Търсене в този блог

Истории за лека нощ за момичета бунтарки


Здравейте, приятели...
Днешната тема ще бъде една много интересна и повдигаща ред въпроси книга,  която няма как да ви остави безразлични. 
Става дума за Истории за лека нощ за момичета бунтарки от Елена Фавили и Франческа Кавало

Повече за тази книга - тук


Книгата представлява сборник от 100 разказа за различни известни и не чак толкова известни жени, оставили своят отпечатък в историята. Имена, който показват (и доказват) силата на жената,  нейната упоритост, непреклонност и воля.
Самата книга е построена по интересен начин. Започва с обръщение към своите читателки (или дори читатели, но се съмнявам в това) и продължава с разкази, като всеки един започна, като приказка с "имало едно време". Всеки един от разказите е късичък и си признавам, че най - вероятно доста от реалните събития са спестени на читателя с цел историята да се представи в определена светлина. Но именно тази определена светлина ме впечатли. Идеята на цялатя творба е да се демонстрира силата на жените, техните постижение,  упоритост, неотстъпчивостта и най - вече равенството им с мъжете.
Не съм феминистка или поне не в онзи леко преувеличен вариант, в който дамите изпадат в крайности, относно правата на жените и разликата между двата пола.
Тук споделям моето мнение и то е, че разлика няма. Възпитана съм със съвременното разбиране, че жените и мъжете са равни в обществото, в работата и в дома. Да, ако вие имате различно мислене, това си е изцяло ваш проблем.
Затова и тази книга ми хареса, тя разбива стереотипа, който все още властва в умовете на българите (и не само). Ако не искате да четете за момичета,  който се противопоставят на закона, на остарелите схващания на бащите си или на обичай, който трябва съвременния човек да намира за немислими, за момичета с физически проблени, които все пак не се предават и дори за трансполови деца, тази книга не е за вас.
Няма как това ревю, да не се превърне повече в лични разсъждение и споделяне на моите тези. За самата книга, като книга, няма какво да се каже... героите са твърде много за да ги обсъдя по отделно, сюжетът е ясен (силата на жената и прочие) а стилът на разказите е добър, лек и лесен за прочит.
Та, да се върна на моите разсъждения... не обичам тесногръди хора и се старая да бягам от такива като дявол то тамян. Може би е добре, да обясня какво разбирам аз под тесногръд човек - този който има назадничави мисли, не приема новото, различното и вярва само в това, което семейните и обществени норми са му наложили. Няма нищо лошо в традиционното мислене, стига то да не е с фанатична нагласа. По света има всякакви хора - гейове, хора с психически проблеми като депресия, анорексия или както при мен паник атаки (тук може да прочетете за това). Има всякакви хора с всякакъв усет за естетика, морални разбирания и т.н... идеята на всички тези 100 разказа е (според мен) не само да се наблегне на женската сила, но и да се разбият стереотипите... а именно тях много мразя. 
Като човек вярвам, че всеки има право да живее живота си както иска, и ако това е в разрез с нечии разбирания (били те тесногръди или не) това си е само и единствено проблем на този, който се чувства засегнат. Познавам хора,  който са извън стереотипа и предпочитам тяхната компания, пред тази на човек, който ще иска от мен, да ми наложи остарелите си разбирания.
Идеята на всичко това е да ви кажа, че ако искате да се вдъхновете от редица смели жени, с бунтарски дух и воля (като за цяла армия мъже) ... ето ви едно четиво за вас. Ако обаче сте тесногръди и вярвате в стереотипи ( били те свързани с жените или с всички, които са различни) значи пропуснете тези "приказки". За вас Дисни се е погрижил да създаде не една и две крехки и раними принцеси,  който имат нужда от принц, за да водят пълноценен живот.

П.П.: някак си забравих да вметна хубава корица и още по - хубавите илюстрации

Това беше моето леко бунтарско ревю, ако ви е харесало натиснете лайк бутона и не забравяйте да се абонирате... Шегувам се, ако ви е харесало, просто ще се радвам за вас и за това, че не съм сама в свят от тесногръдци...


Оценка: 5/5


Поздрави от едно "малко" момиче...




0 коментара:

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
.Здравейте, казвам се Мери и съм блогър от... ами, доста време. Продължавам с това начинание, защото искам да имам мое кътче в света, където да се чувствам у дома. Това за мен е Дневникът на едно "малко" момиче..., но аз не обичам да съм сама, затова ви каня да станете част от моето книжно (и не само) приключение
Предоставено от Blogger.