Търсене в този блог

Ангелски свят


Здравейте, котета...
Продължавам с поредицата Пенрин и Края на дните, като днес ще ви споделя мнението си книга втора - Ангелски свят - написана от Сюзън Ий.

Повече за книгата - тук.


Възможни са спойлери към книга първа. 



Апокалипсисът продължава и опасността е все по - голяма. Но Пенрин се не предава, защото този път рискът е още по - голям. Макар малката ѝ сестра да е намерена, сега Пейдж е различна. Превърната в кръвожадно създание, детето буди страх във всеки, който го зърне. Това и неспирният ужас от неизбежна смърт, надвиснала над малкото оцелели, карат малцина да нападно детето. Сблъсък който не завършва добре. Пенрин отново трябва да търси сестра си и този път не може да разчита на Рафи, който сам поема по мисия, която го отвежда до епицентъра на друга война. Но въпреки това двамата отново преплитат пътища из полу разрушения Сан Франциско. Но дали това ще е достатъчно? И дали помощта на другия ще промени хода на събитията и ще обърне картите в игра, в която няма победители?
Изобщо не обичам да пиша ревюта за продължения на книги, но как да пропусна да ви споделя, колко съм разочарована от тази? 
Ще започна с нещата, който не ми харесаха.  И на първо място веднага се откроява това, че Ангелски свят повтаря сюжета на Ангелско нашествие. Не знам какво е накарало Сюзън Ий да избере да ни разходи още веднъж, по вече отъпкания път, но за мен това бе и най - голямата ѝ грешка. Не искам да "украсявам" ревюто със спойлери, затова ще съм максимално обрана в думите си, но тук виждаме отново Пенрин, търсеща малката си сестричка под дърво и камък. 
Но за разнообразие е без Рафи (който изненадващо се оказа, че ми липсва) но в компанията на лудата си майка. 
За финал момичето се оказва в доста подобна на тази от първа книга, ситуация.  За щастие поне събитията от финалът не се препокрива с този от предходната книга.
Друг минус се оказа и както вече споменах липсата на Рафи.  Не бих казала, че имам някакви, кой знае какви, симпатии към този герои, но от двамата (тоест него или Пенрин) бих предпочела да се насладя на неговата особа. 
Макар че тук е и момента,  в който трябва да вметна, че вече започвам да харесвам Пенрин като герой. Като цяло всичките премеждия, през който премина и всеотдайността ѝ към любимите хора ме спечелиха.
До някъде книгата ми беше интересна, мрачната обстановка, която все още намирам за привлекателна, заедно с доброто описание ми въздействаха. Няма как да пренебрегна и динамиката, неспирното действие и отново изобилието от второстепенни герои, който доста естествено допринасяха към общата картина.
 Но най - вече се връщам на това как авторката описва детайлите - някак обрано, но напълно достатъчно, че да развинтя въображението си и да си добавя разни страхотии от себе си... разбира се самата книга си предоставя достатъчно страхотии и макар да харесвам премерения ужас, тук нещата излязоха от контрол. 
За мен, това което намирах като оригинална идея при предната книга, сега си е чиста доза глупости (извинявам се за израза, но друга думична не можах да измисля, а ми се искаше). Някак си тази книга успя да ме ядоса, толкова много, че се замислям, дали да чета следващата. Все пак това ще се случи, но надали ще е скоро. Дали съм си загубила времето, не чела съм и по - лоши книги. Освен това наистина харесвам стилът на авторката и отгоре на всичко, дори намирам сюжета за интересен. 
Но връщайки се отново на това, какво не харесвам,  не мога да не вметна и това, че някак се чувствам предадена. Най - вече, защото очакванията ми бяха сринати до основи и тепърва ще трябва да събирам сили и желание да приключвам трилогия, чийто край подозирам, че няма да харесам.


Оценка: 1/5

Ревю към първа книга - Ангелско нашествие.



Поздрави от едно "малко" момиче...



0 коментара:

Публикуване на коментар

Предоставено от Blogger.