Търсене в този блог

Какво прочетох напоследък #2



Здравейте, приятели! По - долу ще прочетете кратко мнение за книгите, които съм прочела последните няколко месеца.





1. Пророчеството на гарвана (Момчетата от академия "Алионби"#1) Обожавам тази книга, а още повече обожавам да започвам изложение по този начин. Но както и да е, книгата пренася читателя в малко градче (винаги е малко градче) на име Хенриета, като преплита два съвсем различни свята под общата цел, да открият магията движеща същността на света (тук леко преувеличих, но ми харесва как звучи). От едната страна в главна роля имаме необикновената Блу - дъщеря на ясновидка, със необичайна дарба и още по необичайно пророчество, тегнещо над нея. От другата страна се запознаване с Ганзи и неговите приятели - Адам, Ноя и Ронан - които заедно разделят времето си между уроците в елитният колеж "Алионби" и търсенето на лей линията, минаваща през Хенриета. Заедно героите се впускат в приключения с магия, тестващо тяхното приятелство, вярност, разкриващо вече погребани тайни и неизбежно създаващо нови. 
За книгата. Хареса ми как е написана, редуващите се глави от името на различни герои, това че е написана от трето лице, разнообразието от персонажи, които не си приличат помежду си, атмосферата на книгата, съчетанието на мотивът с противоположностите (бедни - богати,  правилно - грешно, минало - бъдеще... и настояще, жени - мъже, магия - наука, тинейджъри - възрастни), изненадите и обратите, непрекъснатите разкрития които поддържат интереса непрекъснато, присъствието на точно толкова динамика, колко ми харесва тоест действията да постоянни, но не прекалено натрапчиви и разбира се присъствието на класическите фентъзи мотиви като пророчества, магически ритуали,  ... като цяло харесах всичко!
Оценка: 6/6


2. Проклятието на победителя от Мари Руткоски. Това е една прекрасна книга, съчетаваща толкова несъвместими елементи и герои, че с всеки свой етап предизвиква емоция в читателя, толкова силна, че лесно може човек да се вживее и да стане един от героите. От това изречение ясно си личи, колко много харесвам тази книга, беше ми приятно да проследя историята на Кесрел и Арин, техният свят на насилия, робство, богаташки интриги, забрани но и приятелство, решителност и сила достойна само за наистина завладяващ роман.

Нещата които харесах в тази книга бяха не едно и две, и именно затова и успя да задържи вниманието ми до самият си край. Нещо която все по - рядко ми се случва. Ето и какво ми хареса най - много: любимият ми мотив с противоположностите - Кесрел е аристократка от народа на поробителите, а Арин е нейн роб. Той е инатлив докато според мен тя е  по - уравновесена, той обаче е по студен, а тя емоционална.... 
Оригинален(поне според мен) сюжет. Авторката разказва историята на свят, в който събитията се случва след ожесточена война, довела до поробването на един цял народ. И тук е момента да отбележа, че почти винаги читателите, четем именно за войните, битките и как те променят света на героите. Но тук можем да проследим последствията от всичко това. 
Разбира се мотива с  невъзможната любов, както и това че като цяло любовната история не превзе почти целият сюжет. 
Оценка: 6/6



3. Къщата на езерното дъно от Джош Малерман. Книгата разказва за първата среща между двама напълно непознати, техните притеснения, въодушевление, тепърва разцъфтяваща любов... но това което те откриват под повърхността на езерото се оказва по - силно от всяка връзка - магия, страст, страх... - а именно къща на дъното на езеро.
Интересна книга, с интересен замисъл, за която не съм сигурна какво мисля. В началото очаквах да ме заинтригува, после да ме изплаши, а накрая да ме разтърси с финал... но като че ли нито едно от трите не се случи. Имаше моменти, в които ми бе много интересно и такива, в които не чак толкова. Харесах колко бе абстрактно всичко. Това че авторът позволява на читателя да навлезе в световете и на двамата героя, не просто да проследи разказа на единия или те да се редуват. Както и като че ли всичко (детайлите и самата къща) символизираха някак деликатно любовната история, но по начин който на мен ми убягна, като смисъл. 
Оценката ми е  3½  (- 4) от 6.



5. Червена като кръв - ревю

6. Детски и домашни приказки - ревю


Поздрави от едно "малко" момиче...


Червена като кръв



Здравейте, приятели!

Днес в това ревю ще се опитам да ви споделя мнението си за книгата на Сала Симука, а именно Червена като кръв.
                                       

   Повече за книгата, може да откриете тук.


Преди да започна, с това колко много ми хареса тази книга, а тя действително ми стана любима, ще поясня че това не е точно ревю, защото колкото и да се опитвах да напиша такова, не ми се получаваше... затова реших просто да ви изброя нещата, които ми харесаха и тези който не ми харесаха като отделни точки.


*  * *

1. Историята: В книгата се разказва за момиче - Лумики - чиито живот се обърква доста когато случайността я сблъсква с огромна сума окървавени пари... а те довеждат до редица от опасни случки, запознанства и разкрития. 
Историята е интересна смесица между драма, тийн роман и криминале... като това определено ме впечатли и пренесе в един доста различен свят на престъпления и напрежение.

2. Обстановката: Действието се развива в студената Финландия, в малко градче където привидно всичко е покойно, но именно това се оказва една от най - голените заблуди, с които се сблъскват героите. Иначе книгата не само разказва за студената и жестока зима  в Скандинавите,  но и чрез Лумики разкрива мислите и чувствата на момиче, криещо в себе си множество страхове и отминали болезнени спомени.

3. Героите: В началото не харесвах Лумики, мислейки я за поредният герои от типа на затвореното момиче от гимназията, което в последствие ще открие себе си и мястото си. За мое огромно щастие тази книга нямаше нищо общо с това клише и пое в съвсем различна насока. Лумики демонстрира характер, интелигентност и сила, но не по типичният за повечето героини начин. Привидно затворена, главната героиня впечатлява със различните черти на доста добре изграденият си характер.
Освен главната героиня, книгата е богата на второстепенни герои. Едно от нещата, което ми хареса много бе как авторката е отделила глави за тях, в които ние читателите да проследим и техните мисли и емоции, впечатления и притеснения. Освен това като цяло за мен присъстваха всички необходими персонажи, като при това всеки имаше своята ясно изразена роля в историята, без да се превръща в пълнеж между интересните и важни части от сюжета.

4. Качества като роман: Макар да започвах тази книга няколко пъти преди окончателно да я прочета (поради читателки застой, не заради книгата) винаги успяваше лесно да ме потопи в историята си. Написана по приятен, леко необичаен, но открояващ се начин. Много комфортна за четене и възприемане. За мен спада към категорията мрачни, меланхолични и леко странни книги, който аз  много обичам. Хареса ми, че книгата бе къса, но наситена с действие, с добре изграден край, поддържаща напрежението. Нещо интересно бе че авторката насищаше редовете с мисли и съвети  в житейски план разкриващи повече за героинята, но и абсолютно приложими и верни. Както и присъстваха интелектуални препратки. Като с едните се подчертаваше острият ум на главната героиня, а с другите нейната затвореност и страх от света, който я заобикаля. 
Освен това романът е написан в трето лице, а аз винаги оценявам това като огромен плюс.

5. Въведение и Епилог: Много харесвам книги, в които присъстват въведението и епилога, затова и го отбелязвам като отделна точка, не към четвъртата. Това показва както умението на автора като писател, неговото старание но и създава рамка на историята, която според мен придава по - красив и интересен детайл. 

6. Красивата корица, толкова много я харесвам, че бих я окачила в рамка на стената.


7. Книгата е базирана на историята за Снежанка, макар аз лично да открих много малко прилики. Идеята е интересна, а имената на тази и всяка следваща книга са прекрасни, както и тематично подбрани.

8. Не харесах: Главите с ретроспекция, който не харесвам не само в тази книга, но във всяка друга. Винаги си мисля, че може и без тях макар да знам добре, че са важни за сюжета.


* * *



Макар и разпокъсано, се надявам да съм предала всички достойнства на Червена като кръв. Прекрасна книга, която категорично нареждам сред любимите си романи.

Различна, но и типична. Емоционална история със студен привкус за живота, грешните решения и техните последици.
Оценка: 6/6




Поздрави от едно малко момиче...


Предоставено от Blogger.