Търсене в този блог

Татуировки, моят опит с тях



Здравейте, котета...
Наскоро си направих нова татуировка  и реших да ви споделя моя опит със татуирането. В мрежата можете на намерите най - различна информация по темата, но в повечето случай, аз самата съм попадам на неверни или преувеличени статии. Затова реших да напиша това. 
 Приятно четене!

❤ ❤ ❤


1. Първият ми татус си направих преди около 4 години. Разбира се, тогава още не знаех какво да очаквам от самото татуиране и бях доста притеснена. Основното опасение на тези от вас, който тепърва ще сядат на стола, на някой татуист е БОЛКАТА. Да, разбира се, че ще ви боли. Но не се плашете, защото нито е страшно,  нито непоносимо. А, ако някой ваш приятел ви убеждава в обратното или иска да се избъзика с вас, или има много нисък праг на издръжливост на болка. Но, дори и да е така, татуирането не е страшно. Усещането е като при драската или обезкосмяване с епилатор. Има няколко важни неща:
  1. Както вече споменах, зависи от вашия праг на издръжливост на болка. Ако той е висок, като при мен, може дори да не ви заболи, ако татусът е малък. 
  2. Мястото, на което се работи също е от голямо значение. Колкото по - голяма площ заема татусът ви, толкова повече ще ви боли по време на неговото създаване. Аз имам както минималистични татуси (повечето са надписи и др. малки неща) така и един по - голям. Истина, е че на различните места боли различно. При мен на краката боли много повече, отколкото на ръцете. По тялото ни има зони,  който са по - болезнени, но отново до голяма степен зависи от вашата поносимост на болка.
  3. Освен големината,  сложността също е определяща. Ако татуировката ви е цветна или много детайлна,  ще отнеме повече време и това със сигурност ще удължи процеса на работа. Моята най - дълго правена татуировка отне над два часа и половина,  през който си признавам, че не умирах от удоволствие. Затова ако тепърва ще си правите татус,  заложете на нещо дребно и опростено (както направих аз) а ако сте смели,  впуснете се в дълбоките води...
  4. Уменията на татуиста също са от огромно значение. Винаги съм искала татуировка/и,  но честно,  доста се притеснявах. За да се реша, основна роля изигра запознанството ми с един татуист. Момчето не работи в родна България, но бе изключително приятна компания и ми "разкри" много от тайните в неговия бранш... поне според него. Едно от нещата,  който ме посъветва бе да се доверя, задължително на негов колега, по мой избор (разбира се)  и в никакъв случай да не залагам на приятели или разни непрофесионалисти, с цел да спестя малко пари. Добрият татуист не само ще направи красива татуировката ви, но ще има опит, а това със сигурност ще улесни процеса на татуиране.
  5. Други съвети за първи татус (а и за всеки следващ) е да изчакате преди да направите татуса. Аз лично съм обмисляла татусите си доста време.  Имам един, който е много спонтанен ( честно,  смених си мнението в момента, в който прекрачих праха на студиото) но в повечето пъти съм обмисля доста внимателно. Последният си татус (този новия) го реших още преди година,  но исках да съм 100% сигурна, че всеки детайл е това, което искам. Изобщо не съжалявам, за чакането, но ако вие не сте толкова търпеливи, дайте си поне няколко месеца. Обмислете го и ако още искате същото нещо  - направете го.
  6. И последен свет. Съобразете се с професията си или бъдещите ви професионални цели. Не съм съгласна с това, но все още хората с татуировки биват дискриминирани заради това си увлечение. Ако смятате да се реализирате в бизнес или делова среда, направете татуировката на място, където бъдещият ви работодател,  колеги или клиенти няма да виждат. 
2. Как да си изберете татуист? Всеки самоуважаващ се татуист има  Instagram или Facebook със своите произведния. Там, можете да видите неговия стил (нещо много важно, за крайният резултат) както и да прочетете отзиви от доволни или недоволни клиенти. Когато аз си избирах татуист заложих на момче,  чиито стил на работа ми харесва. Внимателно разгледах страницата му във Facebook и едва когато бях сигурна, че това е човекът, който може да даде живот на това, което си представям като проект, се свързах с него. Като имайте предвид, че да отидете на консултация, не означава непременно да работите с този човек. Ако нещо в него, мястото или шаблона,  който ви е създал, не ви допада... потърсете друг.
Препоръчвам ви да посещавате едно и също студио. Така, татуировките ви ще си приличат стилово (нали са правени от един художник). Осен това вече познавате татуиста и той ви познава... така процесът на работа ще бъде по - лек и приятен.

3. Кога да си направя татус - възраст? Аз лично си позволих това чак на двайсет години и изобщо не съжалявам. Съветвам ви, ако нямате пълнолетие, да не се опитване, да си правите татуировки, защото:
  1.  Когато порасните ще харесвате други неща и може да не обичате вече това,  което сте си направили на шестнайсет. Аз лично, като ученичка бях сигурна, че ще си направя неща,  който сега се радвам, че не красят кожата ми.
  2. Незаконно е и когато лъжете за годините си или че човекът с вас е реално е ваш настойник,  вие поставяте татуиска в доста неприятна ситуация. А най - често татуистите не са глупави и сами разбират, че все още нямате необходимите години и може сами да ви откажат.
4. Кога да си направя татус - като сезон? Правила съм си татуси през всеки сезон. През лятото е важно да не излагате татуса незащитен на слънце, а ако е пресен изобщо. Мен лично много силно ме пареше татуираната зона и дискомфорта от това да си направя татус през август бе доста осезаем. През зимата е важно да не нараняване прясната татуировка с груби материи, дънки,  ботуши или т.н. В Интернет има различно съвети по темата,  но според мен не сезонът, а вашата грижа е от основно значение. 

5. Как да се грижим на татуировката? Всеки нов татус е като рана и задължително трябва да се грижите за него. Да имате татуировка е освен удоволствие ( и гъзария) до голяма степен е и отговорност. Щом излезете от студиото,  най - вероятно татуистът ви е дал инструкции да почистване татуса поне веднъж на ден ( с хладка вода и сапун)  и да мажете зоната с крем.  Като в никакъв случай не трябва да пренебрегване тези правила.  Ако някой ви каже, че обелването или хващането на коричка са нормални неща,  не му  вярвайте.  Когато за първи път си направих татус,  той ( и този след него) третирах с Гентамицин маз, вместо с професионално кремче за татуси. Резултатът бе обелване, сърбеж и непрестанно чувство за сухота. Когато обаче си направих първият по - голям татус си купих крем от татуиста, с който нямах нито едно от вече изброените неудобства. Винаги ползвам крем на EasyTattoo и съм много доволна. На пазара има разбира се и много други. Вашият татусът ще ви насочи към това,  което смята за най - добро.  
Не мога да си спомня, за колко време зарастваха моите татуировки,  но аз си мажех с крема на EasyTattoo докато имаше още в опаковката. Предполагам, че при всеки, времето за зарастване е различно. 
Има и алтернатива. Някои студия предлагат лепенки, с който предпазвате татуировката и ѝ помагате да зарасне, без да я мажете. Аз лично не съм пробвала този метод и не знам дали бих искала. 
Последният ми съвет за новата ви татуировка е да не я увивате в найлон, а да я оставите да диша. Разбира се лепенките, за който споменах са специални и не влизат в тази категория. Най - вероятно татуистът ще ви увие татуировката в найлонче,  за да го предпази от замърсяване, но и ще ви инструктира, да го "оголите" щом се приберете. Найлонът може да предизвика обриви и инфекция, ако се задържи твърде дълго върху раната.
Разбира се, след като татусът ви заздравее, също го хидратирайте (както и цялото си тяло) и през лятото задължително го пазете от слънцето с помощта на слънцезащитни кремове с висок фактор. 

❤ ❤ ❤

И ако не сте съгласни с нещо от прочетеното, не се безпокойте, татуирането е нещо индивидуално и като резултат и като опит. 



Поздрави от едно "малко" момиче...


0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.