да се изправи през предизвикателството да оцелее след като миналото на господаря му се изправя на пътя му. Тайните се оплитат и стават опасни, а Тoм може да разчита само на собствените си умения. 
Горе - долу ми хареса книгата, но бе бавна в развитието си. Половината премина в безсмислици, а другата половина в  наваксване на действие. Самите ситуации, в които авторът бе поставил героите също ме не заинтригуваха достатъчно, а и обещаните (още в заглавието) тайни си бяха вече споменавани истини с по - подробно описание. Честно казано очаквах повече, но изключвайки тези проблеми, книгата не бе лоша.
Оценка: 4/6


3. Изчезналият герой (Героите на Олимп#1) от  Рик Риърдън. - Войната с титаните една е приключила и полубоговете, вече трябва да се изправят пред нов и още по - опасен враг. Ново пророчество, нови герои, нови подвизи, нови битки и нови вълнения връщат читателя в Лагера на нечистокръвните. В главните роли са и нoви участници. Джейсън, покрай който витаят само загадки, Лио който  за мен се превърна в любимият ми герой  от новосформитаното трио и Пайпък, която типично за герой на Риърдън не отстъпва на момчета по смелост и готовност за битка. Тяхната задача е проста, да спасят богинята  Хера от неизвестен затвор, като между временно преживеят не едно или две приключения, от които да се спасят на косъм. 
За самата книга надали има нужда за обяснявам, че прелива от действие, герои (нови и стари) напрежение, забавни реплики и по мъничко драма. Написана както се очаква отлично и интересна от корица до корица.
Оценка: 6/6



4. Белжар - Мег Уолицър - Книгата разказва тъжната история на неколцина тинейджъри, които след травматизиращи случки се озовават в Хамбара - училище за  депресирани младежи. Главната героиня  - Джам - започва своето лечение (или обучение, не съм наясно каква трябваше да е целта на нейното пребиваване в Хамбара) като притеснено и мълчаливо момиче, но след като става част от специална литературна група, животът ѝ се променя. Джам и нейните съученици и приятели се впускат в магично приключение, наречено от главната героиня Белжер - място на което всеки един от тях може отново да живее какво преди, да се освободи от болката, вината и тъгата си. Но освен спасението, което откриват, учениците от литературната група трябва да опазят тайната си от света. 
Бях си въобразила, че тази книга ще е неповторима, прекрасна, вдъхновяваща и интересна... но не беше! Освен че самата история бе странна, героите ѝ подхождаха, а стилът на писане нищо особено, то дори краят не бе това, което да ме развълнува (положително) и да остана доволна. Или аз не бях в настроение за нея или от книгата наистина има какво да се желае.  Но пък за сметка на това българската корица е просто прекрасна, а книгата (колкото и да не мога да си го обясня) се чете лесно и не ми отне прекалено много време. 
Оценка: 2/6

5. Бухтичка от Джули Мърфи, чието ревю може да прочетете от тук.



Това бе от мен. Малко книги, но прочетени с любов (дори и тези, които не харесах). 

Поздрави от едно "малко" момиче...

0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.