Търсене в този блог

Сериали #1





Здравейте, котета...
С този пост слагам началото на поредица, в която ще ви разказвам за сериалите, който съм гледала напоследък.


Започваме с Bull. Сериалът ни разказва в цели 3 сезона за гениалният психолог д-р Джейсън Бул, посветил кариерата си на една съвсем нова и интересна наука, а именно съдебният анализ. Той, заедно със своят екип, прилагат уменията си, за да помагат в съдебните процеси на своите клиенти (често добри хора, обвинени несправедливо). Прилагайки психологическите си умения, съчетани с напереното си и дори арогантно поведени, главният герои успява да предвиди хода и на най - заплетеният и сложен процес. 
Много харесах този сериал. Самата му гледан точка ме омая почти от самото му начало - винаги побеждава доброто. Освен това много харесвам филми, чиито действие се развива в съдебната зала. Именно това, заедно с героите и интригуващите случай,  превърнаха този сериал в един от любимите ми. Ако обичате крими сериали този има моята препоръка. 
Оценка: 6/6

❤ ❤ ❤

Absentia разказва затрогващата, пренаситена с емоции история на Емили Бърнс, бивш агент на FBI, която бива намерена след 6 години на пленничество. Принудена да започне живота си отначало след преживяното, главната героиня бива изправена пред най - голямата загадка - кой ѝ е причинил това? Сериалът е много добре направен, поддържа интереса и през цялото време бях адски любопитна какво следва. Историята се разказва в 10 епизода, но предстои 2 сезон,  което мен искрено ме зарадва. Интересно, е че епизодите от първи сезон са заснети изцяло в нашата мила, родна България и от време на време се появяват български актьори. Но като цяло действието се развива в Бостън. 
Сериалът е наистина добър и ако обичате екшън + драма + мистерия за разгадаване, това ще ви хареса. 
Оценка: 5/6
❤ ❤ ❤

The Gifted е следващият сериал,  който гледах. В  него се разказва за добре познатите ни  (от света на Х - мен)  мутанти, който се борят със всички сили,  за да извоюват правото си на нормален, равнопоставен живот. В главната роля е семейство Стракър, което изненадващо се оказва част от войната. Изправени пред редица проблеми, заедно с новите си приятели, започват истинска битка, изпълнена с екшън и драма. Обожавам филмовата поредица Х - мен и съм гледала всички филми повече от веднъж. Нямаше как да подмина и този сериал. За моя жалост нещо в него не успя да ме грабне. Интересен и динамичен е. С много елементи на изненада, интересни герои и изобилие от динамите... просто нещо в общата картинка не ми достигна или точно обратното - бе ми в повече. Сюжетът се развива в 2 сезона.
Оценка: 4/6
❤ ❤ ❤

И приключвам Grimm. Aко не сте гледали този сериал, гледайте го. В себе си преплита два от любимите ми жанра - фентъзи и крими  - и отгоре на всичко сюжетът е базиран на (още по любимите ми) приказки на братя Грим. 
В цели 7 сезона проследяваме историята на Ник,  който внезапно разбира, че притежава рядката дарба да вижда свръхестествения свят. Това плюс факта, че е инспектор го поставят в редица от интересни и заплетени паранормални разследвания. Разбира се не липсват интриги, тайни и драми между персонажите. Филмът е наситен със забавни случки, интригуващи събития и неочаквани обрати. Определено ми стана любим. За доказателство,  стигах до 12 епизода на ден (или денонощие, ако трябва да съм точна). За тези от Вас, който са го гледали и споделяте топлите ми чувства, ще се снима продължение... или поне така се говори.
Оценка: 6/6




Поздрави от едно "малко" момиче...


Цитати #1 (Тебеширения човек)



Здравейте, котета...
В днешният пост съм ви подбрала няколко цитата от книгата Тебеширения човек (ревю може да откриете ето тук.).

❤ ❤ ❤


"Всеки може да вземе нещо и да го прекопира така,  че да прилича на оригинала, но е нужно  повече, за да вдъхнеш живот на даден образ или дадена сцена."

* * *

"Историята в крайна сметка винаги е разказ, съставян по думите на оцелелите."

* * *

"Онова, което ни оформя, понякога са не нашите достижения, а нашите пропуски. Не лъжите, а просто истините, които сме премълчали."

* * *

"Хората си мислят, че исках отговори. Всъщност те искат правилните отговори. Такава е човешката природа. Задаваме въпроси с надеждата, че те ще ни дадат истината, която искаме да чуем."

* * *

Проблемът е, че истината не може да се избира. Тя има особения навик да бъде просто истина. Остава ни само изборът дали да ѝ вярваме, или не."

* * *

"Да си добър човек, не означава да пееш псалми и да се молиш на някакъв митичен господ. Нито да носиш кръст на шията и да ходиш на църква в неделя. Добрият човек се познава по отношението към другите. Той не се нуждае от религия, защото дълбоко в себе си съзнава, че върши правилните неща."

* * *

"Вече знам, че любовта не е избор. Тя е импулс."

* * *

"Нищо от това не беше вярно, но слуховете са като вируси. Те се множат и разпространяват с мълниеносна скорост и докато се обърнеш, всичко вече е заразено."

* * *

"Онлайн "приятелите" например не са истински приятели. Истинските приятели са нещо различно. Те са винаги наблизо каквото и да стане. Те са хора, които едновременно мразиш и обичаш, но които са толкова неразделна част от теб, колкото и ти самият."

* * *

"Човек взема решения по причини, които са правилни за момента. Дори по - късно да се окаже, че е сгрешил, трябва да живее с последствията."

* * *

"Хората казват, че няма нищо по - силно от любовта. И са прави. Ето защо в нейното име се извършат най - големите злодейства."

* * *

"Никой от нас не е готов за смъртта. За нещо толкова окончателно. Като човешки същества ние сме свикнали да имане контрол върху съществуването си. Да го удължаваме, доколкото можем. Но смъртта не приема аргументи. Няма обжалване, няма отсрочка."

* * *

"Смъртта е смърт и държи всички карти в ръцете си. Дори да я излъжеш веднъж, няма да ти позволи да блъфираш повторно."





Поздрави от едно "малко" момиче...



Тебеширения човек


Здравейте, приятели...
Днешната тема е романът Тебеширения човек, написан от К. Дж. Тюдор.


Повече за книгата, можете да прочетете ето тук.


Еди е едва на 12 години, когато всичко започна. Той и неговата банда се забавляват през лятната ваканция, като всички нормални момчета - карат колелета, строят къщички в гората, ядът бонбони. Така, докато в Андърбъри незапочват да се случват страшни събития. Наглед спокойният и малък град се обгръща от мрака, витаещ около привидно случайните, но фатални злополуки... и така, докато не се случва най - ужасната от тях. Еди и неговите приятели намират тяло, чието убийство ще помрачи живота на децата, оставяйки след себе си само догадки и съмнения... и една мрачна, опасна и зловеща тайна. 
30 години по - късно нещата още не са приключили и Ед, заедно със старите си другари, се изправя през все същите въпроси - кой и защо е причинил това? И един още по - важен въпрос - какво иска от тях?
Историята е предадена по доста нетрадиционен начин - действието се развива едновременно в 2016 година, показвайки ни порасналия Ед и това как се е стекъл животът му. Както и през 1986 година, когато главният герой е едва на 12 години и тепърва започва да се заплита в порочният кръг от злочестия, надвиснали над Андърбъри. 
По тази начин читателят едновременно проследява следствията довели до убийстовото и неговите последици, редуващи се в различните глави.
Именно този начин на разказване бе и първото нещо,  което не ми хареса в този роман. Не обичам ретроспекциите и мисля, че те винаги ще са проблем за мен... да интересно е да наблюдаваш събитията през две различни гледни точни (особено когато това се случва през очите на един и същи герой) но мен лично по този начин К. Дж. Тюдор ме загуби. Просто не харесвам този похват, но това си е моя странност, като читател и надали е основание да нарека книгата лоша. Въпреки това  да напиша това ревю ми бе малко трудно, защото в три думи мога да кажа какво мисля за книгата, като цяло: не ми хареса. В началото действието се развиваше доста бавно и объркано, а когато се стигнеше до някаква развръзка, тя се оказваше просто поредната догадка. Това ме подразни ужасно много. За стилът на авторката, не мога да кажа нищо лошо, но и не мога да кажа, че е нещо невероятно. Приятен и лек за четене, но нищо ново под слънцето. Да не говорим, че действието се развива в малко градче,  а това си е чисто клише... добре, че аз обичам клишетата в книгите.
Но (две малки букви с толкова голямо значение) в последствие започнах да виждам връзката между отделните моменти и малко по малко започнах да ставам любопитна... Сюжетът започна да се заплита, тайните също започнаха да се разплитат и в един момент наистина ми стана интересно. 
Дори четях с интерес и нетърпение. Еди, главният герои (уточнявам, че става дума за неговата пораснала версия) ми стана симпатичен, макар множеството си недостатъци. Признавам си че развръзката си заслужаваше. Не ме изненада, но ме заинтригува много при това. Краят бе логичен. И бяха дадени отговори на най - важните въпроси, при това доста добри  отговори: Кой е лошия? Защо е постъпил така? Как това се е отразило на героите?
Мнението ми обаче си остава не особено високо. Макар самата аз да съм леко разколебана дали сносният край не заслужава все пак да призная романът за добър?


Оценка: 3/ 6



Поздрави от едно "малко" момиче...



Екстремен ум



Здравейте, котета...
Днес съм ви подготвила ревю за книгата Екстремен ум от Алън Глин.

Повече за книгата - тук.



Какво бихте направили, ако имате възможност да използвате пълния капацитет на мозъка си - всяка информация, на която сте попаднали, всеки филм, книга или списание,  което сте чели... и дори можете да научите всичко, което искате за отрицателно време? Това ще промени ли живота ви? Определено е отговорът, който би ви дал Еди Спинола. Той е закъсал писател, без пари, без идеи за бъдещето, без желание за по - добър живот. Но това се променя, когато една случайна среща не му предоставя невероятния шанс да се превърне в една по - добра своя версия - версия, в  която той ще бъде преуспял, богат и уважавам бизнесмен. И всичко това благодарение на едно хапче. Малко бяло чудо, способно да превърне човек в много повече, да преобрази личността, разгръщайки необятните възможности криещи се в нас. 
Но всичко си има цена и Еди, въпреки новите си умение и новият си лъскав живот, разбира че всичко виси на косъм. Изправен пред неизбежните последици, героят в този роман демонстрира, как всяко взето решение води до следствие извън нашия контрол. Но също така Еди Спинола олицетворява едно много важно качество, присъщо на всеки от нас - желанието и решимостта да се борим, да победим и да оцелеем,  дори когато това ни се струва невъзможно.
Време е и да ви кажа какво мисля за този роман. Първо убедена съм, че идеята на Алън Глин е добра - провокативна и интересна. Кой не би искам да се докопа до това "умно" хапче? Самата идея да развием личният си потенциал до толкова високо ниво е интересна. А това, че за да се сдобием с MDT- 48 (така се нарича "умното" хапче) трябва едва ли не, да станем част от подземния нарко живот в Голямата ябълка е направо страхотно. Дава предпоставки за един наистина динамичен и вълнуващ роман, но не... някъде между добрата идея и доброто ѝ предаване, авторът се е загубил. Факт който много ме ядоса... защото от всички недостатъци при книгите, най - много мразя добрата идея, прецакана от писателските умения на създателя си. Преди обаче да си помислите, че напълно отричам въпросните умения на Алън Глин,  искам да уточня, че всъщност стилът му на изказ не е лош, но начинът по който разказва (предава) историята е отегчителен. Ако трябва да избера друга дума,
с която да ви го опиша, бих избрала - многословен. В историята, разказвана ни от името на Еди, се преплитаха разни факти, които мен лично (а може би и не само мен) изобщо не ме интересуват... Не усетих тръпка дори когато главният герой изпадаше в ситуации, достойни за вниманието ми, защото някак всичко се преливаше в едно. 
Но въпреки това оценявам романа  и със сигурност не смятам, че съм си изгубила времето... Харесах провокацията, идеята за стремежът на човек към все по - високи върхове. Харесах главният герой и като цяло обстоятелствата, с които се бореше. И макар да открих несъответствия именно с моите очаквания, оценявам романа по достойнство и искам да отбележа, че колкото повече четях толкова повече откривах малки нещица, който да харесам. А краят, тези от вас който са чели романът може би ще ме разберат, но неможах да спра с дни да го мисля. Определено беше въздестваш и оправда отделеното му време.

Оценка: 4 от 6.





Поздрави от едно "малко" момиче...



Reading challenge 2019


Здравейте, котета...
Честита Нова Година! Нека Ви донесе много успехи и дни изпълнени с усмивки...
В този пост ще  Ви споделя читателкият си план за 2019. 

❤ ❤ ❤

Разделила съм книгите, който искам да прочета в 3 основни категории:

                                                        





Идеята на този пост е да се стимулирам да го направя. Пожелайте ми успех и точно след 365 дни ще видим заедно успяла ли съм :)


Поздрави от едно "малко" момиче...




Всичко за мен

Моята снимка
.Здравейте, казвам се Мери и съм блогър от... ами, доста време. Продължавам с това начинание, защото искам да имам мое кътче в света, където да се чувствам у дома. Това за мен е Дневникът на едно "малко" момиче..., но аз не обичам да съм сама, затова ви каня да станете част от моето книжно (и не само) приключение
Предоставено от Blogger.