Търсене в този блог

Ангелско нашествие



Здравейте, котета...
Днес ще ви споделя мнението си за книгата Ангелско нашествие. Написана от Сюзън Ий.


Информация за книгата може да откриете тук.



Представете си, че светът, в който живеем бива разрушен от ... ангели! За да оцелее 17 годишната Пенрин е готова на всичко. Изправена пред какви ли не предизвикателства, главната героиня не губи надежда за собственото си оцеляване, както и за това на майка си и малката си сестричка. Но всичко се обърква. Детето бива отвлечено и Пенрин решава, че на всяка цена трябва да си го върне. Останала сама, тя среща своят бъдещ спътник. Но той не е просто поредния борещ се с последни сили човек - той е един от тях. Той е ангел! 
Рафи е нападнат от своите и единственото му спасение е младото момиче, което го открива. И макар двамата да са коренно различни и от двете страни на опустошителната война, Рафи и Пенрин, трябва да се научат, как да оцелеят двамата,  как да си помага и най - трудното от всичко - как да си имат доверие.
Не бях чела фентъзи от много време на сам. Антиутопия още по - малко, но когато реших, че е време да разнообразя литературната си рутина се спрях на тази книга. Започвам я за втори път. Имам я от няколко години и досега си стоеше непрочетена на рафта у дома. Помня, че първият път когато посегнах към нея, нещо в историята ме отблъсна.
Не си спомням какво е било тогавашното ми впечатление, но сега уверено мога да кажа, че романът не е лош и дори бих го наредила след доста добрите (но не най - добрите) антиутопии, четени през годините 
Ще започна с историята. Тя ни разказва за свят, който е на прага на пълното унищожение. Винаги съм харесвала такива истории. Има нещо в тях, което ме ката да се вълнувам. А тази се различава от останалите, защото вместо типичните злодеи имане ангели. Не знам за вас, но аз като чуя за ангел си представям добро същество, неспособно на злини.  Е, добре...  представям си също секси мъжага без риза, но с огромни криле. Мисълта ми е, че именно с тази си особеност, този роман ме изненада.  Не съм чела повечето популярни поредици с такива персонажи (освен една, която изобщо не харесах), но за мен тази книга си е с доста оригинален замисъл. Разбира се това се отнася само за замисълът ѝ защото героите са образци на клишето. Изобщо не харесах Пенрин и макар ролята ѝ да не бе отрицателна, за мен това момиченце е изцяло в  череният ми списък. През по - голямата част от книгата се държеше, като типична тинейджърка ( по клиширания начин) - заядлива, непокорна и дразнеща.
Въпреки това очаквам в следващите две книги да видя развитие в характера, иначе няма да се сработим с поредицата. За другият главен герои - ангелът Рафи - мога да кажа, че ми бе симпатичен, макар той също да робува на клишето. Бе готин, умен и секси... в точните моменти смел и героичен. Идеален образец за момче от тийн роман. Не, че това е проблем за мен... но тъй като не бях чела такива книги отдавна ми се наби в очите.
За стилът на авторката, мога да кажа, че се чете лесно... поне за мен. Не е нещо невиждано и нечувано, но е добър. Достатъчно описателен, но не прекалено. 
Това се отнася и за самият роман. Имаше си от всичко - динамика, екшън, редица от предизвикателства по пътя към целта, доста второстепенни герои. Доста добре бе и описана постапокалиптичната обстановка - плашеща и някак добре позната. Действието се развика в Сан Франциско, за тези който се чудят. 
За финалът, той определено си заслужаваше прочита на цялата книга. Оправда очакванията ми и дори ги надмина. Бе наситен с емоции и действие, постави нови въпроси и даде отговори на някой вече зададени. 
Като цяло атмосферата в книгата е наситена с напрежение, а действието неспирно. Има си недостатъците, но коя ли книга няма такива? Ако търсите нещо, което да ви заинтригува и не сте чели още този роман - време е да поправите това.



Оценка: 3,5 /5





Поздрави от едно "малко" момиче...



Въпроси и отговори + Стефи




Здравейте, хора... 
Днескашният пост е много специален за мен, защото ще го правя с моята най - добра приятелка, която днес има рожден ден. Тя се казва Стефи и е отчасти причината да създам блогът. 




1. Кръстена ли си на някого?
Стефи: Да, на баба ми Стефка.
Мери: И да, и не. Но да кажем, че съм кръстена на баба ми.

2. Кога плака за последно?
Стефи: Когато четох книгата За да си спомня.
Мери: Ох, аз плача непрекъснато за маловажни неща - на филни, книги, реклами дори... и да си призная не си спомням.

3. Имаш ли деца?
Стефи: Да. Едно прекрасно момченце :)
Мери: Не.

4. Ако беше някой друг, щеше ли да бъдеш приятел със себе си?
Стефи: Да. Аз съм уникална.
Мери: Преди да отговаря искам да вметна, че това е най - смисленият въпрос, на който съм отговаряла. Замислете се, защото аз го направих и знаете ли? Бих си била приятелка,  но не знам да ли бих се търпяла непрекъснато... 

5. Имаш ли някакви guilty pleasures?
Стефи: Кафето. Имам склонност да прекалявам с него.
Мери: Сладката храна, най - вече шоколада.

6. Обичаш ли да пишеш на ръка?
Стефи: Да и то много.
Мери: Не изобщо, всичко си записвам на телефона. 

7. Коя е любимата ти зърнена закуска?
Стефи: Нямам.
Мери: Все се каня да започна да ям такива неща, но нещо не ме привлича идеята.

8. Кое е първото нещо,  което забелязваш у хората?
Стефи: Външният им вид, дрехите.
Мери: Косата и парфюмът,  който носят.

9. Какъв цвят са очите ти?
Стефи: Пъстри, кафеви със зелени и жълти точици.
Мери: Кафеви.

10. Страшен филм или щастлив край?
Стефи: Щастлив край!
Мери: Единодушни сме и двете - щастлив край! 

11. Любим сериал?
Стефи: В момента Луцифер.
Мери: Досиетата Грим... но и аз харесвам Луцифер.

12. Зима или лято?
Стефи: Лято.
Мери: И двете. Е, предпочитам лятото,  но обичам и зимата.

13. Специален талант?
Стефи: Чужди езици. Много ми се отдават.
Мери: Имам се за креативна.

14. Къде си родена?
Стефи: Китно средногорско градче на Св. Валентин преди 24г.
Мери: Пловдив преди 23 години.

15. Хобита?
Стефи: Книги, филми, пеене и чужди езици.
Мери: Като започнем с този блог, книгите, филми и сериали, музика,  козметика, художествена фотография и  напоследък и теми като: лично израстване и самоусъвършенстване

16. Имаш ли домашен любимец?
Стефи: Да.
Мери: Да.

17.Любим филм?
Стефи: В момента Всичко, всичко.
Мери: 10 x 10, Кутия за птици и най - вече филмовата поредица Х-Мен.

18. Какъв цвят е колата ти?
Стефи: Сива.
Мери: Аз нямам книжка, камоли кола.

19. Каква искаш да станеш, като пораснеш?
Стефи: Като дете исках да стана геолог.
Мери: Тоя въпрос специално за мен ( заради името на блога)... като дете не знаех каква исках да стана. Непрекъснато си избирах нови и нови професии... накрая се спрях на психология. Винаги ми е било интересно, какво мислят хората и защо го мислят. Но се реализирах в друга сфера, далеч по - художествена, поне за момента...





Поздрави от едно "малко" момиче...




5 начина да се справим със стреса




Здравейте, котета...
Днес ще ви споделя, как аз се справям със стреса, насъбрал се през деня.



1. Упражнения. Миналата пролет започнах да правя упражнения, търсейки просто нов начин на развлечение, нещо което да ме накара да се почувствам по - здрава. В крайна сметка ползите завалява и една от тях бе факта, че след упражнения се чувствах по - спокойна и дори заредена физичесни и психичесни с енергия. Започнах първо с упражнението планк, но по - късно намерих мобилни упражнения с готови програми, предназначени за домашна употреба. За 15/20 минути на ден изваях талия, оформих бедрата и намерих приятен отдушник на стреса.



2. Дневник. Никога не съм си водила дневник и като изключим името на блога, нямам никакъв опит с това. Мои приятелки, като деца си водеха дневници и една от тях дори сподели, че още го прави. Защото аз започнах? Отговорат е, че не знам, но още първият месец, усетих как ако не запиша, как е минал денят ми, усещам липсата на този навик. Не споделям чувствата си както го показват по филмите, не съм от този тъп момичета... по - скоро разказвам впечатления и споделям какво съм преживяла през деня. Така получавам представа за изминалите часове, анализирам деня си и времето си и се чувствам по - спокойна.  Само да вметна, че ако се притеснявате да не би някой злонамерен любопитко, да намери дневника ви... има мобилни приложения, с който хем ще си носите малкия отдушник с вас навсякъде, хем ще му сложите парола и той ще бъде неприкосновен.



3. Книги. Няма как да ги пропусна и има причина за това. Четенето на книги изисква да сме спокойни и съсредоточени. Не може да следим сюжетна линия и да си мислим за грижите, който ни заобикалят. Затова, когато подхванем някое наистина добро четиво, ние забравяме за момент кой сме и какво става около нас. Това малко бягство от реалността, заедно с факта, че четенето ни учи на търпение са доста полезни при борбата със стреса. Освен това книгите олицетворяват малко или много живота и хората, а никога не е зле да видим света през други очи.

4. Рисуване. Също както при книгите, рисуването иска търпение и съсредоточеност. Освен това можем, чрез рисунката си да изразим чувствата, който ни тормозят, давайки им гласност. Аз обичам и мога да рисувам. Но ако вие не можете, решението за вас е да си купите една от онези книги за оцветяване за възрастни. Има и такива мобилни приложения, който са напълно безплатни. 


5. Планер. На едно с упражненията се заинатих да започна да си водя планер. Трудна задача се оказа, защото не съм от хората, който планират и най - вероятно никога няма да бъда. Аз се оставям по течението и това е моят начин за мислене и действие. Но след доста голямо упорство се научих да планирам малките неща, като например кога имам среща, кога трябва да пусна пост или имам пътуване. Планирам на ежедневна база или по - скоро записвам неотложните си задачи. Така се научих как да разпределям времето си и дори започнах да закъснявам една идея по - малко (но все още го правя, съжалявам). Когато планирате деня си ще видите реално колко много неща можете да свършите или да не свършите. Това ви дава свобода и помага да организирате приоритетите си, така че да избегнете бъдещи стресови ситуации. Освен това на пазара име все повече красиви планери, който просто си чакат да им се радвате. 


Повечето от тези неща са нови за мен и тепърва ще ги развивам. Но съм се убедила, че при мен помагат и съм една по - пълноценна личност с тяхна помощ. 
Ако вие имате някакъв подход, който помага, ще се радвам да ми го споделите. Винаги съм отворена към нов идеи. 







Поздрави от едно "малко" момиче...



Точно пред очите ти


Здравейте, приятели...
Ревюто днес е за книгата Точно пред очите ти.
 Написана от Джак Джордан 


Подробна информация за книгата - тук.


В някога спокойният и безопасен Балкърн Хейтс е открита нова жертва. Поредното младо момиче с отнет преждевременно живот. Но този път има свидетел - Наоми Хана. Историята разказва за жена, сляпа по рождение. Още като дете Наоми бива изоставено от родната си майка и животът ѝ не става по - лесен с годините. Макар и осиновена, тя трябва да се бори с опасностите на заобикалящия я свят, както и със своите неспирни страхове. Но най - лошото предстои. Когато в малкото градче, където тя е израснала се случва жестоко убийство. Млада жена била убита и това връща жителите на Балкърн Хейтс назад в спомените за друга жертва, чиято смърт е останала ненаказана. Но този път Наоми е свидетел и макар никой да не вярва, че тя може да разкрие самоличността на убиеца, сляпата жена не спира да се бори с  предразсъдъците по неин адрес. Но дали това е достатъчно? И дали истинската жертва не e именно самата тя? 
Никога до сега не бях чела роман, в който гланият герои навижда. Това само по себе си възбуди интереса ми и наистина дава предпоставки за една интересна история. А историята е наистина наелектрезираща. Толкова много ми беше любопитно какво следва, че прелиствах страница след страница и жадно поглъщах редовете. И ако кажа, че тръпнех от нетърпение да разбера развръзката, няма да е никаква лъжа. Но за финалът ще ви споделя малко по - надолу.
Умишлено исках да започна ревюто с какво ми е харесало, защото надолу (отново както и при предните 2 книги, който прочетох и за който ви споделих) има от какво да ви се оплача. Като за начало ще ви споделя, че преди време бях чела една статия или пост в нечий блог, за това как има два типа автори. Първите създават идеалния герои - умен, красив, винаги прав и неизменно късметът е на негова страна. През каквото и препятствие да мине, той се измъква невредим. 
Вторият тип автори правят именно обратното - те създават герои (мъченици),  който преминават през невъобразими перипетии и все едно цялата Вселена стоварва гневът си върху тях. Именно от втория тъп е и Джак Джордан. Основната причина да негодувам срещу книгата, е това че прекали с изпитанията, на който бе изложена героинята му. В един момент почти намрязих книгата, просто ми беше ужасно мъчно на Наоми. Освен от любопитство, нямах търпение за стигна до финала,  най - вече за да спре и тормозът, над героинята. 
Определено имам смесени чувстра - мразя и обичам тази книга и самата аз не знам кое от двете надделява. Така е и с героите в нея.
Затова този път ще споделя и за някой от тях. Част от главите се разказват за Детектив Маркъс Кембъл, който изигра основната роля на герои и спасител. Истински му симпатизирах през цялото време и продължих така го самия край. Другия герои, за който ще споделя е неговата шефка Инспектор Лиза, която искрено ми идеше да правя при жертвите на издирвания убиец. Рядко се възмущавам от отрицателни герои, но тази жена спечели ненавистта ми съвсем искрено... и да, за това са измислени този тъп персонажи, но  Джак Джордан се бе престарал с този образ. 
Иначе за стилът на автора, в началото ми се стори много добър и бях възхитена, но след като започнах да навлизам в сюжета и да чета все повече, осъзнах че всъщност ми е труден за четене, а като изказ не е лош, но и не е много добър. Повече бих похвалила уменията му да създава сложни и многопластови истории. Защото като изключим тормоза върху главната героиня, книгата наистина е интересна. Общо казано емоциите ми преливаха и ту се ядосах на някой герой или сцена, ту се радвах или вълнувах покрай някоя догадка, после пак се възмущавах и дори се просълзих веднъж, но толкова бързо поглъщах редовете, че не ми остана време да се разплача хубаво.
Разбира се трябва да отбележа и наличието на няколко клишета - действието се развиха в поредния малък град (явно да живееш в малко градче си е рискова работа), присъства и любимата на мнозина корумпирана полиция, както и разбира се един честен полицай готов да заложи кариерата и живота си, за да защити каузата на справедливостта. Има и още няколко клишета, но тях ще ви оставя сами да си намерите... а и за мен това не са недостатъци.  В крайна сметка няма как да се нарече трилър един роман, ако в него не присъства поне един добре познат и леко изтъркан похват от старата школа. 
И разбира се финалът! Който се оказа задоволителен, дори малко неочакван, но като че ли нещо не ми достигна (чисто емоционално) в него. Не ме разтърси, както очаквах. Въпреки това имаше отговори на всички поставени преди това въпроси.
Няма как да пропусна и да вметна, че българката корица е страхотна. Именно тя първа привлече вниманието ми и събуди интерес към книгата.


Оценка: 5/6



"Ако някой иска да я унищожи, тя щеше да се бори. 
До самият край"


Поздрави от едно "малко" момиче...



Всичко за мен

Моята снимка
.Здравейте, казвам се Мери и съм блогър от... ами, доста време. Продължавам с това начинание, защото искам да имам мое кътче в света, където да се чувствам у дома. Това за мен е Дневникът на едно "малко" момиче..., но аз не обичам да съм сама, затова ви каня да станете част от моето книжно (и не само) приключение
Предоставено от Blogger.