Търсене в този блог

Вдовицата

Здравейте, приятели...
Ден ще ви запозная с дебютният роман на Фиона Бартън - Вдовицата.

Повече за книгата - Тук 


Джейн Тайлър е жената на чудовището. Онази, която държи ръката му,  която стои рамо до рамо с него в съда,  която вечер си ляга в леглото му. Но това не винаги е било така. Джейн е имала идеалният живот - красив и подреден дом, мечтаната работа и най - важното за нея,  обична на своя съпруг. Но всичко се променя, когато Глен (съпругът) бива обвинен в жестоко престъпление. И привидно идеалният брак се разпада. На яве излизат мръсни тайни и скрити желания. 
Но годините минават и сега Джени е сама. Съпругът ѝ е мъртъв, но тайните,  които крие  все още тлеят в съзнанието ѝ.... и чакат тя да ги разкаже.
Започнах тази книга с много големи очаквания. Още щом прочетох резюмето ѝ бях впечатлена. Романът разказва добре познатата история за скритите желания на болния престъпен ум, но от гледната точна на един герои,  който по принцип остава в сенките. Този герой е Джени Тайлър.  В подобни книги сме свикнали да разглеждаме събитията през очите на техния извършител, но тук можем да разберем, какво е да си косвена жертва, част от свят в който истинското чудовище е този когото обичаме, свят където няма къде да се скрием и има само две възможности - да избягаме или да се борим. 
Именно това ме спечели и за това исках да чета. Да усетя нещо различно, да опозная нова гледна точна, да се докосна до онова,  което остава скрито в другите романи. 
Но както често се получава при мен,  големите очаквания се оказват напразни. Не ме разбирайте погрешно, книгата си изпълнява обещанията и наистина ни запознава с историята, престъплението и последиците му не само от гледната точна на Вдовицата, но и от още няколко персонажа, най - често Детективът и Репортерката. Герои,  който интензивно участват през цялото време и без който историята няма да е същата. Разочарованието ми идва от две неща. Едното е темата на романа, която ми бе тежка и неприятна. Разбира се, това си е индивиуално и за друг читател, може да е дори плюс. Но именно този "проблем" ме лиши от онова удоволствие, заради което чета книги. Другият недостатък, който вече отбелязвам, като реален минус в този роман, бе че историята ми се стори плоска. Имам предвид, че всичко бе предадено така, че дори най - сублимативния момент бе лишен от енергия. Поне това открих аз, или по - точно не открих. Исках да бъда разтърсена, впечатлена и развълнувана, но останах предимно тъжна и уморена. 
За това как е предадена историята, бих казала, че е интересна. Редуват се глави от различни персонажи и в различно време. Действието се развива в продължение на няколко години и читателят спокойно може да проследи развитието на героите и престъплението. Интересен избор от страна на авторката е това да ни предаде главите на Вдовицата от първо лице, а тези на останалите герои от трето. Това ми хареса и макар историята да бе разказана под някакъв вариант на ретроспекция (похват, който много мразя) това не ме подразни,  както в много други романи. 
За стилът на писане, бих казала, че е лек за четене (за разлика от темата на романа) и дори приятен. Може би точно тази лекота на разказване ме лиши и от разтърсващата енергия,  която търсех особено от трилър.
Финалът не ме изненада. Дори някак не го усетих като финал. Четях ли четях и накрая книгата приключи. А аз си чаках големия обрат... но не го получих. Макар  да бяха дадени отговори на въпроси като какво се е случило с жертвата и защо. 


Крайното ми мнение, е че Вдовицата е не дотам интересна история, предадена по не лош начин. Но не бих препоръчала романа или  прочела отново.


Оценка: 2/5


Поздрави от едно "малко" момиче...


0 коментара:

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
.Здравейте, казвам се Мери и съм блогър от... ами, доста време. Продължавам с това начинание, защото искам да имам мое кътче в света, където да се чувствам у дома. Това за мен е Дневникът на едно "малко" момиче..., но аз не обичам да съм сама, затова ви каня да станете част от моето книжно (и не само) приключение
Предоставено от Blogger.